Начало История Инцидент в рали „Вида“ 1986 г. променя състезателните правила в Европа  

Инцидент в рали „Вида“ 1986 г. променя състезателните правила в Европа  

от Mariana Gomileva
4805 преглеждания

Повечето трагични моменти в живота се случват внезапно, неочаквано и често нямат обяснение дълги години след това. Някои го наричат лош късмет, други предначертана съдба, а трети просто отказват да се замислят за причините и предпочитат да запазят спомена. Паметта за събития в историята наистина може да бъде ценна. Тя ни учи на уважение, дава ни поуки, кара ни да изпитваме почит.

1986 година е една от преломните години в рали спорта по света – време, в което привържениците на автомобилните състезания губят обичани пилоти – смели и талантливи мъже, герои в очите на влюбените в ръмженето на двигатели, миризмата на бензин и свистенето на гуми.

Още в началото на годината (14-ти януари 1986 г.) загива основателят на Рали Дакар Тиери Сабин. На 5-ти март, в Португалия животът си губи и състезателят от група Б, Хоакин Сантос. Следват още няколко инцидента с видни имена в автомобилния спорт. Една катастрофа обаче ще остане завинаги запечатана в съзнанието на десетки хора у нас – фаталният сблъсък на тогавашния чехословашки отбор на финала на XVI-то международно рали „Вида“.

Статия в чехословашката преса за инцидента в рали „Вида“ 1986 г. 

Рали „Вида“ – рали шампионат на България Майсторска група

Ралито има интересна история през 1970-те и 1980-те години. Организира се с помощта на видинския Химически комбинат „Видахим“ – най-големият производител на автомобилни гуми в страната. В този период, това е второто по популярност състезание в България, след легендарното рали „Златни пясъци“. Ралито се сдобива с коефициент според категоризацията на ФИА, което го нарежда сред вторите по значение ралита в европейския шампионат за водачи.

Значка на рали „Вида“

Името му идва от най-голямата забележителност на град Видин – крепостта „Баба Вида“, намираща се на брега на река Дунав – единствената изцяло запазена средновековна крепост в страната. По традиция се провежда в началото на август и е едно от най-значимите събития в Северозападна България.

Огромната публика на рали „Вида“ 1986 г. и автомобилът на Николай Николов – Красимир Петров / снимка: Красимир Петров

Екипът Фацек – Якуба

Придобило международна популярност през 80-те, рали „Вида“ привлича участници от чужбина, които правят всичко възможно да се включат в елитната надпревара. През 1986 година за състезанието у нас пристигат три екипа от тогавашната Чехословашка социалистическа република. Един от тях е на 41-годишния пилот Милан Фацек и доста по-младия му колега – 27-годишният навигатор Едуард Якуба младши.

За Милан Фацек това е 10-тата поредна година като професионален състезател. Преди това 20 пъти сяда зад волана на старта с верния си приятел навигаторът Мирослав Дрда, с който са се разбирали дори с кимване на каската. По-рано през годината участва в две състезания в родината си (Rallye Šumavaи Rallye Sklo Union Teplice). Познава всеки нюанс от шума на двигателя на състезателния автомобил Lada VAZ.

Милан Фацек с обичайния си навигатор Мирослав Дрда, 1981 г.

Милан Фацек и Мирослав Дрда в Rallye Valašská Zima, 1985 г.

Участието на пилота Милан Фацек в рали „Вида“ на 2-ри и 3-ти август с нищо не предвещава изненади за него. По традиция се регистрира с дългогодишния си партньор в спорта – навигаторът Мирослав Дрда. Пред приятели споделя, че ако се класират добре, ще отпразнува по специален начин рождения си ден, който предстои скоро след състезанието (14-ти август). В последния момент обаче, малко преди началото на ралито, се налага смяна на плана и вместо с Мирослав Дрда, Милан Фацек пристига в България с младия навигатор Едуард Якуба младши, който до този момент има едва три годишен опит, винаги с автомобил Škoda 120 LS. По непотвърдена версия, според споразумение между автомобилните федерации на тогавашните социалистически държави, Дрда е изпратен вместо в България, в ГДР, за да навигира немски пилот.

Със състезателен номер 18 са се регистрирали екипът Фацек – Дрда

През 1986 година рали „Вида“ е с общата дължина на маршрута е 765 км, 38 изпитания за класиране със сборна дължина 262 км, от които над 230 км асфалт и около 32 км макадам.

На старта екипът Фацек – Якуба са 16 поред. Първите отсечки не ги затрудняват особено и автомобилистите завършват навреме състезателния ден, пред стадион „Г. Бенковски“ във Видин. Времето е топло и ясно. На сцената на стадиона вече репетират братя Аргирови за концерта за официалното закриване на ралито на следващия ден. Публиката е въодушевена, а двамата майстори на бързите скорости имат надежди, че ще заемат 4-то място в крайното класиране.

Началото на втория етап от надпреварата започва няколко часа по-късно – в 2 ч. след полунощ. Десетки зрители са по поляните около Белоградчик, аплодирайки рали състезателите в тъмното. Емоцията около събитието е толкова голяма, че някои от дни са на палатки в местностите по трасето, за да не изпуснат адреналина от ралито. На зазоряване на 3-ти август, екипът с Lada VAZ 2105 VFTS, номер 18, шофирайки на фарове, преминава успешно по надолнището, през поредица стръмни остри завои около Орешец, след които предстои права отсечка. Последният ляв завой обаче се оказва фатален. Под кариерата на село Гранитово, в 5:13 ч., автомобилът, в който са Милан Фацек и Едуард Якуба, внезапно изхвърча от платното и се забива зловещо в дърво край пътя. Километражът на състезателната кола остава завинаги на 167 км/ч.

В светъл кръг на картата на рали маршрута е посочено мястото на инцидента

Моделът на катастрофиралия състезателен автомобил Lada 2105 / рисунка Gabor Vida

Фаталният ляв завой под кариерата на с.Гранитово

Спомените на очевидци:

„Не си спомням моя номер но сервизите ни бяха на едно уширение и аз като подминах катастрофата, спрях и съобщих на чехословашкия технически екип, че състезателите им са отпаднали от трасето. Те, макар и в невидение, сякаш явно бяха разбрали, че нещо не е наред, и силно разтревожени веднага тръгнаха с много газ обратно по прехода.“ Иван Дончев

„Имаха закъснение на някой от предишните етапи и затова макар и група Б стартираха на Гранитово назад. Аз бях последната кола, която мина покрай инцидента на ход и после спряха състезанието. Автомобилът им беше на няколко части, след удара в дървото, а двигателят беше на 20-тина метра от колата, в тревата. Беше ужасна катастрофа! На тази отсечка, както и на предната имаше много превали и скрити завои. Точно на такъв бяха излетели и разбили се в дървото.“ Светослав Дочков

„Под кариерата на Гранитово загинаха и двамата чехи. Имаше леко завойче надясно, което ги е изхвърлило на следващия остър ляв завой право в дънера на цера. Прекратиха ралито веднага и забраниха в цяла Европа нощните етапи. Аз бях в местността „Столове“ край Орешец тогава и си спомням тези подробности. Катастрофата стана около 5 часа сутринта, на фарове. Преди това минаха покрай публиката с ладата си „резачка“ и си беше много зрелищно. След малко един жук по трасето с мегафон съобщи за инцидента. Бяхме потресени!“ Валери Александров

 „Имам много малко спомени от рали „Вида“ през 1986, но един от тях е предната част на колата откъсната и смачкана в нивата.“ Мирослав Петков

„Познавах Милан и баща му. Милан беше усмихнат и винаги полезен със съветите си. Много спокоен по характер… видях всичко, със собствените си очи. Не мога да забравя трагедията.” Jirka Seliger

От този момент прекратяват нощните ралита в страната и в цяла Европа. Отнемат една звезда на международното рали „Вида“ и коефицентът пада на 1. Трасето вече е изцяло на асфалт.

След края на състезанието на следващата година местната преса отбелязва: „След стреса, вследствие на инцидента при миналогодишното издание на ралито, неизбежно последва объркване и дори известно отчаяние сред видинските деятели. Това, което видяхме на състезанието тази година, показа, че домакините, бързо са се съвзели, работили са упорито, въпреки отнетата една звезда, има нещо ново – и по отношение на трасето (изцяло върху асфалт), вече отговарящо на всички условия за безопасност, и по много точки от организацията. Наистина сред участниците липсваха звезди, в последния момент се разбра, че няма да дойде Ферианц, но все пак сред тези, които застанаха на старта, имащи доста респектиращи имена на пилоти и машини.“

През 1988 г., рали „Вида“ достига своя апогей. През същата година автомобилен спортен клуб „Вида“ става републикански шампион на България.

Преди няколко седмици, любителят на автомобилния спорт, Валентин Драгомански от Белоградчик, забелязва, че някогашната възпоменателна табелка на лобното място на екипа Фацек – Якуба липсва. Веднага се свързва с друг привърженик на ралитата от Северозападна България – администраторът на фейсбук групата на рали „Вида“ Крис Христов. Двамата организират изработването и поставянето на нова възпоменателна плоча само за няколко часа.  Опитът на Крис със съвременните материали, покрай работата му с умалени модели на ретро автомобили, му помага да подбере най-висококачествената подложка, която да издържа на атмосферните условия напред във времето. Вече всеки, който обича рали спорта, може да отдаде почит към някогашния чехословашки екип, загубил живота си в нашата страна, под кариерата на село Гранитово.

Липсващата стара табела на лобното място на Милан Фацек и Едуард Якуба / снимка: Валентин Драгомански

Любители на ралито от Белоградчик поставят нова паметна плочка нависоко / снимка: Валентин Драгомански

На последния ляв завой, преди правата отсечка, все още го има същият дъб, пазещ следи от зловещата трагедия по стъблото си. Той е там, за да ни напомня за непреходността на живота. А ние сме тези, които можем да направим този живот смислен с всяко едно действие на уважение – към другите и към себе си.

Дъбът запечатал катастрофата / снимка: Валентин Драгомански

 

Източници: /www.ewrc-results.com/, history.rally-club.bg/, http://www.vidin-online.com/,  FB-Rally Vida

 

 

 

Подобни статии