Снимка: www.economy.bg
Малко повече инициатива и самочувствие и северозападът ще възкръсне за пет години. Районът има уникални дадености, но жителите му трябва да докажат, че вярват в успеха, твърди специално за severozapazena Благой Рагин, председател на Асоциацията на частните хотелиери и ресторантьори.
Господин Рагин, нашият сайт се казва „северозапазена”, но не може да не сте чували недобронамерената закачка, че тази част на страната трябва да се нарича „Северозападнала” България. Западнал ли е Северозападният регион и има ли шанс да скъса със „славата” си на един от най-бедните в Европа?
– Ако се върнем назад в миналото, ще видим, че в определени периоди от историята ни „Северозападнала” България е била много напредничава. По време на турското робство целият регион успешно се е възползвал от близостта си до Централна Европа и е бил врата към нашите земи за модерните течения. Освен това от стотици години там е бил силно развит рудодобивът, а немски инженери са внасяли най-новите за онези времена технологии. Хората обаче се интересуват най-вече какво ще е бъдещето. И аз мисля, че имаме всички основания да сме оптимисти. Като най-голям плюс се очертава пускането до края на годината на Дунав мост 2. Това ще стане най-пряката връзка между България и Централна и Западна Европа.
Толкова много надежди се отделят на този мост. По какъв начин ще помогне той за възраждане на региона?
– Когато има бърза и лесна връзка, можем да започнем да привличаме инвестиции и производства от Европа. България точно в момента е много привлекателна дестинация благодарение на фискалната си стабилност, ниски данъци и квалифицирани работници. Милиони евро са запланувани за развитието на дунавското сътрудничество. Целта на Европа е това, което е развито като сътрудничество, като инфраструктура и възможност за пренасяне на стоки и капитали от Белград до Германия, да стигне до Черно море. Да не говорим за необятните възможности за развитие на туризъм в Северозапада. Тук, в крайна сметка, се намира първият курорт, изграден в България преди 100 години от Фердинанд – Вършец. Това е курорт, правен от австрийски архитекти по най-съвременните за времето си изисквания, които и сега ни впечатляват. За съжаление. Казвам за съжаление, защото някои от съвременните ни курорти не притежават образцовата канализация, която се е направила на времето за Вършец.
Защо загина този курорт?
– След 9 септември новите власти решили, че е прекалено буржоазен и ще разврати трудещите се. Така де, там е било издигнато първото казино след София. Сградата още стои и е много красива.
А защо Фердинанд избира именно Вършец?
– Заради уникалния му климат, уникалните води и разкошната естествена растителност. Там я има и естествената защита от Стара планина, която предпазва от ветрове и от бури. А защо славата на този курорт не е възстановена през изминалите двайсетина години… Това се питам. При неотдавнашно посещение във Вършец посъветвах моите колеги хотелиери да направят една кръгла маса, да работят за създаването на лоби в парламента, за да започне едно възраждане на този стар и красив курорт.
Откъде трябва да започне това възраждане? Кои трябва да са първите стъпки, за да си възвърне регионът едновремешния си блясък?
– Има едно задължително нещо, което трябва да се случи и то сега. Трябва да се кандидатства по европейски фондове за прокарване на тунел под Петрохан. Така от София до Вършец ще се отива за 35 минути. Това рано или късно ще стане – строителните технологии са много напреднали и нещо, което навремето е било постижимо с цената на херкулесови усилия, сега е въпрос на добро планиране и наемане на добри машини. При откриването на един директен път в посока Белоградчик, и сравнително богатата София, и гостите на страната от чужбина ще получат лесен достъп до уникално красиви места и невероятно историческо наследство. Друго, което би помогнало, е откриване на допълнителен КПП със Сърбия. Културните и съседските отношения от двете страни на границата са много оживени – правят се събори, хората пътуват и за удоволствие, и по работа. Трети фактор е близостта до Дунава. По Дунава могат да пристигат туристи от Централна Европа, да акостират във Видин и да направят обиколка за няколко дни в този регион. През Средновековието Видин е бил и столица за кратко, а по времето на османското нашествие е бил регионален център на обширни територии в днешна Румъния, Сърбия, Унгария и България. Със своето географско положение, крепостта Бабините Видини кули и красивите църкви и манастири целият регион е обречен на успех, стига да бъде по-лесно и удобно достъпен.
Какви допълнителни атракции би могъл да предлага районът? Ако зависеше от вас да организирате туризма в Северозапада на какво бихте се спрели?
– Няма да се опитвам да систематизирам по важност възможностите, само ще ги изредя. Поклоннически туризъм – около 18 действащи църкви и манастири има там. Язовирът в Монтана може сравнително лесно да се пригоди за използване като атракция за водни ски. Археология – около Монтана текат разкопки на древния римски град Арчар, който е бил от голямо значение по времето на император Галерий. Тук могат да се ползват и европейски програми и съфинансиране. Над 200 мил. лева е отделила нашата страна за културен туризъм . Министър Дянков знае, че всеки един лев, вложен в туризма, се връща стократно.
Досега споменавате какво може държавата да направи за региона. А какво може регионът да направи сам за себе си?
– Разбира се, в крайна сметка всичко опира до активността на местното население. Ако кажат „от нас нищо не става”, наистина нищо няма да се получи. Искам да им дам пример с Рибарица, Тетевен, Троян, които първи проявиха инициатива и се наложиха. В интегрирана Европа, туризмът носи много високи печалби. Западните туристи са много любопитни и изпитват глад към нови, непознати места и предизвикателства. Точно от Северозападнала може да стане “североуспяла”. Белоградчик, Вършец, Монтана и Враца – не са западнали и имат голямо бъдеще. Важно е да има активни хора. Вижте например Златоград. Преди 15 години от асоциацията организирахме там посещение на журналисти. Никой не беше чувал за Златоград и страхотните му културни паметници. Хората си направиха информационна кампания, представиха на света с какво разполагат. Днес Златоград е един от най-бързоразвиващите се дестинации за културен туризъм. Вече има и КПП с Гърция, разменят си туристи. През почивните дни там е пълно с гърци от северна Гърция. Сега градът се нареди на трето място по посещаемост след Велико Търново и стария Пловдив. Възможно е администрацията на северозападните общини да отиде в Златоград на обмяна на опит. Всичко зависи от хората, от политиците, хората от нашия бранш и медиите. Ако сочим в позитивен план този регион – дори ако щете с един от най-„вкусните” му козове – храната, билките, той може да скочи високо като привлекателна дестинация. Понеже съм развеждал десетки преситени гости от Западна Европа и от САЩ из България, включително из Северозапада, мога направо да ви попитам: кой ще ти предложи сладко от диви плодове, месо от агнета, хранени с билки, домашна баница, кисело мляко? Голяма грешка е да се пренебрегва кулинарния аспект на туризма Трябва да насочим вниманието и регионът за 5 години ще възкръсне.
no images were found