Начало Култура Из романа „Трусът“ на Илия Николчин – ЧАСТ II

Из романа „Трусът“ на Илия Николчин – ЧАСТ II

от Mariana Gomileva
225 преглеждания

Романът „Трусът“ на писателя Илия Николчин има интересна съдба и преосмисля събитията в българското село от 1950-те години. Публикуваме откъс от финала му, благодарение на съдействието на дъщерята на автора проф. Миглена Николчина.

Можете да прочетете интересния мемоарен откъс за баща й:

ПЪРВА ЧАСТ

ВТОРА ЧАСТ

Можете да надникнете и в този ФРАГМЕНТ ОТ РОМАНА „ТРУСЪТ“

Ето и част от финала на романа:

…Когато Сръндаците пристигнаха в селото, първото което видяха, беше бикът Вичо. Излезе от една странична уличка и накара Кьорчо да изпръхти и да се вдигне на задните си крака. Никола леко се хлъзна и падна на земята. Пак ли е избягал, изгледа го как се отдалечава, пак започва! Но скоро забравиха бика. Тълпата от жени, обкръжила Ана и пазача, беше достигнала мегдана и те навлязоха в нея.

            –Бягайте, ще ви сгазя – викаше Данил.  – Кьорчо е кьорав, ще ви стъпче, не видите ли? Пазете се! Оставяйте всичко и се спасявайте.

             Малко бяха тези, които го чуваха и се отдръпваха. Ала и за това братята бяха благодарни, успяха да  доближат Ана. Тогава видяха, че едва се държеше на краката си, не толкова от безсилие, колкото от позор. Побеснели, жените разкъсваха дрехите ѝ, отдолу се показваше розова женска кожа. Вижте, ма,  вижте как се е натруфила, пък нас ни кара да подписваме. Вижте ком-би-лезон, вижте и гащи носи, като кокона. Прас! И нова дрипа увисваше от дрехите на кметицата. Това беше Кита, Данил видя как посегна с ръка. Успя да се добере до нея, удари я през ръката. Какво дириш тука, ма! Двата коня се събраха, задушиха се в гюрултията. Данил Сръндашки се огледа. От това, дето бяха градили през последните дни, не беше останало нищо и надали щеше да се възвърне. Дръпна грубо Кита,  заизмъква я от навалицата. Насила хубост не става. Кьорчо беше под него, жена му водеше Цезар. И двамата, повели двата коня, незабелязано се измъкнаха от опасното място.

            Никола беше поизостанал и като усещаше как се късат от него копчета и джобове, най-сетне стигна до центъра на отровния облак. Ана Щерева беше почти гола, от дрехите й бяха останали отделни парчета. Не личеше да е удряна, като че главен прицел на женската злоба бяха комбинезонът и гащите. Велика, жена му, тъкмо беше захванала едната презрамка. Ти ли ма,  яловице, дето окашмери мъжа ми, затвори син ми, ти ли ще ми говориш. Ние фусти нямаме срамотиите си да закрием, пък тя – в коприна. За това ли искаш да подписваме, мари, да се тавриш и гиздиш. Дръпна презрамката и отдолу се показаха двете увиснали пуздри на нещастницата.

            –Велико! –изрева Никола. – Ще те удуша,  Велико!

            Тласна я и тя залитна с ярема,  без да го изпуща. Ана се наведе за миг,  сетне пак се изправи. В ръката ѝ беше дамския пистолет. Беше го изтървала,  сега отново се докопа до него,  ала не беше за дълго.

            –Ще стреляш, а! Ти видиш ли по кого стреляш, мари проклетийо проклета. Дайте ми я, дайте ми я на мене.

            Дара Шкендерката си направи място, засили се с писаната климия и замахна. Никола тъкмо беше обхванал жена си, удари я по едната страна,  удари я и по другата, без да изпуска от поглед Ана Щерева. Разбра, че ще стане нещо непоправимо и без да мисли, като в просъница, измъкна железния жегъл от ярема, пристъпи и удари Шкендерката през ръката.  Бабичката изхълца и леко се свлече, подхваната от близките жени. Климията падна до нея.

            –Марш, марш на страна – Никола развъртя жезъла, – Ще ви оскубя,  ей, патки такива. Да ви няма, да ви няма!

             След това съблече шаечната си дреха и закри с нея разголената председателка.  През това време приближиха и другите кооператори начело с Ангел резбаря.

            Докато жените се разбягваха, Велика Сръндачка стоеше на мегдана и нареждаше:

            –Бийте ниии-гласът ѝ преминаваше във вой. -Бийте ни, мъже, да видим ще ни надвиете ли? Щото сме ви краката мили – бийте; щото сме ви децата откърмили, бийте, мъже,  бийтеее, щото сме тръгнали дом и имот да отървем, бийте ни, мъже, да опустеете, дано, да се съсухрите, семката ви да изсъхне, кат нямате ръце да ни отвардите. . .

            Данил Сръндашки и Кита затвориха конете в яхъра и се залостиха в къщата си. Ангел резбаря и кооператорите изтръгваха от срещнатите жени мотики, хамути, ралници, хвърляха ги на куп и догонваха други. Никола изпрати Ана Щерева до съвета и се върна при жена си. Показа ѝ тежкия железен жегъл. Истеричен женски глас крещеше във фалцет:

            –Бииикъъът! Изтърваха Вичооо!

            Ангел резбаря тъкмо преминаваше през мегдана. Около него се въргаляха държалета, разкъсан хамут разглобена писана талига, захвърлен ярем. Огледа се, поклати глава и кротко се усмихна на Никола.

            –Отново ще трябва да хващам бика за рогата.

 

Очаквайте откъс от романа на Илия Николчин „Балканската Кармен“

Подобни статии