Начало История Лозарство и винопроизводство във врачанския край в миналото

Лозарство и винопроизводство във врачанския край в миналото

от Mariana Gomileva
1108 преглеждания

Сортиране на грозде за износ, 70-те год. на ХХ в., Букьовци / снимка: РБ „Христо Ботев“ – Враца

Славата на врачанското лозарство и винопроизводство от миналите времена е толкова голяма, че днес спомените на старите врачани, на съвременниците, са се превърнали в същински мит.

В края на ХІХ век лозарството и винопроизводството са основен поминък на много врачани. Благоприятните условия за отглеждане на лозата във Враца и Врачанско и особено старият сорт „Врачанска теменуга” („Врачански мискет”), са способствали за производство на висококачествени вина. Известният производител на престижни маркови вина Стефан Кръскийов от Враца, участвал в Международния конкурс за вина и ликьори в Брюксел през 1896 г. и получил почетен диплом и „Гран При”. На  представителите на европейските кралски и царски дворове, които искали да си откупят за години напред от хубавото вино, врачанинът отговорил, че „то вече е ангажирано” – още едно доказателство за известността на врачани като добри лозари и винопроизводители.
За огромно съжаление в края на ХІХ век бил пренесен от Америка в Европа и на Балканите неприятел – филоксерата (микроорганизми от рода на нематодите, които унищожават кореновата система на лозата), който станал причина за масовото унищожение на лозовите насаждения, а винопроизводството от поминък се превърнало в хоби.

От 1890 до 1900 година филоксерната зараза изтребва напълно прочутите врачански лозя – общо 181 758 дка, по сведения на врачанските окръжни управители. Добивите от 35 хил. тона грозде и 15 млн. литра вино остават в легендите и преданията. Въпреки опитите за подновяването му с американски лозя, устойчиви на заразата, лозарството се свива от основен поминък за врачани до любителско хоби. Към началото на войните са възстановени едва 600 дка лозя, както се казва “за адет” и прочутите врачански лозя се превръщат в място за теферичи.

Поради това и празникът на свети Трифон става просто една от поредните празнични дати всред пъстрата шумотевица на “увеселителния сезон” и суматохата от балове и вечеринки. Той продължава да се отбелязва по обичая, но твърде скромно, в сравнение с традициите от времето преди филоксерата.

Хора от с.Долно Вадин на Трифон Зарезан / снимка: РБ „Христо Ботев“ – Враца

Денят на свети Трифон се свива до патронен празник на врачанското лозаро-овощарско дружество „Тамянка”. Той се отбелязва с празнична литургия в църквата “Св. Николай”, на която се прави водосвет с молитвите на Св. Трифон от Великия требник. С тази осветена вода, християните сетне поръсват лозята, нивята и овошките, “срещу всякакви вредители и зловредни мухи”.  Организира се и скромно празнично тържество за членовете на дружеството. На него обикновено се канят кмета и общинарите, да почетат празника. Кметът поднася и традиционно поздравление към лозарите, като далечен отглас от времето, когато този занаят е хранил целия град. А членовете на дружеството си разказват спомени за някогашния празник, които се превръщат в легенди за доброто старо време за лозарите.

Хора от с.Долно Вадин на Трифон Зарезан / снимка: РБ „Христо Ботев“ – Враца

Врачани, за да надвият филоксерата, която обхванала над 180 хиляди дка лозя, се кооперирали и през 1922 г. създали лозаро-винарска кооперация (ЛВК) „Веслец”- „Синя Тамянка”. Денят на Трифон Зарезан става и неин патронен празник. Целенасочено се агитира да се засажда предимно сорта “синя тамянка” – дори дружеството на лозарите и овощарите приема за свое наименование сортовото название. В празника се включват и врачанските поделения. На този ден те посещават държавния разсадник.

През следващото десетилетие – от 1923 до 1933 г. била създадена и Винарска изба към ЛВК „Веслец” с решение на Общински народен съвет – Враца. Винарската изба разполагала с 3 избени помещения с 8-тонни лагерни бъчви и общ капацитет от 400 тона. Гроздето се превозвало с волски коли, оборудвани с „жлебове”, „постови” или „кораби” и измервало на колиен кантар. Преработката била примитивна, като гроздето се изсипвало с фунии с ръчни гроздомелачки.

Хора от с.Долно Вадин на Трифон Зарезан / снимка: РБ „Христо Ботев“ – Враца

Във винарната имало и казани за изваряване на ракия „Егрю” и „Дероа”.
С национализацията след 9-ти септември 1944 г. през 1949 г. – ЛВК „Веслец” бил приватизиран, а през 1950 г. бил създаден и държавен монопол върху гроздето и винопроизводството. Създадено е Държавно спиртно предприятие (ДСП) „Винпром” с окръжен център гр. Видин, към който се причислявал и клон Враца.
Клон Враца имал изби и със съответното местно производство в:
гр. Враца, гр. Криводол, с. Голямо Пещене (основно вино – наливно и бутилирано);
гр. Бяла Слатина , с. Бреница; гр. Роман (ракия); гр. Оряхово, с. Букьовци (бели вина).

Жител на с.Долно Вадин на Трифон Зарезан / снимка: РБ „Христо Ботев“ – Враца

През 1956 г. се появили нови марки вина (ликьорното “Врачански мискет”).
За да се избегне по-нататъшното разпространение на филоксерата, с министерско постановление от 1951 г., се забранява засаждането на директни лозови насаждения, т.е. на необлагородени. По този начин се развило пепиниерството. Във Врачанския край след 1944 г. това се случва за пръв път в с. Типченица, недалеч от гр. Мездра, където известният майстор бай Мито сформирал и обучавал екип, който много сполучливо и успешно усвоява занаята пепениерство-облагородяване. Това значи използване на комплексно устойчиви подложки (Монтикола, Шасла и др.), върху които се присажда калем от сорт (определен), който желаем да засадим в бъдеще.
Майсторлъкът в този занаят се свежда най-вече до умението да се постигне най-доброто срастване между подложката и присадника, поставени при специални условия и температура, влага, среда и т.н.
Врачанското лозаро-винарство през 60-80-те години на ХХ век бележи отново най-високи върхове. В лозарството  – много нови насаждения – памид, каберне, гъмза и врачански мискет. Добити са рекордни количества грозде – над 22 000 т., като Врачанският Винпром не може да го побере и се налага да се съхранява в езерото „Чайка” при Вратцата. Винопроизводството нарастнало от 2 500 т. на 5 500 т.! Враца изнася основно за пазара на СССР – наливни и бутилирани вина “Памид”, “Каберне”, “Врачански мискет”.

Хора от с.Долно Вадин на Трифон Зарезан / снимка: РБ „Христо Ботев“ – Враца

В историята на местния Винпром почетно място заемат успешните участия в национални и международни конкурси в Пловдив, Слънчев бряг, Будапеща, Любляна, Братислава и много други, както и донесените 21 златни, 27 сребърни,  4 бронзови медала, орден “Червено знаме на труда” и други отличия – доказателство за славата на врачанските маркови вина.

Източник: „Карта на времето“ – РБ „Христо Ботев“ – Враца, (Румяна Цветкова / „Златни ръце“, 2010) – По архивни материали и спомени на Христина Христова – агроном, в периода от 1974 до 1985 г. завеждащ сектор „Трайни насаждения” към Управление земеделие и Окръжен аграрно-промишлен съюз – Враца.

 

 

Подобни статии