Начало Забележителности Изчезващите спомени: Храмът в с. Орешец

Изчезващите спомени: Храмът в с. Орешец

от Mariana Gomileva
2865 преглеждания

Външен изглед от църквата „Св. Георги Руян“ | снимки и текст: Весела Николаева

В България хората често обичат да се хвалят, че са наследници на голяма и стара цивилизация, и с огромна гордост коментират траките, средновековните владетели, Възрожденската архитектура, голямото културно наследство и още редица неща, към които принос нямат, но пък им дават сериозна доза национална гордост. За мнозина голямата трагедия, с която сме изгубили редица ценни артефакти се корени в попадането на българските земи под османска власт. Разходка до която и да е българска област опровергава това твърдение – много запазени от Средновековието сгради са разрушени от времето или по-често – от хората, които са минавали и са ги ползвали като източник на строителен материал. В по-ново време виждаме просто изоставени на произвола храмове и къщи, които са част от недвижимото ни културно наследство, но явно градежът на крепости от бетон и ронливи тухли е по-важен от опазването им.

Преди време ви разказахме за безвъзвратно изгубената Башовичка църква – от нея са останали само няколко камъка, а до 50-те години тя е била сравнително добре запазена. В района на Белоградчик днес има един храм, който може да последва нейната съдба – това е църквата „Св. Георги Руян“ в с. Орешец. За нея разказва и „Белоградчишки ежедневен илюстрован лист“ на проф. Борислав Тошев. С негова помощ ще се върнем назад към историята на храма. За съжаление описаните усилия за възстановяване на храма са съвсем недостатъчни – сградата има нужда от сериозна реконструкция и подкрепа и това трудно може да се случи с дарения. Трябва цялостен проект и сериозни реставратори с опит – стенописите буквално се отлепят и една силна буря или леко земетресение може да ги унищожи. Пукнатините са навсякъде, появяват се нови – ценния стенопис на Св. Марина в горната част на храма е разцепен и продължава да се напуква. Пред него спокойно виси прилеп, който събуждаме с разговора си и го принуждаваме да се премести в по-тиха част. Предверието някога е било голям навес с поддържащи колони, впоследствие са му добавени стени – част от тях са от груби тухли с още по-грозна дограма, която съсъпва общия вид.

По време на посещението ни там ни посрещнаха мъж и жена, които опитват някак да запазят църквата. Отварят я за посещения, продават икони, пазят касата за дарения. Споделиха, че често се отбиват хора, но местните от Орешец някак не изпитват голямо желание да опазят църквата и да я оставят постоянно действаща. Долу в селото имат друг малък храм.

„Св. Георги Руян“ се намира в горната част, под планинския рид Венеца, в който е разположен Белоградчик. Посетителите са предимно тези, които са ходили до близката пещера „Венеца“ и са се отклонили, следвайки табелата. Тя за жалост е пълна с неточности – като за начало разстоянието е по-голямо от посоченото, така че ако сте с малки деца, трудно подвижни или времето е лошо, подгответе се за повече път. Той се изминава спокойно пеш, но може и с кола – има чакълен път. Наоколо са къщи, предимно изоставени. Някога това е било село Орешец, но с построяването на жп гарата хората постепенно са се изнасяли надолу към нея. Друга неточност в описанията на общ. Димово е възрастта на църквата – на табелата е датирана около XVI век, в действителност ясни данни има за строеж от XIX век.

Може би са използвани стари зидове или основи, затова и учените говорят за Средновековие, предвид конструкцията. Ясни доказателства за датирането обаче няма. Със сигурност в сегашния си вид е построена след кърджалийските набези, когато Османската империя започва да дава по-свободно разрешителни за християнски храмове. Това се вижда от изписаните години и от стенописите. Има предположения, че е строена на мястото, където е имало манастир, но доказателства засега няма, не са правени и разкопки. Това е твърде вероятно, предвид особеното местоположение – в подножието на планина, леко скрито от главните пътища на равнината, зад скалите на близката крепост в Белоградчик, където винаги е имало военно поделение. По време на бунтове и при кърджалийски нападения през XVIII век много манастири са разрушени или изоставени.

С две думи – историята на мястото тъне в забрава, настоящето – в незаинтересованост, а бъдещето изглежда като разруха. Макар да е важен и ценен храм и за историята, и за православието, информация за него дори няма в сайта на община Димово. В случай, че някой иска да помогне с дарение, може да го направи на място или да се свърже с Видинската епархия, в чиито район е храмът.

Публикуваме откъс от текст в „Белоградчишки лист“, заедно с част от издирената от проф. Тошев публикация от 1984 г.

„Не много отдавна група ентусиасти направи много за възстановяването на храма и връщането му към обществен живот. В тази група има местни хора, а има и хора, които не живеят в Орешец. Между тях особено активна е г-жа Соня Серафимова. Черквата е в Белоградчишката духовна околия и белоградчишкият архиерейски наместник отец Рафаил често служи на празници там. Между ключовите фигури в тази обществена организация бе и проф. Пламен Цветков (1951-2015), чийто родови корени са в Орешец. Там бе организиран и успешно проведен един пленер за деца – художници, ръководен от пловдивския художник Георги Терзиев, чийто фамилни корени са в с. Горни Лом, Белоградчишко.

Пак в последните години проф. Рая Заимова от Института по балканистика, БАН, публикува няколко статии за черквата „Св. Георги“ в авторитетни научни издания, с което научният интерес към този храм бе възстановен.

С днешното издание на Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист започва представянето на едно, по-рано и особено подробно, изследване на черквата „Св. Георги Руян“, проведено от вече познатия ни с труда му за Башовичката черква Георги Кожухаров. Публикацията му е в Известия на Българското историческо дружество, том 39, 1984 г. (сс. 85-107). Макар че, тази публикация не е непозната в по-тесните научни среди, тя изглежда не са знае в по-широката и неспециализирана публика. А текстът на Кожухаров е много интересен и с хипотезата си (впрочем грижливо обоснована с архивни турски литературни източници), че „Св. Георги Руян“ е “манастирска черква, построена в последните десетилетия от царуването на цар Борис I”.

Имало ли е манастир в Орешец и дали това не е упоменаваният в турските архивни документи „манастир Исвети Георги Руян“?“

Ясно се вижда отделянето на мазилката от зида и опасността стенописите да паднат
Змията, която поглъща хората
Тук се вижда ясно разтворената й паст
Пукнатината в средата на купола
Стенописът на Св. Марина
Кафявото петно в средата на снимката е прилеп. Живее си добре в църквата
Кулата с камбанария в двора
Страничните зидове

Подобни статии