Иван Давидков в процес на рисуване / снимка: РБ „Гео Милев“ – Монтана
На 9 март 1926 г., в с. Живовци, в бедно семейство се ражда Иван Давидков Иванов. Когато е на седем години, умира баща му. Малкият Иван работи като каменар по пътищата, за да припечели и да си купи учебници.
24.05.1938 год., в двора на училището – бъдещият писател и художник Иван Давидков Иванов (1926-1990), с приятелка и с Елена Петрова Илиева (Ленка, 1926-2007) / снимка – архив: Димитър Церовски
Издържайки се сам, завършва начално училище, гимназия и славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.
Първите му стихове са публикувани през 1946 г. във в. “Септемврийче”. Така започва пътят на един от най-изявените творци на Северозапада – поет, белетрист, есеист, преводач и художник. До края на живота си Иван Давидков остава свързан с родния край. За него Йордан Радичков казва: „Живовци ще бъде потопено. Но Живовци ще живее и ние ще можем да се връщаме към селото, защото Иван Давидков е намерил брод и знае пътя, по който да ни заведе до него.“
Иван Давидков / снимка: РБ „Гео Милев“ – Монтана
През 1949 г. Иван Давидков става член на От 1968 – 1990 г. е главен редактор на издателство “Български писател”. Член на Съюза на българските писатели от 1949 г. Става гл. редактор на “Родни простори” (литературно приложение на в. “Септемврийче”), и редактор в списанията “Пламъче” и “Славейче”. Работи и в детско-юношеската редакция на радио „София“. В последните 18 години от живота си е главен редактор в издателство „Български писател“ (1968-1986). Автор е на стихосбирки за деца и юноши, на сборници с лирика, на романи, на сборници с есеистика.
През 1958-59 г. е в Украйна и Беларус по линия на културна спогодба, изучава украински и беларуски език и се запознава с видни представители на украинската и беларуската литература. Превежда произведения предимно на укр. и беларуски творци: Вл. Сосюра, Яр. Смеляков, М. Дудин, Самуил Маршак, Пл. Воронко и др.
Иван Давидков напуска този свят на 6 август 1990 г., оставяйки след себе си 56 книги и над 300 пейзажа, натюрморти и портрети. Негови произведения са превеждани на полски, руски, английски, френски и чешки език. Носител е на Национална литературна награда “Пейо Яворов” (1988) и на множество държавни награди.
Ето две стихотворения на майстора на метафората, баграта и съзерцанието Иван Давидков.
ЗИМЕН ОГЪН
Запалих огън. Гледах как се ражда
рояк искри под тъмната ми длан
и пеперуда, лека като сажда,
в миг се изви над ниския таван.
Из чий ли поглед долетя при мене
забравената спътница на летните цветя?
От моя зимен огън възкресена,
танцува тя, додето я плени нощта.
О, ако можехме така да възкресим
изгубеното чувство, за което
мълчи устата и крещи сърцето…
А ние до огнището седим
и между пръстите се ниже дим –
душа без дом, поела към небето.
СЕЛА – КАТО ВИДЕНИЯ
Села – като видения – в мъгливите полета ще се гонят.
Листа и гласове на птици ще покриват мокрото шосе.
и в късните ти сънища не ще изгрява конят,
и няма слънцето по голите баири да пасе.
Лисиците през кукуригането на петли ще се провират.
Геранът ще се сияе със корона от елмазен скреж
и голата череша ще звъни в небето като лира,
и огънят ще е пчелин, край който мислите си зажужали ще събереш.
А сутрин тръгнеш ли, усетил тръпка на горчива шума и на влага,
ще видиш – ябълки лежат до прага:
това е твоята градина, от нощта обрана.
Ще видиш: селянин над стръмното дере
трънливата си нивица оре,
запретнал крясъка на сойка и на врана.
Иван Давидков е и талантлив живописец. Негови платна са излагани на изложби във Варна, Монтана и София приживе и след кончината му.
Предложение за учредяване на Национална литературна награда на името на поета през 2021 г. внесе в Община Монтана почетният гражданин на града и главен редактор на Алманах „Огоста“ Мартен Калеев. Ето какво сподели той:
„По повод 95-годишнината на Иван Давидков – един поет, допринесъл много в националната съкровищница на България, в сферата на изящното слово. Този човек щеше да навърши 95 години на 9 март. Роден е в Живовци, в нашия мил Северозапад. Неговото присъствие в българската култура далеч надхвърля мащабите на т.нар провинциални поети. Той е поетично съвършенство, поетичното възвишеност. Иван Давидков е национално и дори световно явление, което може да мери ръст с най-добрите поети у нас и по света. За съжаление в днешно време не е много популярно да говориш за поезия, да четеш поезия или да споделяш, че поезията е нещо важно. За мен поезията е концентриран живот, концентрирана представа за човека в неговата красива страна, дори да има теми, които не са толкова очарователни заради това какво съдържат. Давидков, освен поет, е и преводач, и художник. Много свестен човек, който дълги години е определял облика на българската литература, защото близо 18 години е работил в издателство, което в голяма степен предопределя кои ще бъдат оповестени пред обществото“.
В деня на 96-ата годишнина от рождението на поета, писателя, художника и преводача Иван Давидков, 9-ти март 2022 г. Община Монтана обявява първото издание на конкурса за Националната литературна награда на негово име. Съгласно статута на наградата тя е индивидуална. За нея могат да се състезават български автори за поетична книга, издадена през последните две години (2020 и 2021). Предложения за носител на НЛН „Иван Давидков“ могат да бъдат представени от името на творчески съюзи, културни институции, издателства, университети, както и от самите поети. Те трябва да изпратят 5 екземпляра от книгата, с която участват, биография на автора и попълнен формуляр по образец до 11 май 2022 г. на адреса на Община Монтана.
За наградата ще бъдат номинирани петима поети, сред които журито ще избере носителя й. Националната литературна награда „Иван Давидков“ ще бъде връчена по повод 1 октомври – Ден на поезията, от кмета на Община Монтана на тържествена церемония в Регионална библиотека „Гео Милев” – Монтана. Материален израз на наградата са почетна грамота, плакет и парична сума в размер на 1000 лв.
Националната литературна награда „Иван Давидков“ бе учредена миналата година с решение на Общински съвет – Монтана, по инициативата на председателя на Дружеството на писателите от област Монтана Мартен Калеев със съдействието на Съюза на българските писатели.
Източник: РБ „Гео Милев“ – Монтана