Коледа е времето, в което, колкото и забързано да живеем, се опитваме да спазим традициите и да се откъснем от делника, за да прекараме празничните дни с най-близките си. Семейството, родният дом, приятелите от детството, сякаш ни чакат цяла година да притихнем до тях по Коледа. Казват, че за да усети магията на това „завръщане към себе си“, човек трябва да умее да цени корените си и да има очи за неща, трудно видими в сивия свят.
Такава сенситивна и талантлива личност е авторът на историята ЗИМНО ВРЕМЕ В СЕВЕРОЗАПАДА, НЕ САМО ПО КОЛЕДА – Виолина Харалампиева. Родена в Лом, с дипломи Магистър „Връзки с обществеността и бизнес комуникации“ и Магистър „Агроинженерство“, с близо 20 години опит в маркетинг и PR комуникациите, изграждането на бранд идентичност и създаването на разпознаваемо творческо съдържание за марки, медии и лични проекти, тя разказва истории с човешко лице в проекта си Violinе. Ето какво споделя за читателите на Северозапазена България:
Човешкото лице отличава една история от друга. Вярвам, че няма как да разкажеш красиво една история, ако преди това, не си прочел хиляди такива истории. Истории, които вдъхновяват, докосват света с думи и променят представи. Живеем в твърде материален свят, в който едни ценности изместват други чисто човешки добродетели. Постоянната надпревара и бързината, постигането на още и още, плановете, поставянето на нови цели и непрекъснатата заетост, понякога до пълно изтощение – критерии, които измерват успеха на модерния човек са тежест.
Исках да променя това за себе си и да преоткрия простотата на живота в истинските неща – близостта, свързаността, принадлежността към цялото, желанието ми да бъда полезна с моите умения и таланти за развитието на проекти и компании, с които изповядваме сходни ценности.
Виолина Харалампиева
Най-новата история на Виолина Харалампиева:
ЗИМНО ВРЕМЕ В СЕВЕРОЗАПАДА, НЕ САМО ПО КОЛЕДА
Вървя по познатите улици на града и срещам непознати лица. Почти всичко изглежда същото, както преди. Почти нищо не се е променило, само старинните сгради тънат в по-голяма забрава. Времето им е отнело част от очарованието, но не и красотата, която все още излъчва всяка от тях. Красота, събрала в себе си повече от стогодишна история, отбелязана върху избелелите фасади по главната улица на града.
Читалище „Постоянство 1856“ гр. Лом / снимка: Сергей Георгиев
Сутрин е, а никой не бърза през декември. Само аз. Малко.
Спирам пред читалище „Постоянство 1856”, за да прочета празничната програма. Усмихвам се отвътре навън. Толкова се радвам, че нищетата в Северозапада не е претопила жаждата за възраждането на духа в родното крайдунавско градче Лом.
Крайбрежието на гр. Лом / снимка: Сергей Георгиев
Виждам хубавото, имам очи за него, но ми е малко тъжно, когато гледам цялата разруха наоколо, безсилието на обикновените хора и болката, която прозира зад нечии погледи. Тъжно ми е за този малък крайдунавски град, който може да е много повече, заради всичко, което е. Историческите сгради, много от тях – паметници на културата. Самотният шлеп в парка. Хората. Всичко хубаво, което помня. Тъжно ми е, че това се случва. Наистина ми е тъжно… И не знам какво да правя с тази тъга, освен да я разкажа по-красиво…
Носталгично ми е, но продължавам да вървя в ранното утро. Стигам до малката пекарна на ъгъла, в която обичам да се отбивам всеки път, когато съм тук. Уютно ми е вътре, защото мястото има собствен чар, който ми липсва в градските кафенета. Усмихвам се отново, този път на момичето в пекарната. Наслаждавам се на коледната атмосфера, която изпълва пространството с отблясъци светлина и благовонни ухания на хляб с хрупкава коричка, сладки бисквити и кафе. Взимам няколко прясно изпечени гевречета, поръсени с кристалчета сол и си тръгвам.
Есенна гора край гр. Лом / снимка: Сергей Георгиев
Тази година се завръщам малко по-често към дома на моето семейство, при мама и татко. Моят дом. Тук, където момичето в мен порасна неусетно, заедно с безгрижието на детството и всичко, което помня от него.
Постоянна съм в постоянството си да преоткривам различията на Северозапада. И това започва да ми харесва все повече.
Спомням си за последната събота, когато обиколих пазара в града, който тук никой не нарича „фермерски“, защото той е просто такъв от едно време.
Хората в Северозапада излъчват чистосърдечност и не страдат от излишна суета – имат време да поговорят с теб, да ти разкажат, да те чуят, да те видят. Понякога не е само време, а нужда. Сякаш черпят нови сили от всичко, което не се случва сега, за да оцеляват по някакъв си техен начин. Искреността е във всяко изречение, в желанието да ти кажат повече. Стига ти да размениш няколко благи думи с човека зад сергията, за да разбереш какво се крие зад бурканите с мед или сиренето, което не е изваяно по калъп. Труд и надежда за други бъднини.
Тази надежда сякаш винаги я има. Все едно е стаена някъде в настоящето, колкото и необозримо да изглежда онова бъдещо утре. Скрита е в тишината, в спокойствието, във всички добри неща и будни хора. В непокътнатото. В северозапазеното. В северозабележителното.
Алеята край реката в гр. Лом / снимка: Сергей Георгиев
Последните години често мисля за простотата на ежедневието, тази обикновеност, която не замъглява съзнанието, а съхранява най-важните добродетели, с които започва всичко.
Любов. Мъдрост. Истина. Доброта. Ценности, които съграждат човека от началото до края на земното му съществуване.
В Северозапада е различно от големия град, много различно – няма я голямата суматоха около празниците, където често желанието за повече заглушава чисто човешкото общуване, което ни прави хора. Всеки ден. Не само по Коледа.
Площадът в гр. Лом / снимка: Сергей Георгиев
Чудя се защо напоследък все забравяме, че животът може да е прост, много прост. И колкото повече се опитваме да го усложним, толкова повече страдаме от това.
Искам да се върна отново в Лом за още няколко дни. Скоро. Заради усещането за близост до нещо по-голямо от мен самата, което понякога единствено родното място може да ми даде. Свързаността с корена.
Не само по Коледа.
Снимки: Сергей Георгиев
Разказа на Виолина Харалампиева за Белоградчишко можете да прочететe тук.