Белоградчишки скали | снимка: Иван Миладинов
Текст: Весела Николаева
Най-прекият път към Централна и Западна Европа минава през Северозападна България. Преминаването през едни от най-красивите райони на страната само по себе си може да незабравимо (само в добрия смисъл на думата) пътешествие. Ако сте се отправили към Белград и северозападните части на Балканите – също. Допълнително предимство е липсата на голям трафик през граничния пункт „Връшка чука“, който се минава бързо и без забавяния. Най-натоварения граничен пункт със Сърбия – „Калотина“, често се преминава за часове и се образуват колони от двете страни. Вместо да ги прекарвате в чакане по границите, можете да уплътните отделените за пътуване дни с по-добра програма.
Предложения маршрут е удобен както за пътуващите от Южна България през София и старопланинските проходи, така и за тези от цяла Северна България. Пътищата от българска страна са предимно двулентови, може да се използва магистрала „Хемус“, като навсякъде по маршрута те са в добро състояние, поддържани през зимата. От „Връшка чука“ се продължава по пътя към Парачин, откъдето се включвате в магистралата за Белград.
София – Петрохан – Превала – Белоградчик – ГКПП „Връшка чука“
От София преминавате през Костинброд към прохода Петрохан. В софийската му част текат подготовки за ремонти, но през цялото време на реконструкция проходът няма да се затваря. Забранен е за камиони над 12 тона, така че си спестявате тежкотоварния трафик. Частта му в обл. Монтана е основно ремонтирана преди няколко години. При слизане в с. Бързия имате възможност да се отбиете към Клисурския манастир – много добре поддържан и отворен за посетители. Продължава се по пътя към Берковица и Чипровци, който дублира международния Е79. Берковица и Чипровци са встрани и ако искате да ги посетите, трябва да се отбиете. Пътят минава през с. Превала, където може да навестите производителят на сладка, сиропи и домашна лютеница „Синевка“.
По живописни извивки и изключително красиви пейзажи се стига до Белоградчик. Дотук от София пътят е около 3 часа спокойно шофиране. Време за обяд в ресторант „При Иван“. Авторската кухня на ресторанта е истинска сръбска скара, северозападни специалитети, подбрана винена листа. Всичко се приготвя на място – от пушеното месо до лютеницата и туршиите. Ракията е подбор от плодови шедьоври, а любителите на виното могат да опитат най-доброто от северозападните изби. Макар че там се ходи предимно за месо и скара, не са за пренебрегване пастата и безмесните специалитети. Непременно опитайте някой от десертите и дори да е студено – излезте на тераса поне за едно кафе. От нея се разкрива гледка към цял Белоградчик, Белоградчишките скали и околността.
От Белоградчик имате няколко варианта за достигане до „Връшка чука“ – единият е заобиколен и трябва да следвате табелата за Видин. Отбивката за „Връшка чука“ е малко преди града. Другият вариант е да минете през слабо натоварените пътища през селата. От Белоградчик следвате пътя през Вещица и Раковица. Наблизо са пещера „Магура“ и Рабишкото езеро – табели има, а и когото от местните да попитате, ще ви упъти.
Леко заобиколен и любим лично за мен е пътят Белоградчик – Гранитово, който излиза на главния път за Видин и се отклонява към Грамада и Кула.
Враца – Монтана – Белоградчик – „Връшка чука“
Ако пътувате от София и предпочитате да минете по магистрала „Хемус“, този път ще ви отведе бързо до Белоградчик. През цялото време чак до Ружинци карате по „Хемус“ и международния път Е79. Недостатъкът е, че е доста натоварен, особено в предпразчни и последни почивни дни. Най-проблемен е участъкът Ботевград – Мездра, който е двулентов, с доста ограничения и намалена видимост на места. Шофирайте внимателно! Можете да се отбиете през Враца и Врачанския Балкан, или да продължите директно, като следвате табелата за Видин още преди влизане в града, вдясно.
С новия обходен път през Монтана може да не се минава през града, но препоръчваме да проверите дали няма интересно събитие. Общината и Младежкия дом често организират културни събития и фестивали, които си заслужава да се посетят. От Монтана имате възможност да продължите пак по главния път за Видин, а може да следвате табелата за Петрохан/Чипровци и така ще излезете на описания по-горе дублиращ път през с. Превала. Веднага след Монтана пътят преминава точно покрай язовир Огоста, покрай потопените села на Йордан Радичков. Пейзажът е магически и гледките са преживяване, което ще запомните. Особено красиво е в дните, когато слънцето пробива мъглата и ниските облаци и разкрива природата, в която са се родили безсмъртните Радичкови герои.
Ако изберете другия, първокласен път, при Ружинци се отклонявате към Белоградчик. Съвсем близо е „При Иван“ – вече знаем защо спираме там 😉
След Белоградчик продължавате по някой от описаните пътища.
Ако идвате от Северна България най-удобно е да минете през Плевен, откъдето първоначално следвате табелите за Враца. След Бяла Слатина, при Борован, продължавате към Монтана. Оттам – по избор по Е79 или дублиращия път към Превала и Белоградчик.
Можете да минете Велико Търново – Български извор – Ябланица – Ботевград, но това включва доста натоварената и опасна отсечка пред магистрала „Хемус“, където стават много катастрофи.
Ако и на шофьора в групата му се пие вино – останете повече в Белоградчик, заслужава си!