Белоградчишките скали / снимка: Мариана Гомилева
Хората сме странни птици, толкова сме се роботизирали и “модернизирали”, че сме забравили истинското значение на думата богатство. Да притежаваш тези дадености, които имаме тук, в България, е несравнимо, и е хубаво да ги опознаваме, защото само така ще разберем откъде сме тръгнали и какво притежаваме.
Озовете ли се в Северозападна България, местните приветливо ще ви посрещнат с: „Добре дошли в Северозапазена България!“ Ще ви говорят с любов за региона и ще ви оставят да се убедите, че той е един от най-красивите в България и вниманието, което получава съвсем не е достатъчно.
Затова и преди близо 20 години група съмишленици от Белоградчик се обединиха около каузата да покажат богатствата на този край и започнаха да събират ценни исторически находки за района. Така, по-късно, през 2012 г. е създаден сайтът www.severozapazenabg.com, за да се популяризират запазените ценности на Северозападна България.
„Този сайт е, за да споделяме, да откриваме и преоткриваме Северозападна България – територията в горния ляв ъгъл на географската карта. Този сайт е за чудесата, съкровищата, историята и хората на българския Северозапад. За кръстопътя на древни цивилизации и нови туристически маршрути. За магията, която привлича все повече хора да идват и да се връщат в този край. Сайтът е за всички, които обичат Северозападна България – за родените и израсналите в този регион, за туристи, пътешественици, изследователи по дух, приключенци, любители на екстремно красивите природни гледки, пещерняци, мечтатели… За тези, които обичат да пътуват в пространството, но и във времето – в ерата на праисторическия човек, който е оставил своя знак в пещерата, в епичното време на битки пред крепостната стена, във вглъбеното време за размисъл пред спиращия дъха пейзаж.
Стремежът ни е да покажем магията на Северозападна България, а тя е в съхранения чист въздух, почвите, водите, уникалното природно разнообразие, които притежава това райско кътче са само част от богатствата му. Те крият в себе си несравнимия потенциал да съживят този регион. Прекрасно е, че хората, които са жители на тази част от България, са застанали зад смелата мисия да създадат и предложат качествен алтернативен туризъм чрез това, което им предоставя регионът.
Този край е беден, но това му дава възможността да е природно чист!
Този край е беден, но хората му са усмихнати, с чувство за хумор!“
Северозападният регион официално се оттласка от дъното на най-бедните региони в Европа. Това показва обявеният преди няколко дни обновен Индекс за конкурентоспособност на регионите за 2019 г. Той се представя от Европейската комисия на всеки три години и дава възможност на регионите да следят и оценяват своето развитие във времето спрямо други региони. Базира се на данни за състоянието на 70 различни фактори, сред които: транспорт, здравеопазване, управление, човешки капитал, работни места, дигитална инфраструктура и иновации. Северозападният регион вече не е на последно място в Европа, а на 260-то от 268. Това, което му дава предимство пред последните в класацията, е подобрената му макроикономическата стабилност. След нас са няколко гръцки региона, един румънски (Югоизточният, около Браила) и два френски.
Необходимо е да се насърчи предприемаческият дух и постепенно да се увеличават трудовите възнаграждения. Затова и www.severozapazenabg.com застава зад много каузи. Инициатор е на най-големия събор на Балканите „Съборът при прохода Кадъ Боаз“, на фестивала „Опера на върховете“ сред Белоградчишките скали, на възстановяването на войнишки паметници, на изследването и опазването на пещерата „Лепеница“, на организирането на концерти, литературни четения, издаване на книги и социални и природозащитни мероприятия, като залесяването на боровите гори, заедно със Сдружение „Светлина за Белоградчик“.
Определението „девствена природа“ наистина приляга на Северозападна България. Тишина, спокойствие, чист въздух, хармонична природа ще ви обградят още от самото навлизане в региона. Ще се сблъскате с дейности, които много хора не предполагат, че могат да се извършват на това място. Несъмнено ще видите много забележителни места. Ще чуете, че много често чужденците се интересуват повече от този регион, именно заради непокътнатата си от човешка намеса среда. Но и ще разберете, че отидете ли веднъж, ще искате да се връщате многократно, защото един път не е достатъчен да обхванете всичко, да видите, вкусите, чуете.
На какво ухае Северозапазена България? – На омайната смес от аромата на тъмнопурпурна метличина, на розов божур, на иглика по поляните на Врачанския Балкан, на прясно изпечени турлашки баници с дебели кори, на свежестта на стотиците поточета, ухае на чаша рубинена гъмза – напитката на Боговете. Ухае на прясно приготвена риба от Дунав. Ухае на успокояващ тамян от манастирите, ухае малини, на горски мъх, на свежест, на живот.
През лятото, когато узреят малините по планинските поляни, се провежда Празник на малината. Берковските малини са увековечени в стихотворението на Вазов „Малини“, а по-късно признателните граждани издигат чешма-паметник със стиха, посветена на берачките на малини.
Единственото в света находище на защитения растителен вид български ерантис се намира в района на град Кула, Връшка чука. Цветето на любовта наречено още от бабите ни цъфти само няколко дни през пролетта и е фантастичен късмет да бъде видяно. Освен че трябва да улучите момента, човек трябва да има и местен водач, който знае къде точно се намира. Връшка чука е и удивително място с много други редки и застрашени растителни видове.
За виното – Цялото разнообразие от сортове и вкусове може да се срещне само на едно място – тук, в Северозапазена България. Около Белоградчишките скали например, виното е много качествено, защото през деня слънцето огрява лозята, а през нощта скалите продължават да излъчват акумулираната топлина и така гроздето узрява най-добре и дава неповторим вкус на напитката на боговете.
Оказва се, че Северозападна България е подходящ регион и за много от любимите ни екстремни спортове. Територията дава възможност на всички планински колоездачи, бегачи, пещерняци, катерачи да практикуват тези занимания и да почувстват необикновения заряд на многобройните места за това.
Пещерите в Северозападна България – Северозападна България има много пещери, които имат различни образувания. Всяка една от тях има различни отличителни характеристики. Насочите ли се към този регион не пропускайте да видите поне някои от тях – Леденика, Магурата, Венеца. Ще останете впечатлени.
Как звучи Северозапазена България? – на синхрона от чанове от десетките стада по поляните, на вариациите на Дунавското хоро на Дико Илиев от Оряхово, изпълнено от любителските състави в многобройните читалища, на тропота на становете във възродените ателиета за Чипровски килими, на торлашките наддумки, звучи весело, хумористично, позитивно.
Чуйте повече тук!