Входът на пещерата „Магура“ / снимка: Мариана Гомилева
Красивата пещера „Магура“ е сред 12-те облагородени достъпни и пригодени за посещения пещери в страната. Разположена на около 18 км северозападно от град Белоградчик и на около 1,5 км северозападно от село Рабиша, непосредствено до най-голямото по площ вътрешно, тектонско, езеро в България – Рабишкото езеро. На 3 май 1960 г. пещерата и районът около нея, с площ от 71 хектара, са обявени за природна забележителност.
Тя е обект № 14 от Стоте национални туристически обекта.
Пещера „Магура“ от 1942 г. до 24 октомври 1972 г. се нарича официално Рабишка пещера.
Думата „магура“ на румънски означава „хълм“. Една от хипотезите е, че името на пещерата „Магура“ на хълма (турците са го наричали „пилаф баир“) над с. Рабиша, Белоградчишко, е с румънски произход. Благодарение на проф. Б. Тошев достигаме до кратка бележка по този въпрос, публикувана от известния български учен в областта на езикознанието, проф. Иван Дуриданов, в списание „Турист“, кн. 10, октомври 1970 г. Ето оригиналните факсимилета:
Залата с рисунките в пещера „Магура“ / снимка: Мариана Гомилева
Източник: Белоградчишки ежедневен илюстрован лист