Начало Забележителности Заслон „Орлово гнездо“

Заслон „Орлово гнездо“

от Mariana Gomileva
862 преглеждания

Заслон „Орлово гнездо“ – малка къщичка в скалите на Северозапада / снимка: lakatnik.info 

Една малка къщичка, кацнала на скалите над Лакатник, е едно от интересните и странни места в северозападна България. Известна е като „Орлово гнездо“ и представлява заслон за алпинисти. Ако сте пътували по Искърското дефиле, няма как да не сте забелязали в далечината тази мистериозна червена къщичка, закрепена с метални пръти в скалата на около 300 метра над река Искър. До нея обаче можете да стигнете единствено с обезопасително въже и знания в областта на алпинизма.

Алпийски заслон „Орлово знездо“ е разположен на „идеалния ръб“ на скалите над гара Лакатник. „Идеалният ръб“ е името на един от катерачните маршрути, които преминават през заслона.

Изглед към заслон „Орлово гнездо“ и Искърското дефиле / снимка: Мариана Генова

Заслонът е построен през 1938 г. след историческо изкачване на североизточната стена на Мальовица от алпинистите от Българския алпийски клуб Коце Саваджиев, Георги Стоименов, Георги Ценев и Тодор Божков-Тарзан. Докарали са къщичката от София разглобена. Забили са в скалата четири железа, и са я монтирали върху тях.

През 2000 г. къщичката е изцяло подновена от група ентусиасти по инициатива на местните катерачи от ПСС към БЧК в Лакатник Кирил Илиев, Емил Ангелов-Ментата, Иван Георгиев и ръководителя на местното туристическо дружество Виктор Петков. Единствената разлика в конструкцията на новата къщичка е, че е с 20 см. по-дълга. Причината – големината на първата не събирала по-високите алпинисти. В „рeставрирането“ се включват спасителите от ПСС-Лакатник, туристи и жители от околността.

Заслон „Орлово гнездо“, закремен на две тръби две тръби / снимка: lakatnik.info

Днес „Орлово гнездо“ е част от природен парк „Врачански Балкан“ и покрай него минава екопътека, която отвежда до пещерата „Темната дупка“ и Паметника на септемврийци. От заслона на върха на скалата се разкрива красива панорама към Лакатник и Искърското дефиле.

Как се стига до заслон „Орлово гнездо“

Ако сте с кола, най-удобно е да я оставите до ресторант „Пещерата“. Ако сте с влак, слизате на гара Лакатник и вървите няколко минутки до ресторанта. В селото (малко над гарата) има магазин, от който можете да си купите храна и нещо за пиене. Последната течаща вида, която ще срещнете е на шосето на главния път преди да поемете към заслона.

До ресторанта има рекичка, която се влива в Искър и оформя малък водопад. Преди реката (т.е. на запад от ресторанта в посока София) започва маркирана пътека с червена маркировка в посока скалите на север. Пътеката е добре поддържана и лека. Приятна е и е силно вероятно по нея да срещнете други хора. В началото пътеката се изкачва бързо, след което траверсира на запад (ляво) под скалите. Минава под заслона, който се вижда идеално. Малко след ръба, на който е разположена къщичката, се достига алпийската поляна с каменна постройка с маса отпред – стар заслон, подобен на хижа. Вдясно от заслона пътеката продължава и се изкачва над скалите, на които е разположен заслон „Орлово гнездо“. На върха на пътеката има изградена метална стойка със знаме. Продължавайки към ръба, леко вдясно, ще стигнете до края на катерачен маршрут – два лепени клина, разположени близко един до друг. Това е изходната точка, която алпинистите използват за рапел до заслона. От нея до къщичката има около 10 метра.

Маршрут до заслон „Орлово гнездо“ / снимка: Софийски планински клуб

Нощ в заслон „Орлово гнездо“

Вратата на заслона е малка дупка в стената, през която не може да се премине с раница, освен ако не е доста малка. Вътре се събират двама души. Има удобна закачалка за инвентар и каквото друго е необходимо, както и прекрасен бар с гледка към селото и шосето. Някога е имало led осветление, но към момента не работи. Топлите спални чували са важни, тъй като заслонът е отворен. Единственото нещо, което смущава съня, са регулярните влакове, които минават 10-ина пъти за вечерта, но създават една особена романтика.

Изглед от вътрешността на заслон „Орлово гнездо“ / снимка: Софийски планински клуб

„Ние се събрахме двама и то трудничко. Нямаше достатъчно място дори за 2 шалтета, но пък има удобна закачалка за инвентар и каквото друго е необходимо, както и прекрасен бар с гледка към селото и шосето. Някога е имало led осветление, но към момента не работи. Бяхме прочели, че заслонът е „увит със змии“, а на скарата до ресторант „Пещерата“ ни обясниха, че горе било пълно с оси, които имали гнездо там. Нито едно от тези неща не беше вярно. Нямаше и дървеници, мишки или каквито и да е други смущаващи животни. По земята имаше разпръснати гвоздеи и трески, които биха могли да спукат нечие надувно шалте. Нашите оцеляха, след като поразчистихме пода“, разказват от Софийски планински клуб.

Сутрин на изток се вижда чудесен изгрев, а през цялото денонощие може да се наблюдава живота в гара Лакатник, както и движението по шосето. Често по пътеката към Алпийската поляна има минувачи, които можете да зарадвате с присъствието си в къщичката. Ако посетите заслона, не забравяйте да се запишете в своеобразния „дневник“ на посетителите, който със сигурност ще откриете в заслона. Ако пък преспите, запалете една лампа или челник, за да се радват жителите на село Лакатник на присъствието ви в къщичката.

Заслон „Орлово гнездо“ / снимка: Мариана Генова

Къщичката и местността около нея се наричат „Орлово гнездо“, защото в скалите гнездят много орли. Най-разпространен е скалният орел, влизащ в Червения списък на световно застрашените видове. Говори се, че преди няколко години природозащитници са пуснали змии от вертолет, за да се осигури изхранването на грабливите птици. Скалата, към която е прикрепена, е учебна за катерачите – има по-леки и по-трудни „турове“. Някои от тях, които се намират точно под къщичката, си имат имена – „Свинската дупка“, „Дамският тур“, „Жълтата цепка“.

През годините има много нещастни случаи при изкачването на скалите покрай къщичката. В памет на загиналите алпинисти е издигнат кръст на скалите, който след 9 септември 1944 г. е демонтиран, но в началото на 2000 г. по инициатива на ПСС е възстановен.

Изглед към заслона / снимка; lakatnik.info

Източник: Софийски планински клуб

Подобни статии