Начало Забележителности Средновековният замък „Баба Вида”

Средновековният замък „Баба Вида”

от svilen
25738 преглеждания
Община Видин ще получи крепостта "Баба Вида" и Синагогата

Снимка: Тихомир Е. Младенов
Източник: www.babavida.vidin.net 

„Баба Вида” е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля като отбранително съоръжение и като владетелски замък. Издига се на брега на Дунав в североизточната част на град Видин. На това място, доминиращо над околните низини, са били съсредоточени още от древността крепостните съоръжения на града. Устоял на не едно вражеско нападение, той е поправян и разширяван няколкократно.
Историята му е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди: античен – I – IV в., български – Х – ХIV в., османски – XV – XIX в. Реставрационната дейност е от ХХ в.
Основният план на замъка не е претърпял големи изменения. Той заема площ 9,5 дка, обиколен със защитен ров с ширина 12 и дълбочина 6 м. Крепостта има форма, близка до квадрат, ориентиран с ъглите си по посоките на света, със страна около 70 м. Състои се от две стени – вътрешната е висока, с дебелина 2,2 м. и с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични, докато външната е по-ниска, свързана с 2 кули. В стените свободно са разполагани тухли и камъни (ломен камък), споени с хоросан. До известна степен строителството е и декоративно – съществуват запазени и до днес тухлени пояси, слепи аркирани ниши, различни геометрични фигури.
Крепостта е достъпна само от север, където се намира входната кула. В миналото към нея над рова, запълван с вода от река Дунав, се е минавало по дървен подвижен мост (сега каменен). След входната кула се преминава в първия вътрешен двор. Кръгла каменна стълба води към вътрешния двор. В средновековието този вътрешен двор е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Тези градежи са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII в.
Замъкът Баба Вида е построен върху останките на античната крепост Бонония, която вероятно е възникнала върху основите на заварено тракийско селище в началото на I в. От Бонония най-добре се е съхранила североизточната ъглова кула, която е вградена по-късно в основите на „Баба Вида”. Това най-ранно римско ниво на замъка е на кота 33,20 м.
Начало на първия средновековен строителен период се приема Х в. От този период е запазен големият югоизточен бастион. Превръщането на средновековното укрепление в замък е станало още при първите владетели на Бдинското княжество. Окончателното разширение е при цар Иван Срацимир, чието име е свързано с главната кула на замъка. Външните зидове също са от средновековния строителен период – по фасадите ясно се различават бойниците от този период.
От XV в. замъкът изпълнява само защитни функции. Той е бил отново преустроен в края на XVII – началото на XVIII в., когато появата на огнестрелното оръжие поставя нови изисквания към този род съоръжения. Дострояват се още един ред помещения около вътрешния двор. Средновековните бойници са запълнени с каменен градеж, зъберите са оформени с нови бойници в най-висока кота 46,67 м.
Плановата схема продължава да се обогатява посредством оформянето на околовръстен двор, изграждането на казарменото помещение, прилепено към западната външна стена на замъка.
Преживяла бурите на столетията, днес крепостта е най-внушителният паметник на българското крепостно строителство от средновековието.

Легенда за Вида

Живял някога богат български болярин, който имал обширни владения простиращи се от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери Вида, Кула и Гъмза разделили неговите владения помежду си. Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза (нейна столица бил Гъмзиград в Сърбия) – се омъжили, но попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра, Вида, останала сама. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”.

Работно време за посещения: делнични дни 8.30-17.00 ч.; празнични дни 10.00-17.00 ч.;

За контакти: 094/ 601 705;

Крепостта е част от 100-те национални туристически обекта.

Подобни статии