Има паметници, които улавят духа на епохата толкова силно, че премахването им оставя празнина, която десетилетия наред не може да бъде запълнена. Точно такава е съдбата на първия паметник на Христо Ботев във Враца – шедьовър, който скоро може отново да заеме своето достойно място в града благодарение на мащабна благотворителна кампания.
Докато днес сме свикнали с величествения и умислен Ботев на площада, по-старите врачани все още помнят една друга, коренно различна фигура – тази на поета-революционер с извадена сабя, устремен напред, с шапка с перо.
Първият в Княжеството и една кралска намеса
Малко известен факт е, че паметникът, открит във Враца на 27 май 1890 г., е първият скулптурен монумент на Ботев в цяла България. Негов автор е прочутият немски професор Густав Еберлайн – придворен скулптор на германския император Вилхелм II.
Историята около създаването му е изпълнена с любопитни детайли. Еберлайн, който не познава детайлно българската история, работи в тясно сътрудничество с комисия от съратници на Ботев. За да бъде образът максимално автентичен, за модел на тялото на войводата позира самият дипломат и публицист Димитър Ризов, който е имал сходна на Ботевата осанка.
На откриването пристига каймакът на тогавашното Княжество България: княз Фердинанд I, майка му княгиня Клементина, министър-председателят Стефан Стамболов, както и майката на Ботев – баба Иванка, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка. Събитието е толкова грандиозно за времето си, че превръща Враца в културна столица на страната за броени дни.
Откриването на паметника на Христо Ботев, 27 май 1890 г. Снимка: „Изгубената България“
Лъвът, барелефите и идеологическата присъда
Паметникът на Еберлайн не е просто статуя. В основата на постамента е стоял внушителен бронзов лъв, стъпил върху пленено знаме, а отстрани са били монтирани барелефи с ликовете на най-близките Ботеви четници – Давид Тодоров, поп Сава Катрафилов и хаджи Димитър (погрешно сметнат тогава за участник в четата). На обратната страна са били изписани имената на всички 138 установени към онзи момент Ботеви четници.
През 1955 г. обаче, в разгара на социализма, паметникът е обявен за „несъответстващ на съвременните естетически изисквания“ и с дебел идеологически подтекст е демонтиран. Романтичният, бунтарски образ, поръчан от Стамболов, е трябвало да отстъпи място на нов, по-монументален и изчистен стил.
Композицията е разформирована:
- Основната фигура на Ботев е прибрана в музея.
- Бронзовият лъв заживява собствен живот и след лутане из различни локации днес пази подстъпите към средновековната Кула на Мешчиите.
- Барелефите и плочите са демонтирани, като част от тях за щастие са запазени във фонда на Регионалния исторически музей във Враца.
Кампанията за възраждането на символа
Днес, повече от 70 години след неговото премахване, Враца е напът да поправи тази историческа несправедливост. В града стартира мащабна благотворителна кампания за изработване и поставяне на точно копие на стария Еберлайнов паметник. В нея с дарение на средства се включи и екипът на СЕВЕРОЗАПАЗЕНА БГ. Инициативата обединява историци, общественици, местния бизнес и граждани, които вярват, че Враца има нужда и от двата си символа – монументалния Ботев на Гиновски, който е център на честванията на 2 юни, и романтичния Ботев на Еберлайн, който носи духа на следосвобожденския възход.
Задачата е сложна, тъй като изисква прецизно 3D сканиране, работа по архивни фотографии и майсторско леене, за да се улови всеки детайл от оригиналната немска пластика.
Как ще изглежда новото копие, къде точно в градската среда ще бъде позиционирано, за да не си пречи с настоящия площад, и как върви дарителската акция?
Очаквайте интервю с кмета на Враца Калин Каменов, в което ще разкрием всички подробности около реализацията на проекта, сроковете и начина, по който всеки от нас може да стане част от възраждането на важна част от историята на северозападна България.