Начало История Забравените будители и първата „История на България“

Забравените будители и първата „История на България“

от Mariana Gomileva
3803 преглеждания

Герб на България според Петър Богдан. Факсимиле от преводна книга на Петър Богдан, открита в Дубровник | снимка: д-р Димитър Пеев, academia.edu

През 1667 г. Петър Богдан Бакшев, духовник, дипломат и поет, завършва своята „История на България“. Само преди няколко седмици Чипровци отпразнува 350 години от написването на първия историографски труд за българската история. Бакшев не успява да публикува приживе своя голям труд – по онова време печатането на книги все още е скъпо. За дълго време трудът е прибран като ръкопис. Едва пред няколко десетилетия историкът проф. Божидар Димитров намира 4 глави препис от книгата в Библиотеката на Ватикана.

През ноември 2017 г. е открит оригиналният ръкопис от 200 страници. Откритието е на проф. Лилия Илиева от Югозападен университет „Неофит Рилски“, обявено предварително в academia.edu. Проф. Илиева сподели първо със severozapazenabg.com разказа си как е достигнала до откритието след години упорито търсене. Научната й публикация излиза в първия брой на сп. „Балканистичен форум“ за 2018 г., а екип преводачи и историци подготвят първото българско издание на „За древността на бащината земя и на българските неща“.

Роденият в Чипровци Петър Богдан Бакшев, изпреварва „История Славянобългарская“ на Паисий Хилендарски с един век, а ръкописът му е част от цяла поредица научни трудове, литературни произведения и просветно дело в Чипровския край. По своята структура тя е сериозен историографски труд, който се позовава на авторитетни източници.

Разгромът на Чипровското въстание унищожава малкия Ренесанс, който градът и околността му преживяват през XVII век. Толкова жестоко, че дори и днес мнозина историци, а още по-често държавници и политици забравят огромната роля на Чипровската школа за българското самосъзнание, стремежа към независимост от Османската империя и към образованост. Не искаме да отричаме будителите от официалното Възраждане, чиито портрети често ни гледат от стените на училища и читалища, но не искаме и да се забравя върху какво е стъпила тяхната просвета. Изброените са само малка част от будителите, съхранявали и развивали българската просвета и култура. Можете да допълвате с още.

Филип Станиславов, роден в с. Ореше (днешно Ореш, Свищовско) – автор на първата българска печатна книга – „Абагар“. Завършил училище в Чипровци и Илирийския колеж в Лорето, Италия; работил в Рим, епископ на Никополската епархия. Дълго време живее в Чипровци и работи заедно с Петър Богдан. Финалните думи на печатния му труд:
„Както пчелата събира мед и восък от различни благоуханни цвятя, тъй и Филип Станиславов, епископ на Велика България, събра и нареди от различни книги на светите отци своя сборен Абагар и го дари на своя български народ да го носи при себе си вместо силни мощи. Тоя Абагар бе напечатан през 1651 г. на 6 май в Светия град, където почиват телата на Петър и Павел.“

Петър Богдан Бакшев, роден в Чипровци. Написал първия трактат по история на България – „За древността на бащината земя и българските неща. Поет, дипломат и религиозен водач, полиглот, образован в Италия. Инициатор за построяване на храмове, издаване на книги, самият той автор на няколко исторически труда на различни теми. Един от организаторите на Чипровското въстание, починал няколко години преди неговото начало.

Петър Парчевич
, роден в Чипровци, получил титла барон от Свещенат Римска империя. Учил в Италия, доктор по гражданско и католическо право. Поставя началото на дипломатически мисии в търсене на подкрепа за освобождение на българите от властта на Османската империя. Марцианополски епископ, в продължение на десетилетия се отдава на преговори с различни европейски владетели за организиране на въстание.

Илия Маринов, роден в Чипровци, първи български католически епископ. Един от създателите на училището в Чипровци – това е една от първите му дела след назначението му в Софийската епархия.

Иван Лилов – образован в Италия, един от първите учители в Чипровци.

Георги Пеячевич, роден в Чипровци. Военен командир и офицер, един от организаторите и водачите на Чипровското въстание.

Богдан Маринов, роден в Чипровци. Офицер в армията на Хабсбургите, организатор и един от водачите на Чипровското въстание.

И хиляди българи, образовани и разпространявали познанията си за укрепване на българското самосъзнание, създавали училища, писали и печатали книги, действали с дипломация и военно дело с единствената цел – българска независимост.

Подобни статии