Герб на България, рисуван от Петър Богдан през XVII век. | източник: academia.edu, проф. Лилия Илиева
Възможно ли е исторически факт да бъде забравен до таква степен, че в масовото съзнание да бъде променен цял исторически период? Напълно възможно е и новината на откриването на ЦЕЛИЯ ръкопис от българската история на Петър Богдан Бакшич показа точно това. За съществуването на тази история се знае отдавна и тя не е тайна. След Чипровското въстание много документи са изгубени, а споменът за много книги и постижения остава само в архиви извън българските земи. Една част от тях са в частни библиотеки и това е причината да ги намираме по-трудно. Такъв е случаят с „За древността на бащината земя и на българските неща“ от Петър Богдан – едва в края на XIX век ръкописът е дарен на обществената библиотека в италианския гр. Модена, където скоро го откри проф. Лилия Илиева от Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Преди това в историческите среди, а и сред изкушените от историята, се знае за ръкописа. Неизвестно е само неговото точно съдържание и местоположението. Има дори предположения, че е изгубен, недовършен, а има и скептици, които дори се съмняват в неговото съществуване. Буквално допреди няколко дни от severozapazenabg.com отговаряхме на читатели, които твърдяха, че ръкопис няма, а и да има – то той е някакво съчинение без особено значение. Интересното е, че една част идваха от хора, учили история в университет. След като първи съобщихме за откритието, спорът ни поне по това съмнение беше приключен. Изучаването на Чипровския Ренесанс и неговия принос във формирането на българска интелигенция е слабо застъпено или изобщо липсва в учебните програми, а точно те формират идеите на мнозинството българи.
Защо обаче се случи всичко това? Преди 1944 г. сред българските историци е известно като безспорен факт съществуването на историята от Петър Богдан и голямата роля на Чипровци за формиране на интелигенция. Доказателство за това дава проф. Борислав Тошев в изданието „Белоградчишки ежедневен илюстрован лист“ – в него той публикува материал от 1938 г., в който акад. Иван Дуйчев подробно разглежда образованието, културата и приносът на българските католици в историята на българските земи от XVII век. Важно място заема дейността на Петър Богдан и Чипровци като културно и образователно средище. Публикацията е от сп. „Родина“, редактирано от проф. Богдан Филов и проф. Борис Йоцов. Събитията след 1944 г. са красноречиво обяснение защо историята на Чипровци и католическото просвещение са „забравени“ за дълъг период – през 50-те и 60-те години БКП преследва Католическата църква в България по всякакъв начин, включително с убийства и изпращане в лагери на свещеници. А най-добрият начин да я заличи е със заличаване на спомените за нейната дейност – защо да се търсят книги и ръкописи от българи-католици и да се изучава ролята им, след като това противоречи на партийната линия?
Представяме текста на акад. Иван Дуйчев със съкращения и съвременен правопис, заедно с факсимиле от оригиналните страници на сп. „Родина“, благодарение на проф. Борислав Тошев. По времето на публикацията големият историк е на 31 години, все още само с титлата „доктор“.
Факсимиле от публикация на акад. Иван Дуйчев в сп. „Родина“
Д-р Иван Дуйчев
България и Западния свят през XVII век
„Обикновено се мисли, че българския народ, бидейки откъснат от Запада през дългите векове на турското робство, не е могъл да попадне под никакво влияние на западните страни. И при все това ние можем да установим проявите на силни западни влияния през XVII век. Проводник на това западно влияние е било българското католишко движение, което е преживяло през това време своя разцвет и упадък. Българските католици са били в най-тесни връзки с папския двор и други някои католишки организации в италианските земи…В своето общение с Рим, като свят град на папите, нашите католици са влизали в допир същевременно и със сърцето на италианската култура. Проникването на католичеството у нас е означавало също и проникване на дълбоки италиански влияния, и изобщо на западни влияния.
Мнозинството от българските католици били прекарали по няколко години в италиански училища и манастири. Само по редки изключения някои от тях получили образование в други западни страни. В своя релация от 1653 г. Софийският католишки архиепископ Петър Богдан Бакшев съобщава, че в Чипровец има един монах-францисканец, който се бил учил в Полша и познавал много добре полски език…
Свещеници и монаси идвали твърде често като католишки мисионери в България. Първият католишки епископ у нас, Петър Солинат, произхождал от Босна. Той довел в България босненски францисканци. … Църквата в с. Клисура (сега изчезнала) била градена в началото на XVII век от босненския монах Михаил и била посветена на Архангел Михаил. Босненци имало в България и до края на XVII век. … Още първият български католишки епископ Петър Солинат се опитал да изпрати някои българчета да се учат в Италия….
Петър Богдан също изтъква в едно свое писмо от 8 юли 1638 г. голямото значение на това средство за покръстване на павликянското население. В едно писмо от 12 април 1625 г. Софийският епископ Илия Маринов пише, че бил намерил в Чипровското училище двама отлични учители (duoi bonissimi maestri), които се били учили в Клементинския колеж в Рим и били отлични хуманисти (sono bonissimi humanisti). В същото време той съобщава, че изпраща на учение в Италия четирима четирима францисканци от Чипровец: двама в Болоня и двама в Бреша. …. Познатият учител в Чипровското училище, светският свещеник Иван Лилов също се учил в Рим…. Едно от постановленията на Чипровския събор н българските католици през 1641 г. засяга следването на българчета в италиански училища. … Освен това павликянските свещеници се задължавали, под страх от наказание, да избират добри деца-павликянчета, да ги отглеждат при себе си, да ги научават поне на четмо и писмо, а после да бъдат изращани да се учат в Лорето или в Чипровското училище. …
Най-забележителната личност на българското католишко движение през XVII век, Петъ Богдан Бакшев, бил в най-тесни връзки с Италия…. През време на своето пребиваване в Рим през годините 1629-1630 г. Петър Богдан сътрудничил на известния хърватски книжовник Рафаил Левакович при редактиране и печатане на славянски литургийни книги. … П. Богдан е дал едно истинско историческо изследване върху града София, като е използвал многобройни книжовни източници. В началото на своята знаменита релация от 1640 г. П. Богдан дава един географски преглед на страната…
В описанието, което той дава за своето отечество, проличават неговите дълбоки познания.
„България сега се назовава всичко онова, което по-ранно се е назовавало Горна Мизия и част от Долна Мизия, цяла Тракия, въпреки че сега към Мраморно море се говори гръцки език, и по-голяма част от Македония, и цялото Моравско чак до Охрид и до границите на Албания, и на Гърция, и на Сърбия; а на изток се простира до Черно море; Дунав я разделя на север от Влашко и Молдова, назовавана по-рано „Dacia Antiqua ultra Danubium“… „.
Петър Богдан имал високи интереси към миналото на своя народ. Някои сведения той черпел от разказите на православното население. На едно място той съобщава, че според думите на православните българската столица се намирала по-рано в Орхид. ….
Животът в свободните западни страни събуждал у поробените българи тяхното народностно самосъзнание. В българското католишко движение проникнала твърде отрано и се развила, несъмнено под западно влияние, идеята за борба против турците.
Някои наши католици, като напр. Петър Богдан да очертали твърде ясно основните насоки, в които трябвало да се движи българският народ: според Петър Богдан нему липсвата образованост, а с помощта на западните държави, врагове на Турция, би могъл да се освободи от чуждата власт. …
Несъмнено, някои от нашите католици от XVII век са били истински предходници – в политическите си влечения и в духовните си интереси – на българското Възраждане. Разбира се, в много отношения техните стремежи са били съвършено различни от тия на людете на нашето Възраждане. Техните усилия, колкото и похвални, си оставали твърде уединени, защото верските различия дълбоко ги отделяли от голямото мнозинство на българския народ.“
