Църквата отвън | снимка: Ruralbalkans.com
Текст: Весела Николаева
Обикаляйки из малко познати кътчета на България, никога не знаем какво точно ще намерим. В с. Миланово, нагоре от Искърското дефиле, освен красива природа и оригинална кухня, има една изключително ценна историческа забележителност – църква от късното Средновековие. Храмът „Свето Рождество Богородично“ е типична средновековна едноапсидна църква, описват от дирекцията на Природен парк „Врачански Балкан“, на чиято територия се намира. Предполага се, че е построена през 1492 г., поне това е издълбано като дата на един от камъните от южната стена. Храмът е в някогашното Старо село – Осиково, намиращо се на около 2 км. от съвременното с. Миланово. То е обитавано през целия период на османска власт над българите и едва след Освобождението жителите му постепенно го напускат, за да се преместят на сегашното място. Името Миланово получава през 1950 г. в памет на Милан Петров, местен жител, убит при размириците на Септемврийското въстание.
Уникална забележителност е вътрешността на „Свето Рождество Богородично“ – вътре стенописите никога не са изписвани повторно. За съжаление при стари ремонти една част от стените са замазани и някои от изображенията са заличени. В голямата си част и оцелелите са били повредени от времето. Някога цялата вътрешност вероятно е била изографисана, днес не е останало много, но запазените стенописи са реставрирани и консервирани. Преди няколко години църквата беше ремонтирана с европейски пари, което позволи съхраняването й във възможно най-добър вид за следващите поколения. Покривът е сменен, а при реставрацията са разкрити няколко нови сцени в близост до олтарната част – „Възнесение Господне“, „Влизането в Йерусалим“, „Исус Христос в гроба“, „Тайната вечеря“.
Църквата е художествен паметник на културата от национално значение. Ключът се пази в кмета на Миланово, така че ако искате да я видите отвътре, се обадете предварително в кметството.
Стенопис от вътрешността | снимка: ПП „Врачански Балкан“
Любопитно съвпадение е, че е построена в годината, когато Христофор Колумб открива Америка за Стария свят. Между двете няма никаква допирна точка, но е интересно, че Новият свят става обетована земя за всеки, който желае да изповядва каквито религиозни разбирания желае. По това време Османската империя тъкмо настъпва на Балканите и в състава й влизат много разнородни религиозни групи. Всички те имат право на съществуване, но с условие – ислямът се приема за по-високопоставената религия и християните трябва да се съобразяват с редица ограничения. Едно от тези ограничения засяга строежа на храмовете, които трябвало да бъдат по-скрити, ниски и да не се набиват на очи. Църквата в Миланово обаче е строена в първите десетилетия на османката власт, когато все още времето е било много размирно и може би едва наложилата се власт не е гледала толкова строго на строителството на нови храмове. Постепенно се налагат правила, които трудно се заобикаляли, затова повечето запазени стари църкви са вкопани в земята и неугледни отвън.
За построяването на храма в Старото село – Осиково, е избрано най-слънчевото място. Използван е в продължение на няколко века, преди жителите да се изместят към по-оживената местност, където е днешното Миланово. До 1966 г. горе е работело училището, но е закрито заради малкото деца, разказва Цветана Динова, жител на селото. Постепенно населението съвсем намаляло и някъде през 70-те години последните постоянно живеещи го напуснали. Днес се поддържат няколко къщи и дворове като летни вили.
По пътя към Старото село – някогашно Осиково | снимка: Ruralbalkans.com
Мястото е магично красиво, скрито от върховете на Врачанския Балкан, в абсолютна тишина и изолираност. Дотам води широк чакълест път, който се минава за около час в едната посока, при спокоен ход. Пътят тръгва от последните къщи на Миланово, питайте местните хора за ориентир. Първоначално се минава през горички, откриват се и няколко ливади, като последната преди селото е най-живописна. Тя се пада отляво, когато вървите към Старото Осиково. Наричам я поляната с пеперудите заради ятата крилати красавици, които летят над нея. Малко след поляната се усещат признаци на човешка цивилизация, появяват се стари зидове и първите къщи. Може да използвате и екопътеката, която свързва махала „Свражен“ и в най-дългия си вариант стига до хижа „Пършевица“. Подходяща е за веломаршрут. С кола се стига като се отбиете към пътя Вършец-Лакатник. Ако идвате от София минавате по Искърското дефиле, като след Лакатник гледате за отбивка към Миланово. Внимание! Пътят е с голяма денивелация и много остри завои! За пътуващите от Вършец или от Видинско-Монтанско – отбивката е към Долна и Горна Бела речка, след второто село започва изкачване и се стига Миланово. Тази част от пътя пак е с денивелация, но завоите са по-поносими. Има и автобуси, като до Лакатник се стига и с влак.
Осиковци се занимавали основно с отглеждане на животни, доскоро и в Миланово имало много, предимно кози и овце. Наблизо е крепостта Осиковско градище, за която има сведения, че е паднала пред османците десетилетия след официалния край на Второто българско царство. Част от жителите на селото са потомци на родопчани, избягали по време на завладяването на Родопите. Те намерили спасение на север, където заварили старо българско село. Преселниците и заварените бързо се побратимили, а това е по-силно от кръвна връзка, разказва Цвета Динова. Доколкото могат да възстановят паметта за миналото, родопчаните са избягали от Асеновградско, при падането на крепостта Зареница. За съжаление от онези години има малко записана история, повече се пази като родова памет и се съди по косвени доказателства.
В последните десетилетия хората от Миланово се опитват да запазят каквото могат от интересната история на селата си. Имат издадени няколко книги, направена е и карта на Старо село. По нея се виждат къщите на всеки род. Днес повечето са се разрушили и трудно се разпознава къде са били. Важното е, че споменът, с който най-много се гордеят – храм „Свето Рождество Богородично“ е съхранен за нас и за следващите поколения.
Край храма минава туристически и веломаршрут | снимка; Ruralbalkans.com