Снимки: severozapazenabg.com
След повече от 70 години прекъсване, село Върбово в Западна Стара планина отново има църква, в която се служи. Старият храм „Св. Йоан Кръстител“ е строен преди повече от четири века. Точната година на изграждането му е изгубена, възможно е тя да е още по-назад във времето. За толкова векове храмът е изключително добре съхранен. Първите записани данни са от 1600 г., а през 1652 г. е била изографисана. Отвън църквата е ниска, полу-вкопана и отдалеч не прави впечатление. Такова строителство е типично за първите векове на османската власт, когато на християните не е позволено да издигат високи и ярко забележими храмове.
Майсторството остава за вътрешното разпределение и украса. Изображенията вътре са доста добре запазени, рядък пример за зографската школа на XVII век. Подобни на тях са били стенописите в църквата на с. Железна, Чипровско, които днес се съхраняват в Националния археологически музей, разказват от svetimesta.com. Храмът в Железна е бил разрушен през 1944 г., този във Върбово е запазен, макар и затворен и ограбван.
В продължение на 70 години не са извършвани служби в него, за пръв път на Великден тази година те бяха възстановени от Видинския митрополит Даниил, който освети отново храма. Църквата ще отваря на празници. Възстановяването е направено основно с дарения на потомците на върбовчани. Днес в селото живеят постоянно около 70 души.
Как се стига:
Върбово се намира в общ. Чупрене. Може да се стигне през общинския център или с отклонение от пътя Ружинци- Белоградчик.
Традиции и обичаи:
Върбово е в сърцето на район Турлакия. Всяка година в Чупрене е турлашкия събор „Када кум прасе и ти вречу“, наблизо се провежда и международния събор на прохода „Кадъ Боаз“. Типичната местна кухня е основно без месо – бел муж, сирене и кисело мляко, зелении, чушки, пълнени с боб, ястия с тиква, със сушени чушки, сладка от горски плодове, пчелен мед и много люта турлашка ракия.
Наблизо:
В района има много хотели и къщи за гости, хижа „Миджур“. За туризъм са подходящи Биосферен резерват „Чупрене“, връх Миджур, Белоградчишки скали и въобще – цялата околност, с много реки, рекички, водопади, поляни, скали и гори.
