Някога семеен дом, днес Пановата къща е музей, показващ бита и културата на Белоградчик от епохата на Възраждането. Построена е през 1810 г., едва няколко години след отмирането на размириците в Северозапада, породени от кърджалийските набези и отцепничеството на Осман Пазвантоглу. Тогава целият район край Дунав е опустошен от грабежи, а Белоградчик започва да се оформя като все по-важен военен пост за външната граница на Османската империя след постепенната загуба на сръбските земи.
Периодът на относително спокойствие е придружен с увеличение на богатството и възможности за търговия и производство и на българското население. Те вече не са заплашени от анархията на кърджалийски дружини, прелели се в във войска на видинския владетел Пазвантоглу, централната власт постепенно се връща, а Дунав си остава пряката връзка със Западна Европа, през която протича ново и ново богатство. В такива времена започват да се изграждат къщите, които днес наричаме „възрожденски“.
Пановата къща е пример за западнобългарска архитектура от това време, която по-късно ще се появи на още много места, отбелязвайки замогването и масовото връщане на българите в градовете. По онова време голяма част от населението е селско, занимава се със земеделие и скотовъдство. Размириците от XVIII век насочват вълна от нови заселници в по-сигурните градове и след установяването на относително спокойствие, те остават. Предмети от бита и на градското, и на селското население могат да се видят в Пановата къща – косери, сърпове, брадви, домакински съдове, украси, бижута и икони.
В музея са изложени грънчарски произведения – стомни, гърнета, павурчета, медни съдове, някога широко използвани в бита. Тук са и произведения на белоградчишки майстори-златари – обеци, гривни, пафти, украси за глава. В изложбените зали са и типични облекла от XVIII-XIX век – при тях преобладава белият цвят на дългите женски ризи, на цялостно мъжко облекло, горни дрехи, и червеното в украсите и престилките. Бродериите върху женските носии са много интересни и типични – някои са пренесени елементи на Чипровската златарска школа, други ще срещнете в килимите от този район.
Част от Пановата къща разказва и за въстанието от 1850 г. – най-големият организиран бунт в Северозападна България от векове. То е потушено жестоко, но за разлика от по-късното Априлско въстание не предизвиква силен международен отзвук. Отчасти някои от целите му са постигнати – след като войските престават с отмъщенията и потушаването, османската власт се съгласява на икономически облекчения за населението с надеждата да го успокои. От бунта са запазени много малко писмени документи и артефакти, то е проучвано периодично от ограничен брой учени и рядко ще срещнете подробна информация в учебниците и книгите по история. Пановата къща е сред малкото места, на които може да научите повече за въстанието и да видите автентични документи.
Контакти:
гр, Белоградчик, ул. „Капитан Кръстьо“ №1, тел. 0936/5 34 69
Работно време: 9.00-12.00 и 14.00-17.00. Има възможност за посещения по заявка.
Източници: „Пътеводител на Белоградчик“ , автор Михаил Михайлов, изд. „Уникарт“; Община Белоградчик; „Кърджалийско време“, автор Вера Мутафчиева, изд. „Жанет 45“; „Материали по Белоградчишкото въстание“, автор Киро Панов, изд. 1937 г. в Белоградчик; „Приказка за България“, автор Румен Манов, изд. „Агенция Европрес“