Снимки: ПП „Врачански Балкан“
Между закътаните скали на Врачанския Балкан през вековете са се криели много духовни убежища, които и в днешни дни са останали места за поклонение. Много са разрушени от времето или от набези и до нас достигат само исторически предания и руини. Други едва са оцелели, предавайки ни безценно по своето художествено и религиозно значение наследство. Един от тях е Бистрецкия манастир „Св. Иван Рилски (Пусти) – Касинец“, сгушен в планината край Враца, само на няколко километра от града.
Първите писмени сведения за него са от времето около 1544 г., но е възможно обителта да е много по-стара. Със сигурност през 1822 г. в него е била създадена първата работилница за щамповане на икони по българските земи. В манастира е имало ателие на Чипровската златарска школа за църковна утвар и накити. Мястото, на което е създаден „Св. Иван Пусти“ е било култово още от времето на траките – в скалите около манастира са запазени следи от поклонничество на древните племена.
И днес, когато премине една невидима граница по пътя към манастира, човек изпитва много особено чувство на обръщане назад във времето. Сякаш историята изведнъж се изтрива и ти стават близки времената на траките, слети с тези на младата българска държава и отшелничеството на средновековния пустинник Свети Иван от Рила планина. Шумът от пътя долу заглъхва, чуват се птичите викове, пробягват гущери, а пеперудите спокойно пият нектар от цветята, без да се смущават от хората, като в приказните стари времена, в които зверове и хора са живели в мир и взаимопомощ. Само бетонния път под краката напомня за днешните времена, а около нас Врачанския Балкан невъзмутимо седи милион години назад, за още поне милион напред.
През мястото минава пътят, по който мощите на Св. Иван Рилски са пренесени през 1469 г. от Търново към Рилския манастир. Има вероятност тогава вече „Св. Иван Пусти“ да е съществувал – скални надписи говорят за построяване или възстановяване на обителта през 1540 г. Според преданията в Костницата между скалите над манастира е живял самият Иван Рилски. По стените й има стенописи, датирани около XVIII-XIX век, посветени на него, днес те вече са силно повредени. Църквата на манастира е наречена „Св. Йоан Богослов“, построена някъде през XVI век. В нея са запазени стенописи от XVI-XVII век, както и по-нови от XIX век. От по-новия период е дървения иконостас, направен от майстор Петър Миньов от Трявна.
Първото му име е „Св. Иван Пусти“, на името „Рилски“ е наречен едва през 1928 г. По време на османската власт е бил духовно средище с килийно училище, приютявал е и борци против империята. Разрушаван е два пъти и е съграждан отново, последно през 1867 г. От 1894 до 1928 г. е изоставен, оттогава е името „Пусти“.
Манастирът не предлага настаняване, има беседка, в която да седнете и да се насладите на гледката на Божието творение. Желателно е да сте прилично облечени и да не говорите на висок глас. За жалост все по-често се налага да го припомняме на хора, влизащи в църкви и манастири като в плажен бар. Затова все пак да припомним – независимо дали сте вярващи или не, приличието изисква да се отнасяте с уважение към културата на мястото, да го пазите, да не досаждате с викове, размятане на селфи стикове и повреждане на имущество (това включва забрана да късате манастирски цветя и да газите в градините без позволение).
Близо до манастира може да видите карстов извор, който блика от скален венец. На западната му стена са запазени останки от стенописи.
До манастира се стига пеш или с автомобил, пригоден за планинско шофиране. Ако идвате от Враца към Монтана по главен път Е79 малко след като преминете околовръстното шосе на Враца отляво ще видите табела с манастира. Ако идвате от Монтана на около 12 км. преди Враца, след като подминете табелата за с. Бели извор, продължавате пак по главния път и от дясната ви страна е първата голяма табела за манастира, малко след нея е по-малката, точно на отбивката на пътя за него. Оглеждайте се внимателно, за да не я пропуснете. Отбивката е по рядко използван тесен асфалтов път между нивите и с леко изкачване стига до паркинг, срещу който има малък параклис. Пътят за манастира продължава нагоре (има табела), като става много стръмен. Шофирайте с голямо внимание! На места е трудно да се разминат два автомобила, отсечката е бетоново трасе, маркировки няма. Завоите са много остри, изкачването е стръмно.
От главен път Е79 указаното разстояние е 1.5 км, но това е дистанцията по почти права линия, в действителност е повече. Оставете колата си на паркинга в подножието, ако не се сигурни, че е достатъчно мощна да се изкачва или ако се притеснявате да шофирате по опасен планински път. Някъде около средата има разширение, където също може да оставите колата и да продължите пеш, стига да няма друг спрял там, и стига да ви държат спирачките. Наоколо има едри камъни, които може да подложите на гумите, за да не тръгне колата в пропастта.
Най-добре да стигнете пеш, така ще се насладите спокойно и на гледката която се разкрива между дърветата – във високата й част се вижда огромно пространство от полето на юг от Монтана, при ясно време погледът стига до първите хълмове на Златията.
Източници: Дирекция на ПП „Врачански Балкан“; www.bulgariamonasteries.com