На Васильовден в миналото, хората във Врачанско са продължавали с новогодишните тържества, като акцентът бил върху танците. В програмата намирало място и всяко модно нововъведение. То било жадно очаквано, макар и нееднозначно посрещано от любознателните врачани – с първите внесени грамофони се организират „грамофонни концерти”, с кинематографа започват „васильовските кинобалове”. В празничната програма през годините се появяват и маскените балове, с награди за най-красивата маска; и баловете на танцувалните кръжоци и джазовите оркестри; гирляндите и светлинните украси. Така литературно-музикалните вечеринки стават невероятно съчетание на новости и традиционни народни обичаи, на народните песни и хора с националния, и царски химни, на балните танци с коледарските припеви, на военната музика с джазовите оркестри. Благотворителните дарения са важна цел на организираните вечеринки, театрални представления и лотарии за читалището и за врачанските дружества. Коледарски хорове от врачанските училища обикаляли града със специално разрешение от Митрополията и Общината, за да събират дарения за бедните деца. Общината също отпускала коледни помощи и организирала ежегодно зимни помощни акции в полза на бедните и нуждаещи се врачани. Специално определени от врачанската община комисии за събиране на дарения обикаляли домовете и търговските дюкяни за да призоват врачани към коледно милосърдие. След създаването на детската трапезария от дружество “Милосърдие”, читалищните членове давали празничен обяд на децата, които пък ги сурвакали с благопожелания за Новата година.
Врачанската колония в София пренася обичая на ”Василовските вечеринки” и в София. Там преселниците врачани си организират своето врачанско културно-благотворително дружество “Софроний Врачански” и продължават врачанския обичай, според който устройват традиционна вечеринка за членовете си в големия салон на градското казино в София. Изнасят представления, изпълнени с изненади.
Врачани очаквали с нетърпение да дойде редът и на Новогодишната благотворителна лотария със забава. Освен различните музикални и комедийни “номера”, и литературни рецитации, гвоздеят на програмата била т.нар. “жива картина” – пресъздаване с живи фигури – актьори на “изпращането на Старата година и посрещането на Новата година”. Така картината веднъж изобразявала “старец и дете”, друг път – „баба и момиче” или различни символи и персонажи, с подходящи декори и антураж. Следвана е от атрактивно представление с “магически фенер” – предшественикът на диапроекторите.
В коледната и новогодишна украса на читалището още в първите години след Освобождението не липсвали нито познатите ни елхови клонки, нито картичките с честитки и благопожелания, нито шведската маса – какъвто по същество е т.нар. „студен бюфет”, който предлагал закуски и бира. Новогодишната лотария се организирала с подарени от членовете или от търговци и организации предмети, а събраните средства се дарявали на нуждаещите се граждани.
Източник: www.kartanavremeto-vratsa.org