Начало История Жените от Бърдарски геран и Козлодуй вдигат първите бунтове срещу ТКЗС

Жените от Бърдарски геран и Козлодуй вдигат първите бунтове срещу ТКЗС

от Mariana Gomileva
5682 преглеждания

По нивите на Бърдарски геран преди колективизацията | снимка: Читалище „Съединение-1923“

Северозападът открай време е място на бунтовници и несъгласни с наложената някъде отвън власт. Времето на социализма не е изключение – колкото и да се натрапва сега, че „Северозападът е червен“, a Септемврийското въстание било доказателство за принадлежността на хората към социалистическите идеи. Историята е много по-различна и с много нюанси и е неправилно да слагаме етикети за еднаквост на време и хора. Социалистическите идеи в частта си за колективизация са наложени трудно, на много места насилствено. Ако някои действия са приети добре от населението, то други срещат силен отпор и може би най-знаково за това е създаването на система от ТКЗС.

През 1948 г. България вече е Народна република и Шестото Велико народно събрание гласува Закон за забрана на договора за наем на изполици и други договори, разказва изданието desebg.com на журналиста Христо Христов. Забранени са частните аренди на земя, единственият арендатор става държавата. Така се отваря пътят към ТКЗС или колективизация, подобна на извършената преди това в СССР. Ликвидирани са кооперативите, а отнемането на частната собственост върху земята вече е само въпрос на време. Може да ви звучи невероятно от днешна гледна точка, но съпротивата е много силна.

Първият бунт е в с. Бърдарски геран, тогава голямо село, с може би най-добре развитото земеделие от всички български села. То е създадено в края на XIX век от банатски българи, емигрирали някога в Австро-Унгария заради преследвания от османските власти. Всички жители са католици, а преди Втората световна война е имало голям квартал на етнически германци. На 3 юли хората разбират, че трябва да вършеят на общи хармани, откъдето държавата ще си прибере задължителните доставки. Стопаните отиват към нивите си, за да приберат снопите. Общинските пазачи и милиционерите, заедно с въоръжени партийни членове, се опитват да ги спрат и се стига до сблъсъци. В селото пристига лично Иван Тодоров-Горуня, със секретаря на околийския комитет и началника на МВР – Бяла Слатина. В отговор на насилието около 500 жени се събират в центъра, викайки „Защо ни вземате хляба?”, „Не даваме си хляба!”, „Не искаме да вършеем на общ харман!”

Това е първият бунт срещу насилствената колективизация в Централна и Източна Европа, според данните, събрани и публикувани от desebg.com. Докладите на милиционерите разкриват доста бунтовни настроения:

„Жената на Аврам Раденков е нанесла удар с вила върху общинския милиционер, когато отишъл да им предава бележката за предаване на държавните доставки. Съпругът на същата готви бягство зад граница. Александър Найденов е внесъл в държавния склад гъгряво жито с което е заразил житото в склада“ (запазен оригинален правопис от доклада).

Милицията се намесва бързо и 20 души са арестувани, проведен е много бърз процес срещу хората, нарочени за организатори. Само за месец Врачанския окръжен съд издва 7 присъди. Свещеникът Асен Чонков е осъден на 15 години затвор. Журналистът Христов припомня, че след делото прокурорът се издига в София и участва в процесите срещу католическите свещеници. Бунтът на хората от Бърдарски геран е използван като повод за разправа с католическите водачи. Процесите са замислени по-отдавна, документи и свидетелства показват, че още от края на 40-те години се замисля всички религиозни водачи да бъдат или подчинени на властта, или отстранени.

Някои от участниците в бунта са изпратени в лагери – правнучка на един от мъжете разказва, че срещу него е заведено дело и е пратен в лагера „Белене“. По-възрастни хора си спомнят как жените са тичали след каруците и не са давали сноповете жито да отиват на общия харман.

Отбелязваме, че в Бърдарски геран съвсем не са противници на социализма и идеите му – в селото има активни участници в Септемврийското въстание, дори за кратко те вземат властта на място. Бърдарчани имат свой личен, богат опит в кооперирането, но на доброволен принцип, не под държавна принуда.

В периода от 3 до 18 юли се вдигат три бунта, всичките от жени. След първите в Бърдарски геран протест срещу държавното секвестиране има в плевенското с. Ставерци, а на 18 юли е в Козлодуй. В тогавашното с. Козлодуй около 500-600 души, предимно жени, излизат с настояване за разпускане на ТКЗС. Протестът продължава четири часа, а в документите е описан така:

„В същата демонстрация са участвали повечето средни и бедни селяни, която е започнала в 7,30 часа сутринта и до към 11,30 часа същия ден. Присъстващите жени хорово са издигали лозунгите: Долу ТКЗС!”, „На сила ни накараха да влезем в ТКЗС!”, „Дайте ни хляб”, „Измираме от глад.”

Местни хора от Козлдуй разказват и още една случка, за която не успяхме да намерим писмен документ. След решението за създаване на ТКЗС по селата тръгват агитатори. Когато стигат до Козлодуй, правят общоселско събрание. Селяните от Козлодуй, ядосани на призивите на агитатора, го хванали и хвърлили от балкона.

Във Видинско съпротивата също е силна, в Кулско има бунтове. Селяни отказват да предадат зърното си, пускат се слухове, че скоро ще има отново война. По данни от доц. Михаил Груев до 1948 г. във Видинска, Кулска и Белоградчишка околия са създадени само 7 кооператива. Доц. Груев изследва историята в книгата си „Преорани слогове” – колективизацията и социалната промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на ХХ век“, изд. „Сиела“.

Първият район с изцяло кооперирано селско стопанство става Добруджа, чак през 1957 г.

Заради насилствената колективизация през 50-те години напускат и чехите от малката общност на с. Войводово, днес общ. Мизия.

Източници на текста са desebg.com и „Преорани слогове” – колективизацията и социалната промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на ХХ век“, автор: доц. Михаил Груев, „Сиела“, 2009 г.

Жени от Бърдарски геран

Подобни статии