Начало Култура „Ел Булгаро“ от Видин – световно признатият художник Жул Паскин

„Ел Булгаро“ от Видин – световно признатият художник Жул Паскин

от Mariana Gomileva
934 преглеждания

Едно от ярките доказателства за приноса на гр. Видин към европейската и световна цивилизация е личността на знаменития художник Жул Паскин.

На 31 март артистичният свят отбелязва рождението този виден представител на експресионизма, чието изкуство е повлияло на поколения художници след него. Краткият и пълен с пътешествия живот на Паскин оставя след него стотици картини, много от тях портрети и градски пейзажи, от които днес можем да надничаме в отдавна изчезнали градове и лица. Паскин рисува често за вестници и списания и всъщност с това творбите му стават хиляди – някои от тях са акварели, шаржове и офорти. Паскин има щастливо детство, кариера, за която мнозина мечтаят и трагичен край.

Приятел на Амадео Модилиани и Пабло Пикасо, една от най-ярките фигури на предвоенен Париж от началото на 20 век, художникът Жул Паскин е роден преди точно 135 години във Видин, (четири години след като тук е видял свят друг именит наш живописец – Никола Петров). На 31.03.1885 г. в дома на еврейски търговец и италиано-сръбкиня, се появява на бял свят този световен талант с името Юлиус Мордекай Пинкас. Дядото на художника е бил висш чиновник в Австрия. Баща му е потомък на сефарадските евреи и се занимава с търговия със зърно. За един състоятелен търговец не е било трудно да отгледа многобройна челяд  и да й даде подходящо възпитание, да я подготви за едно съществувание, солидно опряно върху няколко основни буржоазни добродетели: практицизъм, умереност, предприемчивост, пестеливост – оръжие и щит на всеки сефард в джунглата на житейските превратности. И старите Марко и  София Пинкас наистина са имали всички основания да смятат педагогическите си амбиции изцяло осъществени, ако не е било предпоследното, седмото поред дете. Защото малкият Юлий, нито разкривал качества за търговец, нито се е поддавал на буржоазна дресировка: макар и външно кротък, проявявал непокорство и опасен стремеж към независимост. На всичко отгоре, непрестанно драскал с молива, където му попадне – не сметки, които биха го подготвили за мечтаното от родителите деловито поприще, а рисунки на заобикалящи го предмети, животни и хора.

Седнали, от ляво надясно първи – Маркус Пинкас, до него е съпругата му Софи Пинкас, снимка: ДА-Видин

През 1891 г. неумолимите закони на търговията налагат на семейството да напусне завинаги България и да се пресели в Букурещ, където процъфтявал един от клоновете на фирмата. Нашият седемгодишен герой отнася със себе си онова, което всъщност е притежавал: вроденото си непокорство, чувството си за независимост, което постепенно ще прерасне в неприязън към еснафското самодоволство, към лукса и към традиционните буржоазни добродетели; отнася дарбата и страстта си към рисуването и разбира се, детските си спомени от родния град: тежките, оловносиви води на Дунава с гъсто обраслите в тръстики брегове, които тук се огъват живописно; старият кей с лодките и рибарите; строгият, романтичен силует на прочутите кули на баба Вида с дълбоките ровове, в които крякат; и плесенясалите дебели каменни зидове, способни да разпалят всяко въображение: пъстрият и шумен Стар пазар, баните в турския хамам, където са го водили лелите му и където зад облаци от изпарения, за пръв път е наблюдавал смутен, невинно и щедро самопоказващата се голота на женското тяло –  любим мотив на графичното му и живописно творчество.

И така, когато Юлиус е на 7-годишна възраст семейството му се премества в Букурещ. Бъдещият художник учи във Виена, Мюнхен и Берлин, а германските списания са първите му места за изява. След като натрупва известност, в края на 1905 г. Юлиус Пинкас заминава за Париж, където влиза в компанията на художници в Монпарнас.

Също през 1905 г. приема и артистично име Жул Паскин, с което по-късно ще подписва творбите си. Първата самостоятелна изложба на Паскин е в Берлин през 1907 г., следват множество участия в общи и самостоятелни изложби в Париж, САЩ и няколко германски градове. Паскин всъщност заминава за САЩ и по художествени причини – там организира свои изложби и рисува много от действителността на американските градове, но също така пътуването до Америка е и заради Първата световна война. По този начин Паскин избягва призоваването му като войник и от 1920 г. има американско гражданство.

Ж. Паскин, Пристанище в Чарлстън 1919, частна колекция Люксембург

Макар Паскин официално да е представител на експресионизма, в творбите му все още личи силно влияние на импресионизма и пост-импресионизма. По стил те си приличат по-скоро с картините на Пол Гоген и Винсент Ван Гог (с последния Паскин има общи изложби), а Парижката школа, в която влизат той, заедно с Модилиани и Марк Шагал, оформя цели поколения художници. Паскин е един от артистите, които задават посоки и на американската живопис, неслучайно много от творбите му се излагат в САЩ и се изкупуват от колекционери там.

Особеностите на Паскин и художниците около него е влиянието и на своеобразен натурализъм, повлиял силно Париж във времето на Бел Епок. Тогава портретите разчупват статичните пози на предишните десетилетия и романтиката на импресионизма, показвайки повече разголени тела в моменти от ежедневието на обикновените жени. 

През 1929 г., един от първите му автори, очевидно познавайки го отблизо, пише: „Този темпераментен жизнелюбец не е щастлив. Той страда, съмнява се; той, който е беден в живота, предлагайки разкошни пиршества, остава скромен като художник, макар че притежава една от най-богатите палитри на епохата.”

Годините на Първата световна война, част от които Паскин прекарва в пътувания из Америка, променят радикално и живота, и изкуството. Той се завръща периодично в Европа, където излага картини, пътува и работи в Северна Африка.

Но „лудите години“ и бохемският живот взимат своя данък. Жул Паскин все по-често изпада в депресия, здравето му е подкопано от алкохола. Убеден, че е достигнал границата на своята творческа креативност, художникът се самоубива в ателието си на 2 юни 1930 г. – в навечерието на откриването на важна за кариерата му самостоятелна изложба.

В деня на погребението на Паскин, 7 юни 1930 година, парижките галерии са затворени. Хиляди познати личности от артистичната общност, композитори, писатели, банкери, търговци, индустриалци, заедно с джебчии, проститутки, просяци, сервитьори и бармани от ресторантите и салоните, които често е посещавал, изпращат художника до гробището Сент-Уен. Една година по-късно, според желанието на роднини на художника, тленните му останки са пренесени на гробището Монпарнас.

Вече световноизвестен художник, негови творби са изложени в България през 1935 г., а едва 40 години по-късно е направена голяма изложба само с негови картини, която минава от София, през Пловдив и Видин. Следващата самостоятелна изложба с картини на Паскин е чак през 2013 г. Тогава със съдействието на Френското посолство в София е организирана изложбата „Жул Паскин – от Видин до Париж“. След столицата картините заминаха за Пловдив, Бургас и Варна.

В Париж, както и в Ню Йорк той се прославя приживе. Днес творчеството му е изложено в най-големите музеи. Творби на Жул Паскин притежават: Националният музей за модерно изкуство в Париж, Френската национална библиотека, Музеят за живопис и скулптура в Гренобъл, Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк, Фондацията „Барнс“ във Филаделфия, Музеят за модерно изкуство в Токио, Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. Удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Видин“ през 2000 г. През същата година на негово име са наречени една зала в Община Видин и един от централните площади в града. През 2003 г. на едноименния площад е поставен бюст-паметник на художника.

В Държавен архив – Видин могат да се открият снимки и документи, свързани с Жул Паскин и неговото семейство. Една част от тях са запазени, макар семейството отдавна да е напуснало Видин. Не е запазена обаче къщата, която се е намирала в еврейския квартал до Синагогата. Днес улицата край еврейския храм носи името Жул Паскин.

Мястото където е била родната къща на Жул Паскин във Видин Снимка Полина Тодорова

Животът и творчеството му, които преминават през няколко държави, два континента, между различни художествени направления и дори епохи в развитието на изкуството от края на 19-и и началото на 20-и век.
Макар да е определян като „френски художник”, изглежда всички опити да се придаде някаква национална принадлежност на този велик талант са неубедителни. Паскин е художникът, който обикаля градове, държави и художествени центрове и без да принадлежи на нито един от тях, като че ли е най-дълбоко обвързан с движенията на времето.

„Този бохем, носеше у себе си една духовна чистота, която продължава да сияе нетленна в картините му” – пише Богомил Райнов в биографичната си книга „Паскин”, издадена през 1986г.

В България Фондация „Жул Паскин“ си е поставила за цел да изучава и популяризира живота и делото на художника, който са наричали Паскин ел Булгаро. Той сам така се е представял на всички изложби по света. Самата фондация притежава повече от 40 оригинални картини на Паскин, много документи, доказващи българския му произход, библиотечна сбирка от книги и 5 албума за него. Създателят на фондацията, д-р Генов, е автор на монография за Паскин на български и на английски език.

Отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” – Видин  притежава множество издания, илюстриращи живота и творчеството му. Библиотеката все още не работи с читатели, съгласно последните разпоредби във връзка с обявеното извънредно положение, но в страницата на Библиотеката в социалната мрежа ще бъде качен албум, съдържащ пълното съдържание на издание посветено на художника.

Няма по-подходящ град от Видин, от който да тръгне един от най-забележителните експресионисти, космополитен като еврейския си род, дълбок като Дунав, наблюдателен като крепостната кула, малко забравен и пак открит – точно като Видин. Днес на световния пазар една творба на Жул Паскин се продава по 1 млн. долара, което говори за неговата значимост и авторитет. А Видин би могъл с малко усилия да стане притегателно място за туристи от цял свят, защото животът и творчеството на Жул Паскин са непреходни.

Източници: Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” – Видин, Мария Аврамова – анализ на изложбата „Ж. Паскин от Видин до Париж“ 

Подобни статии