Конгресен център SQUARE – сградата в центъра на Брюксел, в която традиционно се провеждат повечето работни срещи, сесии и официални церемонии по време на годишната Европейска седмица на регионите и градовете / снимка: Мариана Гомилева
Регионалната политика на Европейската комисия, извършвана от Генерална дирекция DG REGIO ежедневно допринася за подобряването на живота на гражданите, особено в най-бедните и отдалечени райони, какъвто е българския Северозапад. Хората обаче обикновено не си дават сметка, че много от промените идват именно от кохезионните фондове или така наречената политика на сближаване. Това е основното заключение от проведената в Брюксел 21-ва Европейска седмица на регионите и градовете. Тя е най-голямото годишно събитие в тази област, което преди няколко дни събра 7 000 участника – представители на местната власт, градската управа, академичните и научните среди, иновационния сектор и експерти по кохезионните средства. В повече от 220 работни срещи, те споделиха добри градски практики и обсъдиха общите предизвикателства пред бъдещето на градовете и регионите. Това беше първото изцяло на живо събитие след пандемията. Политическите сесии, под мотото “Процъфтяващи региони и по-силна Европа”, се проведоха в Европейския парламент, а повечето практически сесии, както и изложението на успешни проекти по кохезионната политика се проведоха в елитния Конгресен център SQUARE в столицата на Белгия.
Темите тази година бяха:
- Региони в постиндустриален преход;
- Задържане на таланти за регионален растеж;
- Малки и средни градски центрове, движещи растежа;
- Преодоляване на бариерите пред трансграничното сътрудничество;
- Местна енергийна промяна за сигурност и устойчивост;
- Насърчаване на социалните иновации.
Задачата, която ни предстои, е голяма – по-зелени, по-цифрови и по-приобщаващи региони, заяви Васко Кордейро, президент на Европейския комитет на регионите. Областните градове са решаващи фактори за преодоляване и за възстановяване и без участието им няма да е възможно световно поетите ангажименти да бъдат превърнати в дела. Нека никога не забравяме, че състоянието на нашите европейски региони не е друго освен състоянието на техните хора. Ето защо е толкова важно да се придържаме към ценностите на солидарност, равенство и уважение към човешкото достойнство, допълни още той.
От името на Комитета Кордейро призова за нов тласък за ново партньорство между европейското, националното и областното равнище. Той заяви: Европа се нуждае от кохезионна политика с гъвкавост, но с предвидимост и с партньорство и с отчетност. Кохезионната политика е силна, защото се гради върху общо управление на много нива на принципа на партньорството, затова доверието помежду ни е от фундаментално значение, обясни още Кордейро.
От своя страна еврокомисарят по политиката на сближаване и реформите Елиза Ферейра каза: Политиката на сближаване е спойката, която държи членовете на ЕС заедно. Солидарността е в основата на тази политика. В много части на ЕС има истории за места, които са станали по-добри благодарение на фондовете. Всички кризи – COVID-19, войната и емигрантите от Украйна са се натрупали и са се превърнали в нов пласт на затруднения над този, който вече съществуваше. За да решим всички нови предизвикателства, първо трябва да работим за дългосрочна визия – тя трябва да е насочена към устойчивостта на регионите, защото колкото по-силни са различните малки населени места в Европейския съюз, толкова по-добре ще реагират те на нежеланите събития.
Според Юмус Омарже, председател на комисията по регионално развитие в Европейския парламент: Всички трябва да съзнаваме, че преживяваме момент, който е опасен. Навсякъде в Европа виждаме надигането на ксенофобски движения и настроения, които не са в европейския дух и представляват заплахи за демокрацията. Дори тези в най-отдалечените части на Европа имат същото значение като тези в централните райони. Политиката на сближаване е средство за постигането на една цел – целта за равенството.
Финалната част от откриването на Седмицата беше под наслов Ролята на регионите и градовете за демократичното бъдеще на Европа.
Пина Пичерно, зам.- председател на Европейския парламент, отбеляза, че: През последните десетилетия след войната в Европа, независимо от промените, ценността, наречена равенство, е останала най-солидният крайъгълен камък на цялата политика на Европейския съюз. Днес Европа не би била това без приноса на кохезионната политика през всички тези десетилетия. Тя се доказа като решаващо средство за разрешаването на териториалното неравенство и за подобряване качеството на живот за граждани.
По-богатите страни плащат повече пари в общия бюджет, от който се пълнят фондовете на ЕС, докато по-бедните страни като Хърватия теглят повече пари.
Около 85 на сто от парите от общия бюджет отиват за съфинансиране на проекти в различни сектори. Останалата част се осигурява от местни, регионални и централни власти в страните бенефициенти.
Около 39 процента от гражданите на Европейския съюз като цяло знаят за съществуването на проекти, съфинансирани от фондовете на ЕС, което е с 5 процентни пункта повече в сравнение с периода преди 12 години, според проучване на Евробарометър, публикувано в понеделник. От тях 79 процента смятат, че тези средства имат положително въздействие върху регионите в техните страни.
Репортер: Мариана Гомилева (Брюксел)