Да се чува всеки глас на хората живеещи дори и в малки, бедни и отдалечени райони на Европа – това е един от принципите на Европейския комитет на регионите. Той е традиционният организатор и на Европейската седмица на регионите, в рамките на която всяка година през есента се представят най-новите проучвания Евробарометър.
Какво е Евробарометър?
От 1973 г. насам европейските институции възлагат редовни проучвания на общественото мнение, наречени Евробарометър, във всички държави членки на ЕС. През 2007 г. Европейският парламент даде начало на своя собствена поредица от Евробарометър проучвания. Тези проучвания обхващат широк кръг от въпроси, като се съсредоточават върху възприятията и очакванията на гражданите за дейността на ЕС и върху основните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът. В проучванията също се измерва подробно отношението на гражданите към ЕС и Европейския парламент, като същевременно се следят внимателно мненията на обществеността за изборите за Европейски парламент. В резултат на тази дълготрайна практика анализът на резултатите дава подробна представа за тенденциите и развитието на общественото мнение по европейските въпроси, както на национално, така и на социално-демографско равнище.
Заключения от Евробарометър 2021
През октомври в Брюксел се проведе 19-тото издание на Европейската седмица на регионите, което премина под мотото „Заедно за възстановяване“. Затова и Евробарометърът беше фокусиран върху моментна снимка на проблемите в ЕС, породени от пандемията COVID-19. Ето кои са най-новите резултати от проучванията и заключенията от тях:
Съкращаването на бюджета в размер на 180 милиарда евро излага на риск регионалните и местните финанси. През 2020 г. местните и регионалните власти в цяла Европа отбелязаха увеличение на разходите с около 125 млрд. евро поради мерки, свързани с пандемията, и спад на приходите в размер на 55 млрд. евро, което се дължи предимно на намалелите приходи от икономическа дейност, данъци, тарифи и такси. Този „ефект на ножицата“ се изразява в недостиг от около 180 млрд. евро в нашите финанси, като на регионално и средно равнище загубата е от 130 млрд. евро, а на общинско равнище — 50 млрд. евро.
Пренебрегването на териториалното измерение на здравната криза излага на риск живота на хората. Барометърът извежда на преден план дълбоките различия в начина, по който пандемията е повлияла на здравето на нашите общности. Като цяло през 2020 г. е било по-безопасно да се живее в селските райони, отколкото в градовете. Градските центрове са по-добре обезпечени, що се отнася до здравеопазването, но в селските райони е отчетен по-нисък процент на прекомерна смъртност и се наблюдава по-висока степен на адаптация към промените.
Регионите се пренебрегват в националните планове за възстановяване. В някои държави на общите бюджетни средства за екологичните политики и преход се падат средно 41 % от бюджета по линия на националните планове за устойчивост и възстановяване. Националните планове следва да бъдат по-добре съгласувани с Европейския зелен пакт, тъй като за много от тях има опасност да не изпълнят целта за 37 % разходи в областта на климата. Слабата консултация с градовете — една от движещите сили в борбата с изменението на климата — поражда сериозни опасения относно способността на плановете да се справят с най-неотложните проблеми. Изводът е, че възстановяването на Европа е изложено на риск, ако градовете и регионите бъдат изключени.
Цифровото разделение между градските и селските райони може да изложи на риск възстановяването: спешно е необходима подкрепа за „цифровото сближаване“
Общото покритие на домакинствата в ЕС с цифрови мрежи с много голям капацитет е 44 % в градските райони в сравнение с 20 % в селските райони.
Разделението между градските и селските райони по отношение на хората, които използват интернет ежедневно, е особено голямо в България, Румъния, Гърция и Португалия. От друга страна, Швеция, Финландия и Дания показват резултати с най-голяма степен на сближаване. Най-общото заключение за ЕС е, че само 1 на всеки 5 домакинства в селските райони има покритие от мрежа с голям капацитет.
В България 73% от населението в градските райони използват интернет ежедневно, докато в селските райони едва 43% от жителите влизат в глобалната мрежа всеки ден.
Призивът е: Пълноценното цифрово сближаване е основна необходимост за устойчиво възстановяване и за използване на цифровия преход, така че той да подкрепя регионите, градовете и селата в цяла Европа, като не се изоставя нито един човек или място.
Регионалните и местните политици смятат, че мнението им не се отчита в достатъчна степен в ЕС и искат да имат по-голямо влияние върху политиките. Работещите в местни и регионални съвети 1,15 милиона европейци бяха на предната линия на пандемията. Недоволството от статуквото е очевидно. Девет от десет смятат, че за градовете и регионите е много важно да имат по-голямо влияние върху изготвянето на националните политики. Девет от десет желаят по-лесен достъп до фондовете на ЕС. Четирима от всеки петима души са на мнение, че органите на управление на поднационално равнище се нуждаят от по-голямо влияние върху политиката на ЕС. Седем от десет биха приветствали подкрепата на ЕС в собствената си работа по изготвяне на политики.
Предизвиканата от COVID-19 бедност се превръща в реалност. Увеличава се рискът от изгубено поколение в резултат на пандемията. Кризата оказа катастрофално въздействие върху заетостта и социалното измерение, като най-засегнати бяха младите хора и хората с ниска квалификация. Заетостта сред младите хора намаля особено силно през 2020 г. Равнището на младежката безработица е по-високо с 10 процентни пункта в сравнение с общото население. Значителен спад беше отбелязан и по отношение на временната заетост и заетостта на непълно работно време. Влошиха се условията на живот на хората, живеещи в бедност, хората с увреждания и възрастните хора. Пандемията допълнително изтъкна дългогодишните неравенства между половете и свързаните с пола професионални рискове.
Регионалните и местните политици смятат, че мнението им не се отчита в достатъчна степен в ЕС и искат да имат по-голямо влияние върху политиките. Работещите в местни и регионални съвети 1,15 милиона европейци бяха на предната линия на пандемията. Недоволството от статуквото е очевидно. Девет от десет смятат, че за градовете и регионите е много важно да имат по-голямо влияние върху изготвянето на националните политики. Девет от десет желаят по-лесен достъп до фондовете на ЕС. Четирима от всеки петима души са на мнение, че органите на управление на поднационално равнище се нуждаят от по-голямо влияние върху политиката на ЕС. Седем от десет биха приветствали подкрепата на ЕС в собствената си работа по изготвяне на политики.
Генералното заключение от проучванията Евробарометър е, че все повече ще има значение мнението на гражданите на Европа от малките, бедни и отдалечени региони, като българския Северозапад.
Репортер на СЕВЕРОЗАПАЗЕНА БГ на „Европейската седмица на регионите и градовете“ в Брюксел: Мариана Гомилева