Начало История Дядо Цеко войвода – четникът оратор

Дядо Цеко войвода – четникът оратор

от Mariana Gomileva
1158 преглеждания

Портрет на дядо Цеко войвода / снимка: royalbulgariaincolour.com

На 10 март 1807 г., в село Дългошевци (днес Замфир) е роден Цеко Петков, по-известен като дядо Цеко войвода.

Семейството му произхожда от рода на участника в Чипровското въстание Тодор Терзията (Комитата). Цеко Петков се жени за Руса Петкова, с която има три дъщери – Камена, Цвета и Сава, и един син – Иван.

Като младеж е активен помощник на хайдушките войводи, действащи в Северозападна България – Саво войвода от Голинци, Точо войвода и Иван Кулин от Медковец. След като турци посягат на двете му сестри Вълкана и Гена, Цеко Петков излиза в гората да отмъсти и става хайдутин в четата на Иван Кулин. Скоро по съвет на Кулин, Цеко се отделя като войвода на самостоятелна чета от 9 души. С четата си извършва многобройни нападения над тероризиращи раята турци, като за по-големите акции Цеко Петков обединява силите си с четата на Иван Кулин.

Дядо Цеко войвода

През 1836 г. участва с четата си в Манчовата буна в Берковско. През 1841 г. минава Дунава и взима участие в Браилските бунтове в четата на Владислав Тадич, а след това и във Втория браилски бунт под ръководството на Георги Раковски. След провалянето на бунта заедно със стария му четник Димитър Панов успява да избяга в Русия.

След завръщането си в Ломско Цеко Петков е избран за кнез в Момин брод и взима дейно участие в подготвянето на Въстанието в Северозападна България от 1850 г. Участва и в избора на въстаническия комитет, сформирането на въстаническите чети и съставянето на оперативния план. Заедно с 232 други кнезове подписва и молба за помощ до сръбския княз Александър Караджорджевич. След избухването на въстанието на 29 май 1850 г. застава начело на отряд от 150 – 200 въстаници, разположен около Момин брод и Дългошевци, който обаче е разбит от силни турски части настъпили откъм Лом. Остатъците от отряда, начело с Цеко войвода и Димитър Панов се присъединяват към отряда на Иван Кулин, който обаче отново е разбит при Белоградчик и при село Гърци (днес Градец).

След неуспеха на въстанието през 1851 г. застава начело на няколко мирни демонстрации във Видин, при една от които е арестуван. Три години престоява в окови във Видинската крепост, като е подложен на мъчения. Освободен е през 1853 г. след застъпничество на руското пратеничество начело с княз Александър Меншиков и емигрира във Влашко. Включва се като доброволец в Кримската война и участва в отбраната на Севастопол.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878).

При освещаване на Самарското знаме на 6/18 май 1877 г. старият войвода Цеко Петков благославя светинята с думите „Да помогне Бог на това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско И зло да бяга от страх пред него, а по дире му да настане траен мир и благоденствие!“. Войвода на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Проявява се при Преминаване на Троянския отряд през Стара планина. След освобождението е народен представител от Белоградчишка околия в Учредителното събрание. Участва в приемането на Търновската конституция. Народен представител в Първото Обикновено Народно събрание.

Дядо Цеко, с червената рубашка в средата, произнася прочувствена реч при връчването на Самарското знаме на 6 май 1877 г. в Плоещ / снимка: literaturensviat.com

Представяме една негова кратка, но изключителна съдържателна реч. Вероятно много от вас ще оценят актуалното в нея, въпреки че е произнесена преди повече от 140 г. С нея той искрено изказва огорчението си пред членовете на Първото Обикновено Народно събрание, където е депутат. За Цеко войвода хронистите казват, че е особен тип оратор, силата на словото му се крие в това, че използва много изрази и народни думи, както и че има добре структурирана мисъл. Константин Иречек твърди, че Петков е човек, който знае какво да каже в точния момент и да повлияе на аудиторията по начин, по който малко хора умеят. Убедете се, като прочетете речта:

 “Аз би питал, като чух от некои господа, че нема още всичките депутати и че 30 души отсъстват, известно ли е кога ще дойдат? По градовете едного затварят, другиму не дават билет – затова не сме дошле. Ний трябва да пристъпим да одобрим отговора; да почнем да работим, а не да губим време. Народът ходи бос по снега, без сол хляб яде, а ний тука само губим време. Казват, че немало злоупотребления – как няма. Ако на 1828 г. някой спахия е имал воденица при някое село с 20 дюлюма земя и после превзел 100 дюлюма от сиромасите, защо сега да не продават воденицата на селото, а дохождат странни поданици и плащат двойни цени. Погледнете на жандармите. Той като доде на едно село, то е като една евакуация, трябва да го хранят, да му служат, а народът е беден… Може вий да не го знайте, но мислим, че го знайте, и ако го не поправите, срамота е за вас.“

Паметник на Цеко Петков в Лом / снимка:adm.lom.bg

 

Източник: Кузманов, Петър. „Войводата Цеко Петков“, Военно издателство, София, 1989; bulgarianhistory.org

 

 

 

Подобни статии