Начало История Дунав и българската книжовност

Дунав и българската книжовност

от Mariana Gomileva
967 преглеждания

Дунав открай време е път за обмен на култура и проникване на различни влияния. В издаването на книги в периода, популярен като Българско Възраждане, най-международната река в света също оказва огромно влияние. За него ни припомня проекта „Карта на времето“ на Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца. 

Автор на текста е д-р Деница Петрова от Исторически музей – Оряхово. Източниците на информация и още за Врачанския край можете да прочетете тук

От началото на ХІХ в. се наблюдава засилен интерес към книгата. Причините за това са няколко. Инвестират се капитали в Османската империя, развиват се занаятите, търговците откриват кантори в големи европейски градове. Българите влизат в досег с европейската култура, формира се интелигенцията. Започва преходът към модерно, светско образование и книгата става необходимост.        

Издаването на книги, вестници и списания е скъпо, което принуждава издателите да търсят иждивенци, т. е. спомоществуватели. Като израз на благодарност, в книгата се прилага списък на иждивенците. Те се изброяват по селища, често поименно, като срещу всяко име е посочен броят екземпляри, за които е платило съответното лице. От Неделника на Софроний Врачански, отпечатан през 1806 г., до Освобождението през 1878 г., според проучванията на Маньо Стоянов, излизат 1871 книги. От тях 197 имат приложени списъци с иждивенци. Тема на настоящата разработка е разпространението на книги, спонсорирани в Оряхово, в съпоставка с развитието на книжовността в другите дунавски градове.

В Оряхово до 1878 г. са подпомогнати 15 издания с 257 екземпляра. Сред имената на иждивенците се открояват Цеко Вълчев – пръв кмет на града след Освобождението и депутат в Учредителното събрание; протосингел Алипий; учителите Георги Лазаров, Стоянчо Петров, Кръстьо Теодоров и др.

В периода преди Кримската война е издадена само една книга – Разговори за сърдечно и душевно образование. Белград, 1847 /10 бр./. Една е издадена и по време на войната – Церковна история с най-нужните случаи от святата история. Белград, 1855 /10 бр./. За времето след 1856 г. излизат 13 творби с 237 екземпляра:

  • религиозни: 5 – Ковчег цветособрания. Константинопол, 1857 /11 бр./; Разговори между двама християни, от които единият изпитва, а другият е уверен за православието на Източната църква. Петроград, 1862 /20 бр./; Кирианодромион, сиреч Неделник. Нови Сад, 1856 /2 бр./; Поучения в святата и великата Четиридесятница и в други недели през годината и знаменити празници. Русе, 1868 /1 бр./; Чърковно богословие, приспособено за учащите в духовните семинарии. Белград, 1872 /30 бр./.
  • педагогически, учебници: 2 – Словар француско-българско-турски. Русчук, 1868 /2 бр./; За отгледванието на малките дечица. Русчук, 1875 /20 бр./
  • художествена литература: 2 – Аделаида, алпийската пастирка. Белград, 1857 /49 бр./; Сърдчелива Маринка. Русе, 1872 /13 бр./
  • драми: 1 – Кардам Страшний. Русчук, 1872 /42 бр./
  • поучителни: 3 – Момина китка. Виена, 1870 /13 бр./; Водачът по пътя на живота. Виена, 1870 /8 бр./; Куткудачка, или разни морални стихове и приказки. Виена, 1871 /26 бр./

Книгите с иждивенци от Оряхово са малка част от литературата, която се разпространява в града. Във фонда на Историческия музей са запазени и други книги, пристигнали в Оряхово по различни пътища – най-често донесени от учители или закупени от граждани при пътуванията им в чужбина. Има 59 заглавия на български, руски, гръцки, немски и френски език, някои с повече от един екземпляр.

В периода до Освобождението във Видин са събрани дарения за 61 книги с общо 1603 екземпляра]. Наблюдава се жанрово разнообразие. Дялът на религиозната книжнина е по-малък. Навлизат художествената литература и драмите, включително от чужди автори. Има интерес към различни науки, но с най-голяма популярност е поучителната книжнина. От 13-те книги, спонсорирани в Оряхово, във Видин са подпомогнати 8.

В Лом иждивенци са помогнали за 44 книги с общо 1411 екземпляра. В сравнение с Видин репертоарът е по-богат, но екземплярите са по-малко. Явно интелигенцията има  широки интереси, но скромни  финансови възможности. Прави впечатление разнообразието на учебници. Високият брой на екземпляри на други издания сочи, че вероятно и те са използвани в училищата. Твърде бедна е художествената литература. В Лом също преобладават поучителните книги. Срещат се 7 от заглавията, подпомогнати в Оряхово.

Скромна е книжовната продукция и в Никопол. В града има иждивенци само на 9 книги с едва 145 екземпляра. Общата с Оряхово книга е само една.

В Свищов са подпомогнати 86 книги с общо 3766 екземпляра. Голяма част от тях са за нуждите на началното образование и се издават в повече бройки. Любопитна е появата на книги по медицина. Има две географски съчинения; този тип литература явно е слабо разпространен, но в Свищов едната книга е с немалък тираж. След 1856 г. се разпространява повече религиозна литература. Учебниците не са много, насочени са предимно към по-високи степени на образование, но се издават малко екземпляри. В града се води активен културен живот. Причината е в популярното класно училище и в читалището: първото в българските земи, създадено през 1856 г. От спонсорираните в Оряхово книги в Свищов се срещат 6.

В Русе са подпомогнати 89 издания с общо 6766 екземпляра. Общите с Оряхово книги са 8. Преобладава книжнината на религиозна тематика. Учебниците са едва 4. Интересна е появата на историята на Йован Раич. За времето след 1856 г. прави впечатление липсата на учебници, а религиозната книжнина е с малко екземпляри, за сметка на художествената. Учебната е представена с много заглавия, но с малко бройки. Историческите съчинения са със значителен тираж. Иждивенците дават средства за голям брой екземпляри. Причината е, че в Русе има печатница, а и нивото на образованието е високо – през 1871 г. в Русе е създадено първото учителско дружество.

Учудващо бедна е книжнината в Тутракан: едва 5 книги с общо 111 екземпляра, от които всички са отпечатани в периода след Кримската война. Не се среща нито едно от заглавията, подпомогнати в Оряхово.

В Силистра има иждивенци на 35 книги с 948 екземпляра, като общите с Оряхово заглавия са 4. Прави впечатление малкото учебна литература. Отделните книги са с почти еднакъв тираж, което навежда на мисълта, че са закупувани за конкретно училище.

В района от Видин до Силистра е документирано разпространението на 157 от 197 книги със списъци на спомоществуватели. Анализът показва, че „модата” в литературата е доста сходна в дунавските градове. Освен книгите, издавани в Цариград, Букурещ и Белград, се срещат такива от Виена, Будапеща, Одеса, както и печатани в Русе. Въпреки особеностите на всяко от селищата е ясно, че по поречието на Дунав се изгражда културен ареал, силно повлиян от Западна Европа. Сред художествената и педагогическата литература се наблюдава значително разнообразие, докато заглавията на религиозна и поучителна тематика са едни и същи за целия регион. Голяма част от книгите в дунавските градове отразяват субективни вкусове, някои са случаен избор, но при четивата, които формират морала и мирогледа на възрожденския българин, се забелязва оформяне на общ и траен репертоар от заглавия. Направеният преглед на разпространението на книгите ясно доказва, че именно реката е пътят, по който знанията и книжнината навлизат в големите дунавски пристанища.

Подобни статии