Начало История Документален проект разкрива уникалността на стари обреди около видинско

Документален проект разкрива уникалността на стари обреди около видинско

от Mariana Gomileva
1441 преглеждания

Кадър от филма „Хоро между два бряга“ 

Издирването, възкресяването и представянето на родовата памет чрез езика на киното, литературата, фотографията и телевизията изисква не само патриотизъм и професионален опит към тази непреходна тематика, но и личен усет към човешкото, към сакралното, което е останало непреходно в годините.

Mалко познати ритуали, свързани с погребалната и поменална традиция във видинския край са представени по интересен начин в документалния филм „Хоро между два бряга“. Премиерата на 6-те видеа предшестващи филма е насрочена за петък (26.03.2021 г.) от 15 ч. във фейсбук страницата „Очила с различен диоптър“. Освен авторът на филма, режисьорът с дългогодишна практика, Екатерина Минкова, в представянето ще се включат и д-р Сашка Бизеранова и Десислава Божидарова, етнографи от РИМ – Видин. 

Филмът „Хоро между два бряга“ ще бъде показан на следващия ден (събота, 27.03.2021 г.) от 17.30 ч.

С фина чувствителност, оригинален авторски поглед и умело използване на похватите на документалистиката, Екатерина Минкова отразява целия светоглед на хората, пазители на местните традиции из видинските села и в близки райони в съседните ни страни. Ето какво споделя тя за проекта, в навечерието на премиерата му:

  • Как се зароди интересът Ви към старите ритуали в този край? Спонтанно ли стана или афинитетът Ви към родовата памет Ви вдъхнови да потърсите повече за тази малко позната част от запазените ни местни традиции?

Интересът ми към ритуалите, хората и бита във Видинско се събуди отдавна, някъде около 2005 г. Тогава работех като сценарист и режисьор в етнографското предаване „Ритуал и музика” в БНТ. Помня, че бяхме в командировка в региона и за първи път видях гробището в село Раброво, осеяно с украсените с цветна вълна плодни дръвчета, наречени „пом”. Гледката беше сюрреалистична, с наситена светлина и бои в късната пролет. Тогава бяхме отишли по друг повод – да снимаме предаване за цветето росен и се качихме с деца от село Градец до скалния Алботински манастир.

  • С кого си сътрудничихте по заснемането на толкова специфична тематика?

Когато ми попадна материал за хорото на мъртвите в околностите на манастира етнографското ни предаване беше спряно и не знаех какво да направя, за да проучим и заснемем този ритуал. Обърнах се към етнографите, които познавах покрай работата си. Те ме насочиха и свързаха със своите колеги във Видин – д-р Сашка Бизеранова и Десислава Божидарова. Заминах със собствени средства на проучване. Бях взела и малка непрофесионална камера с идеята да мога да направя кадри, които да подкрепят аргументите и желанието ми да направя такъв филм, да насочат вниманието към региона и уникалността на обредните практики там. За съжаление, не срещнах отклик. Наближаваше Великден, 2013 г. Събрах екип от съмишленици – операторът Борислав Георгиев и звукооператорът Юлиан Димитров и решихме да заминем със собствени средства, за да документираме поне част от ритуалния цикъл около Великден. С помощта на д-р Сашка Бизеранова и Десислава Божидарова от РИМ – Видин и на хората от село Косово, които се превърнаха в основни герои на сюжета ни, успяхме да заснемем доста от онова, което ни трябваше. И все пак… не стигаше за цял филм.

  • Подобни документални филми изискват солидна финансова подкрепа. От къде осигурихте необходимите средства за завършването на проекта?

Няколко поредни години кандидатствахме в Националния филмов център и на сесиите за документални филми в БНТ, но за съжаление не успяхме да получим субсидия. Едва през 2020 г. Национален фонд „Култура” направи програма за свободни артисти „Творчески инициативи”, като възможност за реализиране на проекти в кризата около пандемията. Така идеята за документален филм „Хоро между два бряга” спечели малка субсидия, с която да бъде дозаснет и монтиран. Междувременно хорото на Алботинския манастир вече беше спряло да се случва, изместено от новосъздаден фестивал…

По проекта са направени и 6 видеа: „Дрехите в погребалната и поменална традиция”,   „Обредни практики през Великата неделя и на Великден във Видинско”, „Раздаване и помана за починали и живи”, „Опалване на гроб”, „Обредни хлябове”, „Представи за душата и отвъдното. Погребение”. Използвани са архивни снимки на ИЕФЕМ – БАН (Национален етнографски музей в София), Карта на времето – дигитален архив Враца ХХ в. (kartanavremetovratsa.org/), снимки и кадри от 90-те години на видинския фотограф Боян Иванов, теренни снимки от етнографски проучвания на д-р Сашка Бизеранова и Десислава Божидарова.

Във филма „Хоро между два бряга“ (39′, режисьор – Екатерина Минкова, оператор – Борислав Георгиев, звукооператор/логистика – Юлиан Димитров, постпродукция звук – Георги Цветков) човек открива и два свята, като си дава сметка, че почитайки смъртта, всъщност той отново и отново утвърждава живота и не позволява на важни нишки да се прекъснат и да се изгубят във времето.

Кадър от видинското село Раброво и дърветата, наречени „пом“ или „помишоре“, които според стария местен обреден обичай се украсяват с вълнени нишки в памет на починалия.

„Паметта е не просто опит и знанията на някого преди нас, от които ние можем да се оттласнем, но тя е и светоглед, от който можем също да вземем истинските неща, верните неща“, допълва Екатерина Минкова.

Макар и странна, мистична и леко тревожна темата за погребалната и поменална традиция всъщност представя в чистата си форма една концепция за вечността и идеята да оставиш следа след себе си. Запазвайки жива паметта, ние засвидетелстваме уважение и признание към онези, които са били преди нас, за да можем да предадем тяхната мъдрост и напред в поколенията.

 

Подобни статии