снимка: historyofbg.com
Димитракиевата буна е въстание, което избухва в Кулско през 1856 година, под въздействието на събитията от Кримската война (1853–1856). Това е Второто Белоградчишко въстание, което избухва 6 години след „Лето 1850“.
Организатор на въстанието е Димитър Петров, известен офицер от Кримската война, който бива награден с Георгиевски кръст за храброст. Щабът на въстанието се установява в Раковишкия манастир. В усилията за осъществяване на въстанието се включват редица известни български патриоти, включително и Иван Кулин.
Вместо да предостави обещаната предварително помощ, сръбското правителство предава информация за заговора на османските власти. На 18 май, група от 400–500 въстаници, събрани от селата Салаш, Ошане, Праужда, Раковица, Раяновци, Стакевци и други, е атакувана и разбита. Димитър Петров с малка чета от 30 души продължава дейността си, обикаляйки Западна Стара планина до края на май 1856 година. Според турски и сръбски документи, действията на четата създават сериозни затруднения за османската власт в региона.
Димитракиевата буна през 1856 г. не постига желания успех. Въстанието е потушено, като силите на османската власт разгромяват въстаниците на 18 май 1856 г. Ръководителят на бунта, Димитър Петров, обикаля Западна Стара планина, но въстанието не постига дълготрайна автономия или освобождение от османска власт. Бунтовниците се сблъскват с сериозни трудности и отговор от страна на османските сили, което води до разгрома на въстанието.
Главните участници във въстанието са: Димитър (Димитраки) Петров (Петрович) — роден в Силистра. Предводител на четата. Офицер от руската армия, участвал и в Кримската война; Георги Ружан — от с. Раковица, Кулско; Герго Цветков Капитански — роден през 1835 г. в с. Раковица. После участвал в I българска легия в Белград на Г. Раковски през 1862 г., войвода на чета през 1863 г.; Живко Тасев — от Видин. Заловен от турците; Иван Кулин — от с. Медковец, Ломско. Бележит народен деец, участник в много въстания и чети. Заловен от турците и хвърлен във Видинския затвор; Коста Маджар (Коста Поповия) — роден в с. Салучин, Черноречки окръг, секретар на четата; Минчо Кръстик — от Пирот. Член на щаба за подготовката на въстанието. После участвал в Зайчарската чета от 1867 г. Заловен от турците и хвърлен във Видинския затвор; Ненчо Кръчмаря — от с. Раковица. Заловен от турците; Никола Гергов — майстор-колар. Заловен и хвърлен във Видинския затвор. После участник в Зайчарската чета от 1867 г.; Петър Русев — роден в с. Мокреш, Ломско. Адютант на четата; Първан Велюв — от с. Раковица. Заловен от турците; Стоян Торлак от Пирот.
Благодарение на проф. Борислав Тошев, публикуваме оригиналните факсимилета на описанието на Димитракиевата буна от Георги Димитров през 1896 г.:
Източник: Белоградчишки ежедневен илюстрован лист, History of Bulgaria