Дамянов кръст и Кръстът на Атанасовден са два оброка, които поради близостта си, общия патрон и възобновяването на единия на открито място днес са схващани като един. Всъщност и двата оброка са разположени на стария път за Черепишкия манастир след Просечен камък (наричан от местните Пресечен камик).
Старият оброк, който е популярен като Дамянов кръст е наречен така, защото се намира в местността. Разположен е по-надолу и по-на север от Кръста, точно срещу завоя на новия път за Черепишкия манастир. Сега местността е обрасла от храсти и ниски дървета, а от оброчния камък няма следи. По спомени е бил „малък камък с кръстче” и някои смятат, че е изместен на Кръста. Той е бил разположен до Дамяновата чешма – малко над нея. Така наричали извор който днес е пресъхнал. Няма останки, не се служи. Според предание той е от времето, когато е прокарван коларският път за Черепишкия манастир. Игумен е бил Епифаний Младенов (около 1830-40 г.). Така, още преди Освобождението, е поставен оброчният знак на мястото на старо езическо светилище. Пътят за манастира минавал през Байнград, Просечен камък, след това надолу през Златанов дол, Полена и се свивал по дола, наречен Дълбоки дол, след което влиза в манастира.
„На самия завой, горе, на петдесетина метра от Шишмановата крепост, бива издигнат малък параклис – Дамяновия кръст. Той е на мястото на останал от езичеството оброк. В последния ден от месец януари, хората идвали да направят курбан и отпразнуват деня, в който св. Атанас отхвърля кожуха от едното рамо, за да покаже, че студените зимни дни си отиват и скоро ще настъпи животворната пролет. Заставайки на това място, човек се убеждава защо тук именно се празнува този ден. От параклиса по посока югоизток пред очите се открива извънредно стръмна местност, обърната точно на юг. От запад тя се огражда от Пресечен камик, от север – от Байнград и високия скален гребен на Високия заб. Прорязва се хоризонтално от белокаменни зареди, подпиращи малки тераси. По тях растат предимно ниски храсти и люляци. Големи дървета няма, тъй като слънчевите лъчи падат почти перпендикулярно. Сняг малко се задържа, а дъждовните води се оттичат бързо по стръмнината и скалите. На припека, преди още да се е стопил снегът от околните места, разцъфтяват първите кокичета и минзухари.” (Тодоров, 2002: 34)
Другият оброк, който местните наричат Кръста или Св. Атанас, а някои вече по традиция, заради близостта и наследяване на традицията – също Дамянов кръст се намира по-нагоре на 50-100 м. Той е по-близо до селото и малко след Просечен камък и обслужван от Коловите. Мястото се знае и като Коловото защото в миналото всяка година някой от Коловите е давал по една овца за курбана. През 60-те год. на ХХ в. служенето е преустановено. Службата и курбанът са подновени през 1998 г., а оброчният знак е с надпис от 2001 г.
Оброчният знак е от врачански камък, висок 1,5 м., с ширина 0, 35 м., релефно издялан кръст в горната част и надпис под него: „СВ. АНТОНИЙ И АТАНАС 2001”, поставен върху каменна купчина. Разположен е точно до Шишманово кале, на стария път за Черепиш, с лице към пътя, в югозападна посока от селото. Изработването и поставянето на новата плоча е станало доста трудно, по времето, когато Василка Стойкова е кмет са възстановени два оброка, пряко свързани с нейното детство и нейния род. Това е вторият, след оброчния кръст при Чут петел, който се поставя по нейна инициатива.
Мястото е култово във фолклора и вярванията на местните, с определен легендарен ореол. Според някои, цялата местност, където са разположени оброците е почитана като свято място от древни времена. Едно от най-значимите в богата митология на местните. В съзнанието им цялата местност около Шишманово кале е със статус на граница, по отношение на опозицията свое-чуждо. Възрастна местна жителка, която живее в близост до мястото, си спомня, че на него са играели като деца, а на Благовец, когато с ръжена гонели змиите и гущерите стигали крайната цел е била дас стигнат точно до това място. Гранично е по отношение на сезонния цикъл – зимата и пролетта се срещат, за да „дойде” най-напред пролетта тук и св. Атанасий да си съблече кожуха.
Мястото е обвързано с легенди, предания и вярвания, които са част от големия Шишманов цикъл, характерен за региона. Иманярските набези са постоянни – вярва се, че Шишманова скала и Шиманово кале крият златото на последния български цар Иван Шишман. Близките Шишманови пещери също са свързани с подобни вярвания, както и със смъртта на самия цар, със скритата златна корона на царя и царицата.
Източник: Калина Тодорова / Из „Топонимия на Природен парк „Врачански Балкан”, 2014