Начало Забавления Далече от тълпата – пътуване по Северозапада

Далече от тълпата – пътуване по Северозапада

от Mariana Gomileva
3017 преглеждания

Белоградчишките скали са добро място за разходка дори и в студено време / снимка: Мариана Гомилева

От началото на март тази година туристическите пътувания в световен мащаб бележат срив, несравним с който и да е период от миналото. За сметка на намалелите посещения до масови дестинации и международни пътувания, вътрешният туризъм донякъде запази положението си, макар и не без загуби. Северозападна България има огромен потенциал да се развие като по-безопасна туристическа дестинация заради възможността да се посетят много места, напълно запазени от тълпи и да се спазва физическа дистанция на повечето. Предлагаме ви няколко такива дестинации, до които можете да отидете за уикенд или за повече време. Поне за следващите няколко дни остава неудобството от липсата на заведения за хранене, но и на това има решение – в къщите за гости и хотелите могат да ви донесат храна до стаята, можете да поръчате от ресторантите, предлагащи доставка на храна, а и хижите не са затворени. 

За ваше улеснение сме разделили дестинациите по области. 

Обл. Враца

с. Бърдарски геран

Много сме писали за банатските българи и тяхната неофициална столица – Бърдарски геран. Дори и да сте били вече, едно ново пътуване ще ви открие още от оригиналния бит и култура на тази етнографска група. В селото има къща-музей, посветен на банатския бит, както и цели две католически църкви с впечатляваща архитектура и размери. Едната, немска, за жалост е изоставена и опасна, можете да я разгледате само отвън. Другата е поддържана, действаща и ако имате късмет, е възможно да я намерите отворена. От началото на пандемията, поне засега, в повечето католически църкви не се допускат вярващи и службите се предават онлайн. Музеят работи, а можете да се отбиете и в читалището, за да ви разкажат повече за българите, които в края на XIX век основават Бърдарски геран. В читалището попитайте и откъде да си купите типични банашки специалитети. Музеят, читалището и действащата църква се намират в центъра на селото. Немската църква е в старата махала на германците, които някога са живели в селото. 

Музеят в с.Бърдарски геран показва автентична банатска къща

Оряхово

На края на плодородните тераси на Дунавската равнина се издига град, построен да бъде отбранителна крепост, търговски център и пристанище на древната магистрала – Дунав. Днес пристанището е изгубило някогашното с значение, но останки от крепости и старият търговски дух са запазени в Оряхово. Градът има две художествени галерии и музей с богати колекции. За момента посещенията са ограничени, но ако сте там, когато вече са отворени, не ги пропускайте. В центъра на града през периода на разцвета на дунавските градове са построени много къщи и обществени сгради в стил „сецесион“, повлияни от Виена. Там е впечатляващата сграда на читалище „Надежда“, построена от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов, родом от Оряхово. Те са сред архитектите, построили съвременна София – техни проекти са Народна библиотека, БНБ, Военно министерство и много други сгради. Със сигурност ще ви бъде интересно да видите града, от който са черпили първите си впечатления и вдъхновение. 

При хубаво време на около километър от града може да се разгледа крепост „Камъка“, от която най-добре запазена е една от кулите. По-впечатляваща от останките е гледката, която се разкрива към околността. Пригответе си бинокъл, фотоапарат и удобни обувки и тръгвайте!

с. Царевец

На няколко километра от Мездра село Царевец пази една от най-старите църкви на Балканите. Храмът „Свети Николай“ (или „Св. Никола“) вероятно е строен около XIII-XIV век, но има предположения, че е възможно да е много по-стар. Интересното е, че е със запазен каменен иконостас, вече много рядко срещан в България. Някога всички църкви са били с каменни иконостаси, но през Възраждането на Балканите се налагат дървените. Храмът е в двора на новата църква, в центъра на селото, ключът се пази в кметството. 

До Царевец се намират кариерите за прочутия врачански бял камък, до които се стига с кола. 

Обл. Монтана 

Чипровци

В сърцето на Западна Стара планина се е сгушило малко градче, някога център на подранилия български Ренесанс. Тук са живели и работили авторът на първата българска история Петър Богдан Бакшев, както и Марко Чипровски, Петър Парчевич, Яков Пеячевич, Филип Станиславов. От тях са останали писмени свидетелства из библиотеките на няколко европейски държави. В Историческия музей са показани нагледно периодите на развитие на Чипровци, включително неговият Златен век – до 1688 г. В една от залите са изложени експонати и документи от историята на чипровчани, избягали в Банат, в друга е показан процесът за добив и обработка на ценни метали, а експозицията с чипровски килими е основно обновена и постоянно се обогатява. 

От двора на Чипровския манастир се разкрива гледка към планината 

Чипровският манастир, намиращ се на няколко километра от града, съхранява костница на падналите в Чипровското въстание. Манастирът е действащ, има редовни служби в църквата. Макар и католическо някога, днес в Чипровци няма постоянно отворена католическа църква. В момента се завършва само параклис в двора на Историческия музей. 

В града отскоро работи и малка пивоварна – следвайте табелите от центъра покрай реката и ще стигнете до нея. Над града се намира хижа „Явор“, отворена целогодишно. Там могат да ви организират разходки в планината и да ви разкажат местните легенди, например тази за Гушовския манастир и еленът, слизал всяка година от планината. 

Внимавайте да пропуснете табелата за хижа „Явор“ 

Гушовският манастир е едно от местата за оброк 

Лом

Носталгията по златното време на Дунавските пристанища и богатството на търговците е намерила своя образ в Лом. Крайбрежният град е запазил голяма част от старата „виенска“ архитектура, а местното читалище редовно организира събития, както и ежегоден театрален фестивал. За жалост затварянето поне до 21 декември 2020 г. доста обърква културния живот в града, но дори само за разходка Лом си заслужава един или два дни пътешествие. 

Обл. Видин

Боровица

Днес малко село с мандра и изба, Боровица на пръв поглед не изглежда като туристическа дестинация. Но над селото е запазена като по чудо стара църква – наричана „Червената църква“. Тя е изградена още преди Освобождението изцяло от местен камък с червеникав цвят, от който е получила името си. Запазени са старите икони, а до храма преди няколко години започна строежа на нов манастир. Село Боровица е на пътя за Белоградчик, за църквата попитайте някой местен човек. 

Червената църква по естествен начин се слива с червените скали наоколо

Белоградчик 

В продължение на хилядолетия Белоградчик е военен град с гарнизон и поддържана крепост. Днес крепостта е само музей на открито (използвана е за последно в Сръбско-българската война). Ако крепостта е затворена, не по-малко впечатляваща гледка има от местността край Телевизионната кула. До нея стига хубав път, който тръгва от горната част на града, в посока, обратна на тази към крепостта. 

Пешеходна разходка между скалните образувания успокоява и зарежда

Скалния венец, известен като Белоградчишки скали, обхваща много по-голяма площ от тази, която се вижда от града. В местните хотели и къщи за гости могат да ви предложат високопроходим транспорт с водач, а можете просто да се разходите по Алеята на здравето, която тръгва от града и миналата година беше обновена. Началото й е над Младежкия дом, за ориентир питайте някой от града. 

В селата около Белоградчик има запазени множество стари църкви, освен тази в Боровица. Някои от тях може да са отворени по празниците. Впечатляваща е много старата църква на с. Орешец, която обаче е в процес на реставрация. Ако отидете до нея, не се подлъгвайте по табелите – строена е много отдавна, първоначалните градежи и план са от времето преди официалното приемане на християнството в България. Предполага се, че е била част от манастирски комплекс, разрушен в годините на османската власт. 

Белоградчик обичайно е много посещаван от туристи няколко пъти в годината – по празници и по време на летния фестивал „Опера на върховете“. В условията на пандемия посетителите са намалели значително. 

Албутински манастир

Албутинският манастир близо до видинското с. Градец не е действащ от Средновековието насам и всъщност това е манастир без сгради. Преди падането на Второто Българско царство там са живели монаси-исихасти. Обител са им били издълбани в скалите ниши, по които още личат следи от тях. Вероятно над скалите е имало изградени конструкции, които отдавна са заличени от природата. Останали са естествените площадки, от които се открива гледка към околността. До тях се стига по стълби, които доброволци и местни кметства почистват периодично. Манастирът се намира в местност, която остава скрита от погледа, ако преминавате случайно наблизо. Много е трудно да се опише, но мястото дава особено усещане, като пътуване до миналото и безвремие едновременно. Легендите говорят, че в недрата на скалните възвишения са скрити съкровищата на последния български цар Иван Срацимир. 

Скалните кухини на Албутинския манастир са чудесно място да се насладите на гледка от орлов поглед

Ще се радваме да споделите Вашите любими и слабоизвестни туристически места!

 

Текст: Весела Николаева

Снимки: Мариана Гомилева

Подобни статии