Начало Забележителности Грешките на масовия туризъм

Грешките на масовия туризъм

от Mariana Gomileva
1176 преглеждания

Засега повечето места в България са защитени от набезите на досадния масов туризъм, но това не означава да не вземаме никакви мерки за защитата им | снимка и текст: Весела Николаева 

През последните 50 години туризмът в световен мащаб расте в пъти. Казваме „расте“, защото увеличението в броя на туристите продължава и няма изгледи скоро да спре. Първоначално пътешествия се правели с две основни цели – дипломация и търговия, като в това влиза и пътуването с цел завладяване на земи. През XIX век се увеличават научните пътешественици, а с развитието на железниците и корабоплаването много места стават по-лесно достъпни. Истинският бум обаче е след Втората световна война, когато средната класа сериозно расте, лятна или зимна отпуска става нещо обичайно, а организираните екскурзии процъфтяват. През 1960 г. международните туристи са били около 70 млн. души по целия свят, като имаме предвид, че тогава има силно ограничение за пътувания в Източния блок, а в сегашни първенци като Китай дори не могат да си мечтаят за каквото и да е задгранично пътешествие. Днес световния международен туризъм се оценява на около 1.4 млрд. души годишно. 

Много градове и цели райони вече виждат лошата страна на този масов туризъм. Тук не говорим за презастрояването и тълпите полу-бедни чужди туристи, идващи на българското Черноморие основно за ол-инклузив и алкохол. Масовизирането на туризма съсипва исторически места като Венеция, Дубровник, Рим, Париж, Барселона… Днес трудно ще разпознаете първите два града като местата на просвета, в които са живели и видни дейци на ранния български Ренесанс като Петър Богдан, Филип Станиславов. 

Периодично местните хора протестират, общинските власти обещават нещо, после обаче вдигат ръце и всичко продължава. Опитите да се въведат санкции за непристойно поведение, облекло, както и входни такси, засега не спират тълпите туристи, обикалящи по списък забележителности със селфи-стикове. 

На теория няма как да спреш хората да не пътуват. А и историята е показала, че забраните нямат особен ефект в този сектор. Решихме да съберем проблемите и грешките, заедно с възможните решения. Това не са правила, а само налбюдения и препоръки. Все пак имаме наблюдения основно върху туризма в Северозапада и по Дунав, където е трудно да се говори за масовост, но все пак трябва да се вземат превантивни мерки, колкото и невероятна да ни се струва опасността от наплив. 

1. Лошо адресирана реклама и маркетинг. Такова нещо като лоша реклама има и то най-вече когато е прицелена неправилно. По-точно – таргет групата са „всички“. Още на този етап съответната туристическа дестинация е приканила масови тълпи да дойдат, без оглед какъв ще е приносът им към местната икономика и защо изобщо ги каним. В България Слънчев бряг вече е печален пример за горното. 

2. Дестинацията е удобна за масов туризъм. Това включва както добре развит обществен транспорт на приемливи цени, така и множество улеснения за отсядане, посещение на забележителности и цялостна инфраструктура, ориентирана към туристите. Разбира се, удобният обществен транспорт е нещо прекрасно за всички – и за местните жители, и за гостите, но именно той понякога играе лоша услуга за тълпите, буквално изсипващи се с хиляди на малко пространство. Негова разновидност са добре организираните автобуси специално за туристи – в Дубровник, въпреки всички ограничения за престой и паркиране, има моменти, когато буквално един след друг се редуват огромни автобуси, от които слизат десетки туристи пред Стария град. 

3. Удобствата се допълват от местата за нощувка и хранене, които предлагат сравнително евтина и лесна резервация, с възможност да се яде бързо, на (привидно) ниски цени. Платформи като Air BNB осигуряват огромно количество квартири за краткосрочен наем в много туристически центрове и често те са на ръба на закона. Проблемът започна да се появява и в София. Опитите на държавите, дори на ниво ЕС, за регулация и вкарване на правила засега не са особено успешни. В България специално има сериозен проблем и с нерегистрираните квартири и неотчетени нощувки от хотели и къщи за гости. Те може и да не създават проблем за прекален наплив от туристи, но са форма на много нелоялна конкуренция. 

4. Нискобюджетните авиокомпании. Много е писано и казано за тях – факт е, че поевтиняването на полетите нанася огромни вреди на приятни в миналото дестинации, отделно допринася и за сериозно замърсяване. Впрочем, вече наблюдаваме все повече проблеми при най-нискобюджетните авиопревозвачи и секторът е на кръстопът. 

5. Стремежът към „лесни“ пари. Мнозина от постоянните жители на популярни градове може и да се оплакват от наплива, но истината е, че и мнозина са започнали да разчитат на него. Туризмът е неустойчив бизнес, той зависи от много фактори, които постоянно заплашват с риск да прекратят рязко приходите. По икономическата логика за това се плаща висока рискова премия, така че в добрите години тя се изразява в добри приходи. В лошите – обикновено се хвърлят обвинения към държавата. Истината е, че държавата може да регулира донякъде, да съдейства за организиране, маркетинг и реклама, но трудно може да се бори с човешката алчност и глупави грешки. 

6. Круизните кораби. Луксозният унищожител на устойчив туризъм дори понякога води до катастрофи – скоро имаше случаи с опасно заседнали огромни круизни кораби във Венеция. Оттогава се обсъжда ограничаването им в лагуната близо до града. Дори да не говорим за катастрофи и опасности, круизните кораби са бързите консуматори, които често не допринасят с нищо за местната икономика. Пътуващите се хранят и спят основно на кораба, а в същото време трябва да се инвестират сериозни суми за пристанищата и поддържането на местата, където акостират. 

И в България има наченки на този проблем – във Видин, а и други дунавски градове, често се оплакват, че круизните туристи слизат, правят кратка разходка, често не искат дори да седнат за обяд или кафе в града и отминават. Специално за Видин дали поради лоша организация или заради друго, от дълго време има оплакване, че круизните туристи директно се качват на автобуси към Белоградчик, там остават няколко часа за разглеждане на крепостта и заминават. Има и такива, които остават за една нощувка, но истината е, че в този подсектор трябва много да се работи и да се оползотвори потенциала. 

7. Нежеланието за съобразяване с правилата на местно ниво. Тук е ролята на общините и държавата, които освен да налагат, трябва и да следят за спазването на законите и наредбите. Като започнем от отчитането на нощувките и стигнем до ограничения за улични продажби, престой и паркиране, поведение на туристите. Още веднъж да споменем Дубровник – ужасно впечатление ни направиха туристите, основно от Далечния Изток, които лежат, спят и цапат по тесните улички на Стария град. Същото и с улични търговци на отвратителни сувенири, дрехи и „храни“ в италианските градове. Често това са мигранти, които някак опитват да намерят своя ниша на търговия, превръщайки спокойните и широки улици в някакво подобие на мръсен битак. 

8. Социални мрежи и туристически агенции. Феноменът на социалните мрежи тепърва ще се изучава, но е ясно, че той има немалка роля за съсипването на туристически дестинации. Агенции и туроператори, предлагащи масови пътувания на ниски цени – също. Тъй като водят големи групи, те могат да договорят по-ниски цени за транспорт и нощувки, а от своя страна транспортните фирми и хотелите често предпочитат да работят с тях, вместо да се стараят да привличат и обгрижват отделни пътешественици. 

От всичко написано е ясно, че няма едно правило и една рецепта за справяне с проблемите. Те са комплексни, така че и решенията са комплексни. България може и да ни се струва далеч от повечето прояви на масов туризъм, но това не ни прави защитени и не означава, че не бива да вземаме превантивни мерки. 

Подобни статии