„С празнично настроение“, с. Букьовци (гр. Мизия), първата половина на ХХ в. / снимка: Калина Тодорова
Дните от Коледа до Ивановден са определени от народния календар специално за ходене на гости – ритуал, който се извършва ежегодно и е свързан с почитането – показването на уважение и признателност към близки и роднини.
В северозападна България на гости ходят младоженците и по-младите семейства при кръстника, старокята, майката и бащата на невястата, деверите – братята на съпруга и други близки. По-възрастните стопани в тези дни също гостуват на старите кръстници, но по-рядко – през няколко години. Побратимите и харизаните почитат спасителите си.
Точният ден на гостуването в Зверино се определя “по договорка”, макар че предпочитан е Ивановден и дните около него. В Ботунския край се спазва непременно денят – Ивановден.
На гости се ходи с колаки (обредни хлябове), месени и наречени за всеки един член от семейството. Те са с различна форма и украса: кукли с повой за всички жени, кукли без повой, по-малки за децата, кръгъл хляб с повой, дупка в средата и отворен в единия край – за баща, побратим и други мъже, кръсташ без дупка – за кръстника, хляб с повой за старокята.
Носят се още барде с ракия, бъклица с вино, ястие, запечено в тепсия – най-често печена кокошка и дарове за домакините. Непременно печена кокошка, “обиградена” със суджук, приготвя домакинята в Ракево, а баницата е едно от задължителните ястия, както и обредният хляб, почти във всяко село.
С идването гостите целуват ръце на домакините и раздават дарове на всички: плетени чорапи, тъкани кърпи и ръкави. Домакините даряват с подаръци и пари само децата. Всички сядат на богато наредена трапеза и подхващат разговор за изминалата година, за реколтата и дома, за децата.
На тръгване, стопанката на къщата изпраща гостите „с пълно”: дава им сирене, сушеници, орехи и плодове.
Източник: „Карта на времето“ – РБ „Христо Ботев“ – Враца, Празничен народен календар от Врачанския край, 2010