Пролет в планината | Снимка: ПП „Врачански Балкан“
Magna silva bulgarica. Така летописци и пътешественици са описвали огромната вековна гора, която обхващала почти цялата площ на старите български земи – от Адриатика до Черно море и от Дунав до Родопите. Вековни дървета и огромни площи, покрити само с дива, девствена гора, от която едва се е запазила много малка част. Някога пътешествениците разказвали как преминавали по диви пътища сред горите, по които може с дни да не срещнеш човек. Тази велика българска гора завинаги остава в миналото. На три пъти тя е поголовно изсечена и това завинаги променя пейзажа и поминъка на Балканите – първата масова сеч започва през XV век, с първите десетилетия на Османската империя, продължава през Възраждането, когато мнозина забогатяват от сеч и търговия с дървен материал, а нарастващите нужди от пасища обезлесяват цели райони. Търсене и търговия с дървен материал е причината за последната поголовна сеч в началото на XX век. Едва след 50-те години започва държавна политика на масово залесяване в цялата страна, за съжаление често с видове, които не са типични за региона и лесно биват унищожавани от болести и пожари.
За някогашните грижи и надежди на лесовъдите ни припомня проф. Борислав Тошев. В днешния брой на „Белоградчишки лист“ е публикувано факсимиле от изключително рядка находка – в. „Белоградчишки лес“ от 1939 г., издаден по повод Седмицата на гората през месец април. Ето какво разказва проф. Тошев:
„На 16 април 1939 г. в печатницата на Стамен Каменов в гр. Белоградчик излиза от печат единствения брой на 6-страничен вестник в голям формат, назован „Белоградчишки лес“. Вестникът е издание на Лесовъдната колегия в Белоградчишко и повод за неговото издаване е седмицата на гората.
Вестникът е абсолютна библиографска рядкост – от него е запазен само един екземпляр и той се пази в Университетската библиотека на Университета „Св. Климент Охридски“. Има непреки индикации, че в редактирането на вестника в взел участие белоградчишкия писател Георги Савчев (1883-1949).“
Заб. Врачанска област от 1939 г. е в различни граници от днешната обл. Враца. Видно от архивите тя обхваща днешната най-северозападна част на страната, вкл. Монтанско и Видинско, съседни до нея са областите София и Плевен. Тогава в регион Северозапад е имало 200 хил. хектара гори, посочва в. „Белоградчишки лес“.
