Начало Забележителности Горските стопанства в Северозападна България – пазители на горите

Горските стопанства в Северозападна България – пазители на горите

от Mariana Gomileva
1306 преглеждания

Изглед от пещера Лепеница към Белоградчишките скали / снимка: Мариана Гомилева

Дом на хиляди животински видове, вековните гори са изключително важни за редица застрашени видове. Крайречните гори пък ни предпазват от наводнения и подобряват качеството на водата. Те са ценни зелени коридори, крайречни оазиси, в които животните намират храна и вода.

България е сред държавите с най-много гори в Европа. Те покриват една трета от територията на страната и повечето са с естествен произход. Само около 4% от тях са се запазили като „девствени гори”, неповлияни от човешка дейност.
Горите в страната имат ключова роля за предотвратяване на ерозията и опазването на източниците на 3,4-те милиарда куб.м. вода, използвани за водоснабдяване, в земеделието и рибарството, за производствени и енергийни цели. Горите са убежище за популациите на 43 световно застрашени видa животни и растения. Българските гори са място за отдих и туризъм и предоставят икономически и социални ползи за хората. Много са проблемите и заплахите за българските гори. Като най-сериозни се очертават недалновидното управление на горските ресурси и високото ниво на незаконни дейности в горския сектор.

Ето важна информация за някои от държавните горски стопанства, които отговарят за състоянието на горите в Северозападна България:

Държавно горско стопанство – Видин

Изглед към р.Дунав, гр.Видин / снимка: Мариана Гомилева

ДГС – Видин на север и изток то граничи чрез държавната граница на България по река Дунав с Румъния, на юг – с държавните горски стопанства „Лом” и „Белоградчик”, а на запад – с Република Сърбия. В тези граници на стопанството попадат общините: Видин, Брегово, Ново село, Бойница, Кула, Грамада, Макреш и част от община Димово. От община Димово на територията на ДГС-Видин попадат землищата на селата Арчар, Владиченци, Държаница, Мали Дреновец, Септемврийци и Ярловица. Общо на територията са разположени 87 селища, почти напълно откъснати от горските комплекси или на известно разстояние от тях. Районът на ДГС – Видин се пресича от железопътната линия София-Видин. В горско-административно отношение ДГС – Видин се числи към регионална дирекция по горите – град Берковица. В северната част преобладава обликът на Дунавската хълмиста равнина. Южната част на стопанството е разположена върху предпланините на западна Стара планина, започвайки с хълмистите вериги, западно от град Кула, минавайки през височината „Връшка чука” с кота 640м н.в. и достигайки до характерните моноклинални възвишения – връх „Черноглав” и най-високата точка на стопанството – връх „Бабин нос” с височина 1108м н.в. В топографско отношение площта на стопанството попада почти изцяло в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м.н.в.). Само 8.2% от площта попадат в средния планински пояс на горите от бук и иглолистни, подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 м.н.в.). Средната надморска височина е 249м.

Хидрографската мрежа на района се определя от река Дунав и десните й притоци, гравитиращи по протежение на около 60 км към нея – от река Тимок до река Скомля. Разположените върху територията на ДГС-Видин притоци са: река Тимок (в долното й течение), река Делейнска, река Тополовец, река Войнишка, река Видбол, река Арчар и река Скомля. Река Дунав е основното водно течение, което е и северна граница на Република България. Тя е единствената дълбока и пълноводна река – важен комуникационен път. Нивото й се колебае значително, като през пролетта (май-юни) водите достигат своя максимум. Маловодието на реката настъпва в края на лятото и началото на есента (септември-октомври).

www.dgs-vidin.szdp.bg, Директор: Радослав Николов, Тел.: 094 600 988, dlvidin@abv.bg, Адрес: гр. Видин, ПК 3700, ул. Яворов 1

Държавно горско стопанство – Белоградчик

Изглед от изхода на пещера Магура към Рабишкото езеро / снимка: Мариана Гомилева

ДГС – Белоградчик е създадено през 1902 г. с територия от 29098,2 ха. в три общини – Белоградчик, Димово и Ружинци, с 45 населени места. Обхваща горските комплекси разположени по западния дял на Стара планина и намиращите се на североизток предпланински части. Северните части на стопанството са разположени върху обширна част на Дунавската равнина, между и около водосборите на реките Арчар и Лом. Частта от територията на стопанството разположена в предпланинието е накъсана от работни земи, а в Дунавската равнина тя се състои от отделни комплекси с различни площи, пръснати сред селскостопанския фонд. В морфографско отношение, горите в района на ДСГ – Белоградчик се простират в две области. На север това е Западната платформа с по-слаби различия в разчленението на релефа. От юг тя се ограничава от западната част на Северно-предпланинския разлом, който от запад на изток под влиянието на интензивна денудация се е обособил в характерни моноклинални възвишения – Ведернишки рид, Белоградчишки венец. Разломното раздробяване на основните структури на западния /Белоградчишки/ Предбалкан и тяхното по-късно моделиране от ерозионните и абразионните процеси и неповторимите Белоградчишки скали.

Хидроложката мрежа се очертава от реките Арчар, Салашка, Стакевска и Скомля. Водосборният басейн на р. Арчар обхваща значителна част от територията на стопанството. Дебитът и е силно променлив през лятото, но запазва значителна част от водите си. С най-голям водосбор и воден дебит е р.Стакевска, която се влива в р.Лом при с.Фалковец, а р. Лом от своя страна се влива в Дунав при гр. Лом.
Под влияние на силната денудация и напредналата карстификация в района на стопанството има два обособени карстови басейна – Белоградчишки и Салашки. Формиращите се води са движат на север, след като по система от разломи излизат като преливни извори. Най-значителен от тях е изворът Врелото при село Бела.
Недалеч от село Рабиша се намира едноименното езеро, което е с доказан тектонски произход. По площ то е най-голямото от този род езера у нас. На територията на ДГС – Белоградчик има изградени и много микроязовири, а язовир Дреновец, намиращ се между селата Воднянци и Дреновец е най-големият на територията на Видинска област.

www.dgs-belogradchik.szdp.bg, Директор: инж. Илиян Илиев, Тел.: 0936 5 40 54, tpdgsbelogradchik@abv.bg, Адрес: гр. Белоградчик, ПК 3900 ул. Христо Ботев 2

Държавно горско стопанство – Миджур

Изглед към равнината в района на ДСГ – Миджур / снимка: Мариана Гомилева

ДГС – Миджур попада в югозападната част на област Видин. Обхваща ивица до Държавната граница с Р Сърбия, с ширина 3 – 6 км и дължина – 50 км, заемаща части от общини: Макреш, Белоградчик и Чупрене. Седалището на стопанството е в град Белоградчик. Заема части от землищата на следните населени места: с. Раяновци, с. Ошане, с. Салаш, с. Крачимир и с. Стакевци. Районът на ДГС – Миджур се отличава с голяма гъстота на хидрографската мрежа. Всичките водни течения на територията на станцията попадат във водосборния басейн на р. Дунав. Тук се намират изворните части и горните течения на реките Арчар, Салашка и Стакевска. ДГС – Миджур попада в Старопланинската морфоструктурна област. Главната старопланинска верига е изградена от две големи силно наклонени на север гънки, чиято ядка е съставена от палеозойски скали и плутонични маси, а мантията им от мезозойски пластове.

www.dgs-midjur.szdp.bg, Директор: инж. Димитър Христозов, Тел.: 093 27 24 30,
ddsmidzhur@abv.bg, Адрес: с. Чупрене, обл. Видин ПК 3950, ул. Асен Балкански 2

Държавно горско стопанство – Враца

Изглед към Врачанския балкан / снимка: Мариана Гомилева

ДСГ – Враца обхваща територията на общините Враца, Криводол, Бяла Слатина и Борован. Съседни горски стопанства са: ДГС – Берковица, ДГС – Монтана, ДГС – Оряхово, ДГС – Плевен и ДГС – Своге. Територията на ДГС – Враца обхваща части от северните склонове на западна Стара планина и югозападна част на Дунавската хълмиста равнина. Релефът на стопанството е много разнообразен. Типично планински е релефът в Стара планина. Билата са остри с високи голи върхове (около 1000-1200 м. н.в.), но по-голямата част от територията на стопанството е разположена в хълмисто предпланинска част на Дунавската равнина. Многобройни малки и големи водни течения, протичат през територията на стопанството. В планинската част реките и доловете имат сравнително стръмен надлъжен профил и постоянен воден дебит. Обратно, реките и доловете извиращи от хълмистите предпланински части има променлив воден дебит и често се срещат суходолия. Територията на стопанството включва част от водосбора на р. Огоста, а в най-югоизточната си част обхваща и част от водосбора на р. Искър. Най-общо територията може да се раздели на два основни типа по приблизителната граница в посока запад-изток, минаваща между с. Добруша и с. Градешница, между с. Ракево и с. Баурене, между гр. Криводол и с Галатин, южно от с. Осен, между с. Чирен и с. Девене, между с. Оходен и с. Борован, през селата Нивянин, Тлачене и Габаре и по долината на Габревската река достига границата на стопанството.

В района на ДГС „Враца” се намират следните защитени територии:
1. Природен парк „Врачански балкан”

  1. Природна забележителност „Понора”
  2. Природна забележителност „Божите мостове”
  3. Природна забележителност „Леденика”
  4. Природна забележителност „Вратцата”
  5. Защитена местност „Боров камък”
  6. Защитена местност „Вола”
  7. Защитена местност „Веждата”
  8. Защитена местност „Речка”
  9. Защитена местност „Тепето”
  10. Защитена местност „Борованска могила”
  11. Защитена местност „Китката”

www.dgs-vratsa.szdp.bg, Директор: инж. Ивайло Ангелов, Тел.: 092 661 205; 092 66 05 61, dgs.vraca@abv.bg, Адрес: гр. Враца, ПК 3000, ул. Скобелев 1

България работи по програма за възстановяване и опазване на горите в страната, която си поставя две ключови цели: едната е опазване на над един милион декара вековни гори, а другата е отглеждане на половин милион млади дръвчета по бреговете на българските реки.

Източници: Министерство на земеделието, храните и горите, „Северозападно държавно предприятие“, www.wwf.bg

Подобни статии