Изглед от пещера Лепеница към Белоградчишките скали / снимка: Мариана Гомилева
Дом на хиляди животински видове, вековните гори са изключително важни за редица застрашени видове. Крайречните гори пък ни предпазват от наводнения и подобряват качеството на водата. Те са ценни зелени коридори, крайречни оазиси, в които животните намират храна и вода.
България е сред държавите с най-много гори в Европа. Те покриват една трета от територията на страната и повечето са с естествен произход. Само около 4% от тях са се запазили като „девствени гори”, неповлияни от човешка дейност.
Горите в страната имат ключова роля за предотвратяване на ерозията и опазването на източниците на 3,4-те милиарда куб.м. вода, използвани за водоснабдяване, в земеделието и рибарството, за производствени и енергийни цели. Горите са убежище за популациите на 43 световно застрашени видa животни и растения. Българските гори са място за отдих и туризъм и предоставят икономически и социални ползи за хората. Много са проблемите и заплахите за българските гори. Като най-сериозни се очертават недалновидното управление на горските ресурси и високото ниво на незаконни дейности в горския сектор.
Ето важна информация за някои от държавните горски стопанства, които отговарят за състоянието на горите в Северозападна България:
Държавно горско стопанство – Видин
Изглед към р.Дунав, гр.Видин / снимка: Мариана Гомилева
ДГС – Видин на север и изток то граничи чрез държавната граница на България по река Дунав с Румъния, на юг – с държавните горски стопанства „Лом” и „Белоградчик”, а на запад – с Република Сърбия. В тези граници на стопанството попадат общините: Видин, Брегово, Ново село, Бойница, Кула, Грамада, Макреш и част от община Димово. От община Димово на територията на ДГС-Видин попадат землищата на селата Арчар, Владиченци, Държаница, Мали Дреновец, Септемврийци и Ярловица. Общо на територията са разположени 87 селища, почти напълно откъснати от горските комплекси или на известно разстояние от тях. Районът на ДГС – Видин се пресича от железопътната линия София-Видин. В горско-административно отношение ДГС – Видин се числи към регионална дирекция по горите – град Берковица. В северната част преобладава обликът на Дунавската хълмиста равнина. Южната част на стопанството е разположена върху предпланините на западна Стара планина, започвайки с хълмистите вериги, западно от град Кула, минавайки през височината „Връшка чука” с кота 640м н.в. и достигайки до характерните моноклинални възвишения – връх „Черноглав” и най-високата точка на стопанството – връх „Бабин нос” с височина 1108м н.в. В топографско отношение площта на стопанството попада почти изцяло в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м.н.в.). Само 8.2% от площта попадат в средния планински пояс на горите от бук и иглолистни, подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 м.н.в.). Средната надморска височина е 249м.
Хидрографската мрежа на района се определя от река Дунав и десните й притоци, гравитиращи по протежение на около 60 км към нея – от река Тимок до река Скомля. Разположените върху територията на ДГС-Видин притоци са: река Тимок (в долното й течение), река Делейнска, река Тополовец, река Войнишка, река Видбол, река Арчар и река Скомля. Река Дунав е основното водно течение, което е и северна граница на Република България. Тя е единствената дълбока и пълноводна река – важен комуникационен път. Нивото й се колебае значително, като през пролетта (май-юни) водите достигат своя максимум. Маловодието на реката настъпва в края на лятото и началото на есента (септември-октомври).
www.dgs-vidin.szdp.bg, Директор: Радослав Николов, Тел.: 094 600 988, dlvidin@abv.bg, Адрес: гр. Видин, ПК 3700, ул. Яворов 1
Държавно горско стопанство – Белоградчик
Изглед от изхода на пещера Магура към Рабишкото езеро / снимка: Мариана Гомилева
ДГС – Белоградчик е създадено през 1902 г. с територия от 29098,2 ха. в три общини – Белоградчик, Димово и Ружинци, с 45 населени места. Обхваща горските комплекси разположени по западния дял на Стара планина и намиращите се на североизток предпланински части. Северните части на стопанството са разположени върху обширна част на Дунавската равнина, между и около водосборите на реките Арчар и Лом. Частта от територията на стопанството разположена в предпланинието е накъсана от работни земи, а в Дунавската равнина тя се състои от отделни комплекси с различни площи, пръснати сред селскостопанския фонд. В морфографско отношение, горите в района на ДСГ – Белоградчик се простират в две области. На север това е Западната платформа с по-слаби различия в разчленението на релефа. От юг тя се ограничава от западната част на Северно-предпланинския разлом, който от запад на изток под влиянието на интензивна денудация се е обособил в характерни моноклинални възвишения – Ведернишки рид, Белоградчишки венец. Разломното раздробяване на основните структури на западния /Белоградчишки/ Предбалкан и тяхното по-късно моделиране от ерозионните и абразионните процеси и неповторимите Белоградчишки скали.
Хидроложката мрежа се очертава от реките Арчар, Салашка, Стакевска и Скомля. Водосборният басейн на р. Арчар обхваща значителна част от територията на стопанството. Дебитът и е силно променлив през лятото, но запазва значителна част от водите си. С най-голям водосбор и воден дебит е р.Стакевска, която се влива в р.Лом при с.Фалковец, а р. Лом от своя страна се влива в Дунав при гр. Лом.
Под влияние на силната денудация и напредналата карстификация в района на стопанството има два обособени карстови басейна – Белоградчишки и Салашки. Формиращите се води са движат на север, след като по система от разломи излизат като преливни извори. Най-значителен от тях е изворът Врелото при село Бела.
Недалеч от село Рабиша се намира едноименното езеро, което е с доказан тектонски произход. По площ то е най-голямото от този род езера у нас. На територията на ДГС – Белоградчик има изградени и много микроязовири, а язовир Дреновец, намиращ се между селата Воднянци и Дреновец е най-големият на територията на Видинска област.
www.dgs-belogradchik.szdp.bg, Директор: инж. Илиян Илиев, Тел.: 0936 5 40 54, tpdgsbelogradchik@abv.bg, Адрес: гр. Белоградчик, ПК 3900 ул. Христо Ботев 2
Държавно горско стопанство – Миджур
Изглед към равнината в района на ДСГ – Миджур / снимка: Мариана Гомилева
ДГС – Миджур попада в югозападната част на област Видин. Обхваща ивица до Държавната граница с Р Сърбия, с ширина 3 – 6 км и дължина – 50 км, заемаща части от общини: Макреш, Белоградчик и Чупрене. Седалището на стопанството е в град Белоградчик. Заема части от землищата на следните населени места: с. Раяновци, с. Ошане, с. Салаш, с. Крачимир и с. Стакевци. Районът на ДГС – Миджур се отличава с голяма гъстота на хидрографската мрежа. Всичките водни течения на територията на станцията попадат във водосборния басейн на р. Дунав. Тук се намират изворните части и горните течения на реките Арчар, Салашка и Стакевска. ДГС – Миджур попада в Старопланинската морфоструктурна област. Главната старопланинска верига е изградена от две големи силно наклонени на север гънки, чиято ядка е съставена от палеозойски скали и плутонични маси, а мантията им от мезозойски пластове.
www.dgs-midjur.szdp.bg, Директор: инж. Димитър Христозов, Тел.: 093 27 24 30,
ddsmidzhur@abv.bg, Адрес: с. Чупрене, обл. Видин ПК 3950, ул. Асен Балкански 2
Държавно горско стопанство – Враца
Изглед към Врачанския балкан / снимка: Мариана Гомилева
ДСГ – Враца обхваща територията на общините Враца, Криводол, Бяла Слатина и Борован. Съседни горски стопанства са: ДГС – Берковица, ДГС – Монтана, ДГС – Оряхово, ДГС – Плевен и ДГС – Своге. Територията на ДГС – Враца обхваща части от северните склонове на западна Стара планина и югозападна част на Дунавската хълмиста равнина. Релефът на стопанството е много разнообразен. Типично планински е релефът в Стара планина. Билата са остри с високи голи върхове (около 1000-1200 м. н.в.), но по-голямата част от територията на стопанството е разположена в хълмисто предпланинска част на Дунавската равнина. Многобройни малки и големи водни течения, протичат през територията на стопанството. В планинската част реките и доловете имат сравнително стръмен надлъжен профил и постоянен воден дебит. Обратно, реките и доловете извиращи от хълмистите предпланински части има променлив воден дебит и често се срещат суходолия. Територията на стопанството включва част от водосбора на р. Огоста, а в най-югоизточната си част обхваща и част от водосбора на р. Искър. Най-общо територията може да се раздели на два основни типа по приблизителната граница в посока запад-изток, минаваща между с. Добруша и с. Градешница, между с. Ракево и с. Баурене, между гр. Криводол и с Галатин, южно от с. Осен, между с. Чирен и с. Девене, между с. Оходен и с. Борован, през селата Нивянин, Тлачене и Габаре и по долината на Габревската река достига границата на стопанството.
В района на ДГС „Враца” се намират следните защитени територии:
1. Природен парк „Врачански балкан”
- Природна забележителност „Понора”
- Природна забележителност „Божите мостове”
- Природна забележителност „Леденика”
- Природна забележителност „Вратцата”
- Защитена местност „Боров камък”
- Защитена местност „Вола”
- Защитена местност „Веждата”
- Защитена местност „Речка”
- Защитена местност „Тепето”
- Защитена местност „Борованска могила”
- Защитена местност „Китката”
www.dgs-vratsa.szdp.bg, Директор: инж. Ивайло Ангелов, Тел.: 092 661 205; 092 66 05 61, dgs.vraca@abv.bg, Адрес: гр. Враца, ПК 3000, ул. Скобелев 1
България работи по програма за възстановяване и опазване на горите в страната, която си поставя две ключови цели: едната е опазване на над един милион декара вековни гори, а другата е отглеждане на половин милион млади дръвчета по бреговете на българските реки.
Източници: Министерство на земеделието, храните и горите, „Северозападно държавно предприятие“, www.wwf.bg