Начало История Говорите по поречията на Тимок и Морава

Говорите по поречията на Тимок и Морава

от Mariana Gomileva
967 преглеждания

Село Велково, в сръбската част на поречието на р.Тимок / снимка: Мариана Гомилева

Какви са били говорите в региона на Тимок и Морава от времето на Първата световна война, в така наречения Турлашки край е интересна тема, по която се обърнахме към един от най-добрите езиковеди в България, доц.д-р Иван Г. Илиев, автор на Говорещата христоматия по българска диалектология. По мнението му, те се отличават ярко от социолингвистична точка, разграничавайки градските говори, повлияни в по-голяма степен от сръбския език, от тези в селата, които показват повече български особености.

Село Балей, в българската страна на поречието на р. Тимок / снимка: Мариана Гомилева

Ето какво още споделя доц. д-р Иван Илиев:

Регионът на Тимок и Моравия се явява периферна зона и по отношение на българската, и спрямо сръбската държава, като произтичащата от този факт икономическа изостаналост на населението се компенсира от по-трайното запазване на местните обичаи и диалект. При едно по-различно стечение на политическите обстоятелства (по-продължително съществуване на средновековните самостоятелни феодални структури и на Видинското царство), днес положението в този от векове оспорван от българи и сърби край би могло да бъде коренно различно.

Такова мнение е споделил и Проф. Беньо Стефанов Цонев (1863-1926), езиковед – славист, историк на българския език – диалектолог и палеограф – един от създателите на българската филология в Софийския университет.

Проф. Беньо Цонев / снимка: архив на проф. Б. Тошев

Ето една кратка, но достатъчно информативна, статия на проф. Беньо Цонев за говорите в поречията на Тимок и Морава. Статията е публикувана в списание „Отечество“ (кн. 12-13 от 21 ноември 1915 г.). Разполагаме с нея благодарение на проф. Б. Тошев и неговия Белоградчишки илюстрован лист. Публикуваме оригиналните факсимилета.

Като анализ на тази статия, доц. д-р Иван Илиев, с когото разговаряхме, допълва:

Въпреки че твърденията на именития българист от миналото, проф. Беньо Цонев, относно ударението в македонските говори и пълната липса на квантитет в преходните между българския и сръбския език, по характер тези говори биха могли да се „доизкусурят”, както от едно негово изследване върху говора на македонските преселници в село Воден, Елховско, в Югоизточна България, така и от по-късни данни на други български учени (професор Иван Д. Добрев), като цяло картината е точна. Показаният в статията образец от пиротското наречие, на което вече е създадена и регионална литература на диалект по някои от особеностите си напомня и говора на Ново село, Видинско.

Очаквайте в отделна статия откъси от книгата на доц. д-р Иван Г. Илиев и Петко Д. Петков „За нашенската литература” (Под печат).

Подобни статии