Гергьовден в с.Караш, началото на ХХ век / снимка: РБ „Христо Ботев“, Враца
„Черква немаме, а секи ше си заколя животно – Гергьовден. Тука целото село имаше животинки. Секи човек си гледаше и кози, и овци. Ние имааме около 37-38 овци и 15 кози. Я имах по-мъниък брат и си ги гледахме ние – я не съм одил на работа докато отидох войник. И опечат – най-много яганца печеа и одеа в гробищата доле го отнесат – секи. На средата на гробищата си слагат – секи – един до друг.
Ше дойде стоката на обед. Издоят най-напред звънчарката. Ама издойват и кози, и овци заедно, сварат млекото, прават го на млечница и около дванайсе часа се събират доле в гробищата, слагат го така околе – на кръг. Секи си знае. И одим на секи. Ше зема от твойто млеко и ти викат: „Да ти илядат и мильонат!” – така благославят стоката. Секи оди и ти гребе от това – от млекото, а и месото. И кога станат, та си тръгнат, тръгат напред най-първата невеста коя е, она тръга напред и другите – по нея. Тука, дека ни е сега мосто, имаше дървен мост на рекичката – минават невести и млади мъже с прътове ги лискат – за да вали дъжд. Едни отгоре, едни отдоле и тия, невестите, кои са най-пъргави, претицват напред” разказва дълголетникът дядо Димитър Николов от Оплетня.
Повсеместно разпространена в стари времена е практиката изпеченото агне отново да се прекади – занася се в специално „длабано“ коритце в черквата. В черковния двор се редят и благославят агнетата на всички стопани. Където нама църква – на оброка или на открити свещени поляни – църквище. Това второ прекадяване, в по-ново време се извършва и у дома – отново от дядото и се запалва свещицата, която е била на главата му, преди да бъде заклано. Повсеместно е разпространена практиката в черквата да се носи и сиренето, подсирено обредно същия ден, мляко и обредните хлябове, вино. След като прекади, попът си отчупва плешка от агнето, четвъртинка от сиренето, порезеница от хляба. В черковния двор се устройват общи трапези, където всичко прекадено се реди, чупят се хлябовете.
В Софрониево агнетата се пекат „по махали във фурни“ и след това се редят общи трапези.
В Мизия също се събират на общи трапези – „роднински“ и трапезата е окичена с гергевка.
В Боденец след като агнето се изпече, се поставя в дървено корито и се украсява с гергевка и крушови клони. Младите булки са се нагиздили с нови премени и в ранния следобяд всички се отправят към местността Селището. Тук, на поляната, всяко домакинство си знае мястото, постила месалите на тревата, слага агнето на тях, а около него краваите и хлябовете, виното. Овчарите пристигат, нарамили кобилиците със сиренето, наредени „на леса, а след тях вървят момчетата, нетърпеливи да свалят сиренето и да го натрошат на Гъсашката ливада. Хвърлят го на високо, а децата се втурват да го хванат още във въздуха и да го налапат. След туй обират и изяждат и по-големите парчета прясно сирене, попаднало по тревата. Свещеникът кади и чете молитва. Сега идва и най-чаканият момент: младите булки, придружени от момчетата, целуват ръка всяка на своите свекър и свекърва, като ги дарява по кърпа. Свекървата ще й подаде кравай, с пожелание за здраве и плодовитост. Тъй младите булки ще обиколят общата трапеза, ще целунат ръка на по-старите, а те ще ги дарят с краваи. Подир това момчето съблича елечето на булката и го хвърля колкото се може по-високо на дървото. Вярват, че на която елечето първо се закачи на клоните на дървото, тя първа ще роди.
Разтурката на младите невести – обредното им събличане, е обичай, познат във всички селища. В Бистрец той също е провеждан тържествено. За него младата булка си изработва нови дрехи: ушива си риза от кенарено платно, нов сукман и облича венчалната горна дреха джобе. Свекървата взема торбата с колаците, свекърът – печеното агне, а шафера бъклицата с виното. Така отвеждат невестата в черковния двор, където се реди обща трапеза. След прекаждането на трапезата, шаферът съблича „джобето“ на булката и го подхвърля три пъти нагоре, като благославя за здраве, след което го връща на булката. Булката го поема, целува му ръка и го облича отново. В Манастирище хорото на младите булки след разтурката се повежда от „тежка“ (бременна) жена –- като нея да натежи берекетът по нивята.
В Галиче, след като дядото прекади и започне да чупи агнето, нарича първата плешка за овчаря.
В Градешница, когато стопанинът кади опеченото агне, принася се до него и главата, и кожата, та и тях кади.
В Баурене също не се носи в черква, а се кади у дома от най-стария.
В Гложене, където се кади у дома, на софрата, до печеното агне се слага бъклица с вино, което трябва непременно да е наточено от момиче, та да са повече женските агънца.
В Хърлец, най-старият в дома ще разчупи на две равни половинки гергьовския хляб и ще сипе вино на кръст „в сърцето му“. Едната половинка поставя на софрата, а другата с думите: „Толкова да порасте житото!“ поставя над огнището. На другия ден от тази половинка ще захранят домашните животни, от нея ще занесат и заровят хапка в нивите, та да е богата реколтата.
В Боденец е познат и друг обичай, с който се цели запазване и увеличаване на родитбата: двама братя близнака вземат по една плешка от опеченото гергьовско агне и тръгват в противоположни посоки, за да обиколят топрака. Срещат се на мястото, от където са тръгнали и там заравят в земята двете плешки.
***
Песните, съпътстващи празника – и при ходенето за зеленина в гората, и при виенето на венците, и при замесване на хлябовете, и на трапезата, хората и люлките са израз преди всичко на преклонението на селянина към силата на природата, способна да роди, но и да погуби. В тях свети Георги – войнът, змееборецът е основен персонаж, обграден с ореола на обичан и тачен от хората закрилник, възседнал своя бял кон, готов винаги да влезе в сражение със злото… Не липсват и песни и припевки за любов и женитба, много от които са игриви закачки към любимия.
Източник: Калина Тодорова, Карта на времето, Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца