Гергьовденска обредна трапеза

Гергьовденска обредна трапеза в с. Софрониево / снимка: „Карта на времето“ – РБ „Христо Ботев“ – Враца

С приготвянето на трапезата се занимават жените в къщата. Започва се с месенето на седем обредни пити: за светеца, за стопанина, за кошарата, за орача, за агънца, за здраве, щастие в семейството. За замесването на хлябовете се използва брашно, пазено само за празнични дни. Нощвите се престръгват със сребърна гривна за благополучие. Тестото се завива не с месал, а с чиста риза на младата невяста – за да се раждат само женски агънца. Замесват се пити с квас, приготвен по специална рецепта.
На трапезата централно място заема печеното агне, напълнено с пресен и кромид лук, ориз, дреболините (вътрешностите) на агнето и подправки „по желание”: чубрица, бабина душица, джоджен и други. Останалите ястия са: първото пресно сирене, първото квасено овче мляко, първите зелени зеленчуци.
Към обяд всички се редят около празничната трапеза. Храната се прекадява. Стопанинът издига високо питата – бърца – това е питата, символизираща змията-пазителка на нивата, лозето, къщата. На нея е изобразена с пръчка от тесто змия. Тази пита се реже от синовете, като се прави улей и през този улей пият синовете. Тогава стопанката нарича: „Филолуй, татолуй, духулай, Амин!”, което означава: ”Бъди духът на баща ми!” Останалата пита се оставя на високо, за да са високи и буйни нивите. На другия ден се слага на стопанина, когато отиде на нивата да оре.

Пита на Иванка-Рангелова от кв. Кулата-Враца / снимка: общ. Враца

Втората пита е за двора и овцете. Отгоре върху нея е оформена тестена пръчка, но краищата не са съединени. Тя символизира двора на овцете. Дворът се оставя отворен, за да тръгват сутрин рано „по живо, по здраво” овцете на паша. На следващия ден след Гергьовден, когато овцете излязат на паша, стопанката влиза в кошарата и търкулва питата три пъти и нарича: ”Както се търкаля питата, така да се търкалят агнетата в кошарата. Да са живи и здрави и по много да се раждат!” Ако питата падне с фигурите нагоре, годината ще е плодородна, берекетна, ако падне надолу – не е на добре, ще има болести по животните, сушава година. Тази пита се начупва в ярмата на животните.

Пита на Радосвета Крумова от Враца / снимка: общ. Враца

Третата пита е питата плугар, с изобразени волове, ярем и рало. Тази пита се дава на орачите.
Питата на свети Георги е направена с тестен кръст, за плодородие – житни класове, вързани на сноп. Направен е и тестен кръг, символизиращ небето, откъдето иде дъжд, роса, сняг и дъга – символ на здраве и живот. Тази пита се яде на празника.

Пита на Мариела Ангелова от кв. Кулата – Враца / снимка: общ. Враца

По подобие на нея, също предназначена за свети Георги, е и друга пита, при която разликата е в това, че дъгите, наредени от тесто, се съединяват и образуват малки кръгове, а в средата се поставя тестена пръчка в кръг, пресечен от други две. Това наподобява вече цъфналата пролет и символизира радост, веселие, плодородие.
И Господ-бог не е забравен. На тази погача са изобразени само пет кръста – символ на плодородието и почит към стопанина – Господна пита.

Пита на Красимира Николчова от с.Згориград / снимка: общ. Враца

След като се прекади агнето, стопанката откъсва най-хубавото парче от него, поставя го върху тази пита и всичко това дава на стопанина, в знак на уважение и преклонение пред него: „Да си жив, да си здрав, стопанино! Да ни иляди къщата с деца и внуци и берекет да имаме!”
Трапезните пити за Гергьовден са предназначени за самия ден и се ядат на трапезата.
За трапезата е и питата, изобразяваща тестена пръчка, чийто краища не са склопени, а са завити накрая и леко удължени. Дворчето се затваря с тоягата на овчаря.