Цар Борис III излиза от Народното събрание, след като е възстановил парламентаризма през 1938 г.
На 19 май 1934 г. в България е извършен държавен преврат и е съставено ново правителство начело с полк. Кимон Георгиев (1882-1969). Тогава политическите партии, загубили доверието на българите, поради партизанщина и корупция, са били забранени, конституцията е била суспендирана и властта е управлявала страната без народно събрание с наредба-закони. През 1938 г. в България са проведени избори за 24-то Обикновено народно събрание. Те са изцяло мажоритарни – избрани са 160 народни представители, от които 67 са се обявили в опозиция на правителството. Депутатите от нашия край са: Стефан Станев (Първи Видински); Михаил Михайлов (Втори Видински); Панайот Станков (Трети Видински); Жико Струнджев (Кулски); Никола Логофетов (Първи Ломски); Стоян Омарчевски (Втори Ломски); Ангел Кроснарски (Първи Фердинански); Иван Цанов Иванов (Втори Фердинандски); Спас Маринов Поповски (Белоградчишки).
Защо са проведени тези избори и какво се е очаквало от възстановеното Народно събрание? До обобщен отговор на тези въпроси достигаме, благодарение на проф. Б. Тошев и неговия Белоградчишки ежедневен илюстрован лист, в който е поместена статия от в-к Мир от 28 март 1938 г. с автор Велчо Тодоров Велчев (1867-1957). Публикуваме оригиналните факсимилета:
24-то Обикновено народно събрание има сравнително кратък живот – от 22 май 1938 г. до 24 октомври 1939 г. Разпуснато е заради противоречия около външнополитическата ориентация на страната в навечерието на Втората световна война. По предложение на министър-председателя Георги Кьосеиванов (1884-1960), Цар Борис III (1894-1943) го разпуска на 24 октомври 1939 г. и насрочва изборите за 25-то Обикновено народно събрание след два месеца от тази дата. Някои от посочените по-горе депутати от Видинския край са останали народни представители и в 25-то Обикновено народно събрание.
Източник: Белоградчишки ежедневен илюстрован лист