Начало Забележителности Врачанската планина в легендите

Врачанската планина в легендите

от Mariana Gomileva
1593 преглеждания

Враца в пазвата на Балкана / снимка: Иван Миладинов

Красивата и загадъчна природа на Врачанската планина е сполучливо възпята и отразена, вплетена по впечатляващ начин в текстове, отразили възприятията на планинците, вярванията им за света, човека и космоса. 

Най-голяма е групата на легендите, свързани с природни обекти – планини, реки, скали, върхове, пещери, водопади. Една част обяснява произхода на дадена географска ре­алия или придобиването на определени качества – типичен пример е легендата за вкаменените хора, животни и колес­ница (Крал-баир, Колесницата, Кочиите) или за оцветената в червено скала – Великината кръв при Вратцата, станали по чуден начин – чрез намеса на свръхестествени, неподвластни на човека сили. Такива са и легендите за превръщания, в които чистата любов е безсмъртие. Друга част обяснява произхода на техните наименования, като това се свързва с някакво отличително качество или особеност в най-разпрос­транените случаи. Например изворите Бистрец и Мътница носят наименованията си на качествата – цвета на водата; на техните митологични стопани – Змейовец, Змейова дуп­ка, Самодивското игрище… Немалка част от наименования­та са свързани с исторически събития или родови предания, с имената на предците стопани. Тук непременно трябва да споменем в най-обобщен вид няколко цикъла, от които оп­ределени легенди са част.

Крали-Маркови места

Шетал Марко с коня Шарколия по цялата поробена от турците християнска земя и за правата вяра се биел, и от османските нашественици християните закрилял. Шетал Марко и по нашите земи – следи от неговите стъпките и от стъпките на коня ще откриете по целия път от Дунав до Врачанския Балкан – Марков баир при Оряхово, „плочите“ от копитата на коня Шарколия на Средни връх, Мутишевица (Мизия) и Марков баир, Крали-Маркови стъпки край Манастирище, по течението на река Бриша край Тлачене… Крали Марко навсякъде е обиколил с коня Шарколия и навсякъде конят е оставил следи от копитата си. Така някога юнакът е отбелязал докъде му е държавата.

Най-популярните места във Врачанската планина, свър­зани с легендарния юнак са Крали-Маркови откоси – в Милановския суват и Марков камък – над град Враца в мест­ността Скакля.

Царските места. Последните български царе.

Иван Шишман и Иван Срацимир

Едно от популярните „царски места“ във Врачанско, което носи фолклорния спомен за последните български царе на слав­на България, е Черепишкият манастир край река Искър. Мест­ната наративна традиция обвързва и недалечния Бистрешки манастир с темата. Многобройни са преданията и легендите, в които се разказва за скритите съкровища в манастира и пеще­рите наоколо. Особено популярни през 30-те и 40-те години на ХХ в. са преданията за скритото там съкровище на цар Иван Шишман, което е „шест товара имане“ (в. „Читал. дело“, 1937). Казват, че то и до днес не е намерено. Други легенди разказват, че наблизо била монетарницата (тарпаната) на последния бъл­гарски цар, а самият манастир „е от края на Второто българско царство – царски манастир, вероятно на Шишмана“ (в. „Читал. дело“, 1941, 1942). Те са част от изключително богат цикъл с предания и легенди от Врачанско, в които се проследява съд­бата на царската съкровищница на Шишмановци и техните последни, отчаяни битки с турците в центъра на който стоят текстовете, отнасящи се до Черепишкия манастир.

В продължение на цял век съдбата на Вратица, както и селищата по Искърското дефиле, са свързани с династията на Шишмановци, а в последните две десетилетия преди па­дането на България под турско робство и с непрекъснатата борба между последните царе от тази династия. Може би затова имената на Иван Шишман и Иван Срацимир се сре­щат в легендите и преданията от Врачанско, в названията на много местности. Шишманец, извор, намиращ се в зем­лището на Старо село и Шишмановец, извор в землището на Лютиброд, Шишманица, Шишманова дупка – пещери в землището на Лютиброд, в близост до тях е и Шишманово градище – развалини от крепост, Шишманово градище/кале –  останки от старо укрепление, южно от град Враца, също и Шишманово полье – в землището на Враца и др. Според на­родната етимология името на самия манастир, разположен на река Искър – „Черепишки“, станало от многото черепи, които останали след последната битка на Иван Шишман с поробителите. Това се знае и до днес – и от монасите в ма­настира, и от хората в съседните села. Друга много популяр­на местност е Крал-баир, която се намира при скалния про­лом Вратцата край град Враца – скалите са наречени така от местното население, което ги свързва с позорното бягство на Иван Срацимир при турското нашествие. (Легендата за Крал-баир е предадена от австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц. В: Крал-баир 2000.)

Радан войвода. Легендарният защитник на Вратица

Хората от планината са запазили жив спомена за смели бъл­гари юнаци, които дръзвали да застанат срещу нашественици­те. Радан войвода със своята войска храбро отбранявал прохода Вратцата, но когато „се довършили момците му и останал сам“, убил едничката си дъщеря, за да я спаси от поругаване и робия и сам намерил смъртта си. Кървавата скала – така вратичани нарекли скалата в подножието на прохода Вратцата, попила в ония размирни години кръвта на последния им защитник Радан войвода и неговата щерка Велика (Великината кръв).

Легендите и преданията са с локално разпространение, но са познати в различни варианти, отнасящи се дори до различни исторически периоди – византийското робство, турското робство. Макар да интерпретират широко разпрос­транен в българския фолклор мотив, те имат силно присъст­вие в местната наративна традиция и „преминават“ оттам и в художествената литература още преди столетие.

Христо Ботев и „белите комити“

Разглеждани като един цикъл, песните, преданията и ле­гендите, посветени на Христо Ботев и Ботевата чета описват пътя на героите от Козлодуй до Врачанския балкан, а много от тях проследяват и отделни събития след това. Подробно са отразени слизането на четата на Козлодуйски бряг, боят на Милин камък, боевете във Врачанския балкан, смъртта на Войводата, боят при Рашов дол. Цикълът е поместен и проблематизиран от нас в сборника „Ботьов си поведе белите ко­мити…“ (2008), затова тук само ще припомним някои основни моменти: на първо място това е значителният брой легенди и предания, отнасящи се до конкретни местности във Врачан­ския балкан, свързани с преминаването на четата и „пътеките на спасението“ след смъртта на Войводата. Повече от столе­тие наративната традиция е жива – местните продължават да показват пътеки, скали и пещери и да разказват за връзката им с героите от далечната 1876 г. Впечатляваща е многовариантността на повечето от тях – за Ямата, за Вайо, за Черепишкия манастир и баба Илийца, за Мазневите кошари и много други –  познати в много варианти, понякога дори противоречащи си.

Вълчан Войвода и скритото имане в Балкана…

Легендите се отнасят до местности най-вече в района на Котля, някои дори са описани в пътеписите на Димитър Осинин и в иманярския фолклор. Те също се знаят и днес -теренни записи от Горно Озирово и разкази на планинари ги „съживяват“ и в нашия архив.

Трябва да отбележим и още една особеност, която се за­белязва при охарактеризиране на народните текстове и при­родните обекти, за които те се отнасят – за някои от географ­ските обекти няма народен разказ, т. е. – не съществува или, което е по-вероятно – не е достигнала до нас „историята им“, за други се знае една история или една е останала до днес да се разказва, за трети се знаят по няколко легенди и предния – например за Цареви ливади – в едно предание те се свързват с цар Иван Шишман, в друго – с цар Константин. Така и с Карал-баир или Колесницата – според някои те са част от бо­гатия цикъл за Шишмановци, според други, са владение на светците, слънчови заповедници, цар Константин и царица Елена.

 Източник: Калина Тодорова – kartanavremeto-vratsa.org, Из „Топонимия на Природен парк Врачански Балкан”, 2014

Подобни статии