С поднасяне на венци и цветя на 6 януари, от 10.30 ч., във Враца ще започне отбелязването на 172 години от рождението на Христо Ботев. Пред паметника на поета-революционер ще бъдат представени любопитни кратки истории за личността на великия българин. Животът и творчеството на националния ни герой ще бъдат представени и в изложбата „Истината е свята, свободата е мила“, която ще бъде подредена в деня на Богоявление, в художествена галерия „Иван Фунев“. По традиция, за поредна година, в Регионалния исторически музей ще се проведе Ботева вечер. В дискусията ще участват ученици и преподаватели по история от 7 училища от града: СУ „Христо Ботев“ – Враца, СУ “Козма Тричков“ – Враца, Профилирана природо-математическа гимназия „Акад. Иван Ценов“ – Враца, Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство – Враца, СУ „Св. Климент Охридски“ – с. Зверино, Професионална техническа гимназия „Никола Йонков Вапцаров“ – Враца. Защо и днес смятаме, че поетът-революционер Христо Ботев е ненадминат и гениален в прозренията си? Как е взимал важните решения за националната съдба? Кому е вярвал и на кого не? Какво е отношението на съвременното поколение към съдбата на легендарния поет? Добре мотивирани отговори на всички тези въпроси може да получите, ако присъствате на тържествената проява. Началото на събитието е от 16:00 часа.
Мероприятията, свързани с отбелязването на годишнината от рождението на Христо Ботев, се организират от Община Враца и Регионален исторически музей.
В село Паволче също ще се включат в четванията.
Покана за честване в село Паволче на 172 години от рождението на Христо Ботев
Всяка година врачани си спомнят за героя, загинал в местността Йолковица във Врачанския Балкан през 1876 г. Роден е през 1848 г. в Калофер, в семейството на учителя и общественик Ботьо Петков и съпругата му Иванка. Учи в родния Калофер и в Карлово, където семейството се премества за няколко години. Учи в гимназия в Одеса, където се запознава с руската литература. Изключен е от гимназията и за кратко е учител в Бесарабия, в село на български преселници. След завръщането си в Калофер за кратко е учител, но баща му настоява да завърши образованието си в Русия. Вместо към Одеса Ботев емигрира към Румъния, наскоро обединила княжествата Влашко и Молдова. В градовете на север от Дунав Ботев намира съмишленици, запознава се с Хаджи Димитър, близък е и с Васил Левски. От Браила започва да сътрудничи на български вестници, печатани там.
Дълго време Ботев опитва да намери работа, но редовно влиза в конфликт с училищни настоятелства и заможни българи, мести се в различни градове, така и няма постоянен източник на доходи. Издава български вестници, публикува собствените си стихотворения и поддържа активни контакти с български революционери. През май 1876 г., въпреки известията за неуспеха на Априлското въстание, Ботев и негови съмишленици решават да преминат към българските земи и да се бият. Четата се качва на кораба „Радецки“ и слиза близо до с. Козлодуй. По пътя към Врачанския Балкан водят няколко сражения. Накрая, под връх Околчица, войводата Ботев е убит вечерта на 1 юни (20 май по стар стил), като обстоятелствата около смъртта му не са съвсем ясни. Има спорове за точното място и за това кой е убиецът – някои предположения посочват заблуден куршум на някой от четниците.
След Освобождението започва отбелязването на годишнините от рождението и смъртта на Христо Ботев. Враца е първият град, в който е издигнат паметник на загинал за свободата. Композицията на Густав Еберлайн е поставена в центъра на града, финансирана е с дарения. След няколко десетилетия е премахната, за да се сложи много по-голямата фигура, която и до днес е на площада. По-старият паметник е запазен и изложен в Регионалния исторически музей във Враца. Всяка година се провежда и поход „По стъпките на Ботевата чета“, който тръгва от Козлодуй и стига до Околчица на 1 юни.
За още събития, забележителности и истории от Враца и региона може да прочетете в книгата „От Балкана до Дунав“.