Начало История Войната със Сърбия през погледа на един българин

Войната със Сърбия през погледа на един българин

от Mariana Gomileva
2096 преглеждания

Българският княз Александър и неговият брат Франц Йосиф по време на битката при Сливница на 17 ноември. Рисунка от Антон Пьотровски, кореспондент от България на “The Graphic“| снимка: РИМ – Пловдив

Преди 132 години избухва Сръбско-българската война, припомня изданието „Белоградчишки ежедневен илюстрован лист“ на проф. Борислав Тошев. Поводът е осъщественото два месеца по-рано Съединение между Княжество България и Източна Румелия, с което България прави още една крачка към обединяване на българите в обща държава. Съединението е изцяло български акт, който не е съгласуван с Руската империя, чиито представители все още са в Княжеството, за да „подготвят“ администрацията и основните институции на младата държава. Войната със Сърбия често е наричана братоубийствена. Тя се преживява доста тежко в Северозападна България, не само заради военните действия – там има много роднински семейства от двете страни на границата, векове наред сърби и българи са живели заедно, женили са се помежду си, работили са заедно.

„Войските на крал Милан, по внушение на Русия, нападат България. Сърбите и руснаците не приемат съединението на Княжество България и Източна Румелия, осъществено от княз Александър I Батемберг на 6 септември 1885 г. Руският император изтегля руските офицери от младата българска войска с надеждата, че войската ще остане без опитен команден състав и така България със сигурност ще загуби войната. Но българските войски, водени от княз Александър, печелят ключовото сражение при Сливница. Пълният разгром на Сърбия е предотвратен, поради ултиматума на Австро-Унгария за спиране на военните действия.

Сърбите нямат успех и при Белоградчик. Група доброволци и ученици под командата на поручик Панайот Дворянов (1856-1937), спират настъплението на сръбските войски към града. За това през 1926 г. полковник Дворянов ще стане първият почетен гражданин на Белоградчик.

По-долу ще прочетете разказ на войник от с. Ошане, Белоградчишко, за участието му в Сръбско-българската война. Този разказ е между образците на говора на селяните от Ошане, записани от Ангелина Берберска и приложени към нейната статия „Говорът на с. Ошане (Белоградчишко)“ (1931 г.)“

Вече ви разказахме за бита, поминъка и облеклото от с. Ошане, валидни за повечето бедни села в района на Западна Стара планина. Разказът на войника е на диалект, но достатъчно ясен, за да се разбира.

Паметник от Сръбско-българската война | снимка: проф. Б. Тошев


Поручик Дворянов със съпругата си Елисавета, 3 юни 1889 г. | снимка: Б. Тошев

Подобни статии