Начало Култура Владимир Зарев: Словото е най-истинската национална памет

Владимир Зарев: Словото е най-истинската национална памет

от Mariana Gomileva
1453 преглеждания

Владимир Зарев е от съвременните класици на българската литература. Произходът на рода му е от Видин и районът става „герой“ в романите му. Той е писателят, разказал за въстанието в Северозападна България от 1850 г. в романа „Лето 1850“. Владимир Зарев е главен редактор на сп. „Съвременник“ – най-авторитетното периодично издание в България за съвременна литература. Автор е на романите „Разруха“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, трилогията „Битието“, „Изходът“ и „Законът“, както и още редица романи, разкази и поезия. Разговаряме с г-н Зарев за мястото на Северозапада и забравените паметни събития в региона.

Разкажете ни как се появи романът „Лето 1850“. Как дойде идеята?

– През лятото на 1986 година посетих историческия музей в Белоградчик и тогава за първи път научих за буната през 1850 година. Бях поразен от простичкия факт, че по своето величие, мащабност, преживян народен възторг и трагизъм това въстание против турските поробители не отстъпва на Априлското, а избухва четвърт век по-рано. И все пак за него се знае малко, почти нищо, върху него пониква тишина и то не оставя ярки следи в националната ни памет, забравата е неговото истинско и най-ужасяващо поражение. Защо е така, защо тази смазана с жестоко насилие и окървавена буна и до днес е изпълнена с мълчание, защо тя така печално погасва и сякаш изчезва във времето. Това беше загадката, която ме предизвика към размисъл и измъчи моето въображение. Наистина бях затруднен докато изведнъж не осъзнах, че през драматичното лято на 1850 година ги е нямало Захари Стоянов и Иванов Вазов, нямало го е Словото, буната в Северозападна България не е била разказана, не се е превърнала в нещо несвършващо, в национална памет и в История. Ето защо моят роман „Лето 1850“ е и роман за блясъка и величието на Словото, защото Словото е не само споделена изповед в преживяното насилие, но и незабрава. То е най-истинската, оставаща завинаги и непоклатима национална памет!

Трудно ли беше да направите исторически проучвания, с оглед малкото източници и информация за въстанието?

– Аз имам своя работеща теория, че най-лесно и впечатляващо се пише или за нещо, което писателят познава до съвършенство, или за нещо, което се губи в мъглата на незнанието, в неговите предположения и догадки. Тогава писателят е длъжен да разчита на две от най-важните си духовни сетива – на въображението и интуицията си, а поне мен те никога не са ме подвеждали. Аз се постарах да научи всичко за буната от 1850 година, изчетох внимателно написаното от Димитър Маринов и Страшимир Димитров. Есента на 1986 година бях във Виена и там се опитах да изровя подробности около отношението на Австроунгарската империя със северозападните части на турската империя, с Видинския вилает. Ще повторя обаче, че този роман е плод най-вече на въображението и интуицията ми, на моите духовни предчувствия.

Романът беше преиздаден през 2013 г. и се радва на голям интерес. Но въстанието от 1850 г. сякаш е позабравено и в учебници, и в исторически чествания, помни се само в региона. Ако се върнем назад, каква е ролята му в историята на България и можем ли да си представим каква щеше да бъде без него?

– Дълбоко се надявам моят роман „Лего 1850“ да възкреси буната, да възвърне интереса и знанието за нея, да я прероди в нашата позаспала национална памет. А без това потушено с безсмислена жестокост, наистина величаво и изпълнено с изумителна храброст и себеотрицание въстание навярно българският народ, а и самата България биха били други, биха загубили част от националното си достойнство.

Пътувате ли често до Видин? Как бихте описали града с неговото минало и настояще в няколко изречения?

– Аз съм роден и израсъл в София, но още в детството Видин остана у мен, припознах го като свой роден град. Още в детството ме порази атмосферата на късен барок, забавеното време, могъществото на крепостта „Баба Вида“, в която няма нищо женствено и най-вече реката. Несвършването на реката, докосването и безразличието на реката, преминаващите шлепове и бели параходи, които излъчват носталгията на всяко пътуване. Древните справедливо са казали, че в една и съща река ние не можем да се изкъпем два пъти. И това е така, реката във всеки миг е неотменно същата и във всеки следващ миг е различна. Но тази метафора повтаря и човешкият живот, във всеки миг ние сме същите и във всеки следващ миг сме различни. Срещата с живописния Видин и най-вече с неговите хора ми помогнаха да напиша някои от най-важните си книги.

В романите си обхващате големи исторически събития и важни за историята периоди. Кои са според Вас най-важните събития в Северозападна България, повлияли на цялата българска история?

– Без да се замисля, ми идват на ум три съдбовни исторически събития случили се в Северозападна България, които, завинаги ще останат в националната ни памет. Видинското царство при Иван Срацимир остава последната свободна българска територия и пада под турско владичество едва през 1396 година. Второто особено впечатляващо събитие е буната, въстанието против турско робство през лятото на 1850 година. Ще добавя и Септемврийското въстание през 1923 година, което избухва с особена мощ в Северозападна България – във Фердинанд и околните села, в Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом.

Да очакваме ли скоро нов роман?

– В момента пиша една отлагана, но отдавна възжелана книга. Това е роман за старостта, но не изпълнен със старческите несгоди и болежки, съ с злъчен песимизъм и мрънкав роман. По-скоро „Забрава“ ще бъде книга за духовната зрялост, за пределите, за особения тих възторг и най-вече за величието, които крие старостта. Той ще бъде роман за една красива, обречена, невъзможна любов между възрастен писател и млада журналистка. Тях животът ги събира, защото се е случило нещо съдбовно в годините далеч преди това, нещо извън тях, но което ги засяга и ги среща в този сложен и непридвидим живот. Самата любов при писателя е всеобемаща, фатална и нараняваща, при журналистката чувството е по-скоро на уважение, на духовно преклонение. Мисля, че ще бъде една от най-четивните и най-смислени книги, които съм писал.

Интервю на Весела Николаева. Снимки: Личен архив на В. Зарев, facebook страница

Корица на новото издание на романа „Лето 1850“

Подобни статии