Начало История Видин през погледа на пътешественика през 30-те години – I част

Видин през погледа на пътешественика през 30-те години – I част

от Mariana Gomileva
1727 преглеждания

Как е изглеждало Видинско в очите на пътешествениците в навечерието на Втората световна война? Отговор ни дава пътепис, публикуван от проф. Борислав Тошев в „Белоградчишки лист“. Книгата на Тодор Янков е част от „Пътеписи: с кратки исторически сведения и спомени“, книга III. София: Т. Ф. Чипев. Книгите на Янков са издадени в 13 тома от 1939 до 1942 г.

В томовете са събрани спомени, романи и ценни исторически изследвания, например „Политически и социален развой на Европа през 100 годишен период между Виенския конгрес и началото на Световната война“. За жалост в наши дни този автор е незаслужено забравен, пише проф. Тошев. Тодор Янков не е правил илюстрации.

Трябва да направим няколко забележки по описанията му, за които явно е разчитал на грешни впечатления и недостатъчното информация, достъпна тогава.

Заб. по описаните места:

През 1939 г. сградата на гарата във Видин вече е открита – това е същата, запазена и днес.

Хотел „Поща“ се намира вдясно от съвременната пощенска сграда и общината, от страната на реката. Това е сградата с широкия проход и статуите на атланти, придържащи сводовете. След национализация е реституирана. Частично е ремонтиран горния етаж, но като цяло е в лошо състояние. Отдолу помещенията се ползват за магазини.

Калдъръмената настилка и паветата в центъра са били запазени дълго време, премахнати са чак при голямата реконструкция на централния площад.

Бележките за власите не са точни – покрай Дунав влашкото население не е „малка част“, а доста многобройно на места, около Видин е имало и има цели влашки села. Няма доказателства дали днешните власи са потомци на българи, избягали по време на Османската империя във Влашко, и завърнали се по-късно, пак в Османската империя. Родовите спомени на самите власи не стигат толкова назад. Много е вероятно те да не са пресичали по два пъти Дунав, а да са си живели във Влахия, като потомци на средновековни българи, и в някакъв момент по различни причини да са дошли насам. За „романизиране“ също няма как да говорим – те самите говорят „влашки“, наричат се власи, а не румънци (ромънци). Едва през 1861 г. се обединяват територии и етноси като Румъния, преди това се делят на власи, молдовци, саксонци, унгарци и др.

Неточно е обяснението за българите, които се заселили в Австро-Унгария и приели католицизма. Банатските българи са потомци на български католици от Чипровско, Никополско и Свищовско. Те отиват с религията и с българско самосъзнание, което пазят и до днес. Нито банатските българи са асимилирани, нито православните, които и до днес живеят в старата област Влахия, запазвайки езика, обичаите и самосъзнанието си. По тази причина е трудно да приемем, че едни са отишли и са асимилирани, а после са се върнали като власи, докато други и до днес пазят произхода и езика си.

Благоустройството на Видин не е „закъсняло“ – това е един от първите градове в България, които правят голяма градска градина, а градоустройство по западноевропейски и виенски модел е започнато много преди авторът на пътеписа да дойде.

Зданието на Градската управа днес е музей „Конака“.

За големия площад с паметника би трябвало да се има предвид пл. „Бдинци“. Паметникът на Андрей Николов на падналия воин, посветен на войната от 1885 г. е бил там до 1936-1937 г., показват архивите на страницата „Старият Видин“ Тодор Янков е пътувал преди 1939 г., но вероятно след 1934 г.

Старата каменна врата вероятно е Стамбол капия, което преносно означава точно врата към столицата.

Военният клуб днес е Художествена галерия „Никола Петров“.

Сградата на банята е запазена и днес е хотел „Анна-Кристина“.

За църква „Св. Панталеймон“ днес историците казват, че първите сведения са от XVII век. Възможно е да е много по-стара, но няма доказателства.

Замъкът „Баба Вида“ тогава все още е използван от военните и не е музей.

Видин е основан преди Римската империя да подчини земите на Крайбрежна Дакия и Мизия. Предполага се, че началото му е поставено още от келтите, далеч назад във времето.

Подобни статии