Ние от Severozapazena много обичаме Видин, както сигурно са забелязали редовните ни читатели. Специално място е отделено на града и в книгата „От Балкана до Дунав“, която излезе през декември с печата на изд. „Сиела“. Авторите й са главният редактор на severozapazenabg.com Весела Николаева, Гавраил Гавраилов от RuralBalkans.com, който вече има няколко книги за пътешествия, и Михаил Михов – професионален туристически водач. Мишо също е влюбен във Видин и неговата отвореност към реката, историята, спокойствието и богатата му култура. Книгата вече направи своята предпремиера в Свищов, премиера в Русе и София, а в последните дни гостувахме в Стара Загора, Бургас и Варна. Във вторник, 16 април, ще бъдем във Велико Търново, в „Клуб Седем“ (ул. „Дондуков“, под Пощата). Тук ви представяме откъс от текста за Видин. Още места и очарователни открития ще намерите в книгата „От Балкана до Дунав“. Приятно четене!
Във Видин има много история, през него са минали големи богатства, Вратата към Виена е създала много художници и държавници. Най-важното е, че Видин дава вдъхновение. За него може да се пише и живее само с голяма любов и ако не го разбираш – значи не си го видял достатъчно отблизо, за да се влюбиш.
Във всичките епохи градът е запазил мястото си на кръстопът и дълбокото усещане за космополитност. Днес, разположен между три граници, Видин е идеалната отправна точка и дестинация за всички, които искат да открият прелестите на един позабравен район. Чудесно място за културно-исторически туризъм, за любители на добрата храна и вино, за приключения, велопоходи, и за музикални събития от всякакви жанрове.
Отворен към Дунав
През града минава трансевропейския маршрут „Евровело 6“, който свързва Атлантическия океан с Черно море и следва пътя на Дунав по българския и румънския бряг. Между тях може да се преминава по „Дунав мост 2“, като разстоянието от Видин до румънския град Калафат е 5 км, без да се заплащат такси за моста. В Бизнес-център Видин се дават под наем електрически велосипеди, като мрежата за отдаване и зареждане обхваща няколко града по поречието на Дунав и можете да вземете от едно място, а да върнете на друго. С велосипед спокойно може да пътувате до селата и градовете в областта, като подбирате шосетата извън главния път. Те са слабо натоварени, повечето са в добро състояние, много са живописни и е удоволствие да ги минаваш на две или четири гуми.
Видин не е голям град и лесно се преминава пеша, освен това е много зелен и дори в най-големите жеги ще намерите сянката на някое старо дърво. Ако вече сте гладни – в града има много хубави места за хапване. На повечето ще ви предложат и добри видински вина – избите наоколо са предимно малки и бутикови, но дори по-големите предлагат само ограничени серии, с акцент върху качеството. В ресторантите около пешеходния център на града редовно се организират дегустации на местни вина, а през месец май асоциацията на северозападните винари „Нортикум“ прави специализирано представяне на продукцията от избите вт региона.
Както и останалите дунавски градове, Видин е запазил спомените за едни много по-оживени и богати времена, в които търговци и фабриканти са строили в стила на сецесион и необарок, а градоначалници са планирали улиците в австрийски вид. Историческият център на града е по протежение на Дунав – Видин е отворен към реката и винаги е гледал на нея като на път към останалия свят.
Днес покрай реката е един от най-красивите дунавски паркове на Балканите – началото му е поставено още през 20-те години на миналия век, планиран е по подобие на австрийските градини. Разширяван на няколко пъти, до сегашната си площ от близо 90 дка. Паркът е основно място за разходка на видинчани, до него спират и круизните кораби с туристи. В единия му край е средновековната крепост „Баба Вида“, до която може да се стигне по пешеходните алеи, под сянката на дърветата и покрай цяла редица любопитни забележителности.
В парка се намира единствената в света джамия, която няма полумесец на върха, а обърнато сърце. Построена е от видинския владетел Осман Пазвантоглу в началото на XIX век, когато под негово ръководство Видинско на практика се отделя от Османската империя, макар да не успява да получи формална независимост. Джамията е паметник на културата, заедно с библиотеката, която Пазвантоглу построява до нея, в чест на майка си. В джамията се влиза свободно, обикновено в работно време там е имамът, който посреща богомолци и туристи. Той ще ви разкаже историята на уникалния храм – за обърнатото сърце на върха има няколко легенди. Едната е за любовта на Осман към българка, другата – че майка му е била българка и в знак на почит към нея е сложил сърцето, а според третата това е връх на пика, символ на военната част на рода Пазвантоглу.
От Пазвантоглу остава и Кръстата казарма, днес Музей на бита и историята на Видинско от Възраждането и първите десетилетия на XX век. Музеите в града почиват в неделя, имат стандартно работно време, а някои са с обедна почивка. Запазеният от времето на Пазвантоглу Венециански склад отскоро е Епиграфски център и лапидариум, в който са събрани каменни артефакти от древността до XIX, намерени в района. Намира се много близо до „Баба Вида“ и там могат да се видят находки като еврейски паметник, надписан на езика ладино, малтийски кръстове, ктиторски надписи от храмове, както и много ценни стели, пиластри и надгробни паметници от древността.
Трите религии
Точно срещу джамията е Видинската митрополия, с мавзолея на Екзарх Антим I и една от най-старите запазени православни църкви. „Св. Петка“ се намира в двора на Митрополията и е отворена за посещения в последните четири дни
от седмицата.
В триъгълника на религиите, оформили Видин през вековете, е Синагогата. Някога най-красивата „на изток от Виена“, десетилетията безстопанственост са я оставили само с голи стени. За щастие община Видин вече получи правото на собственост и скоро Синагогата ще отвори като културен център. От някога голямата еврейска общност в града са останали само няколко души, другите са го напуснали в средата на XX век към София и Израел.
Храмът „Св. Димитър Солунски“ близо до центъра на града за дълго време е вторият по размери катедрален храм в България. След изграждането на големия храм в Смолян вече е трети по големина, но по красота трудно ще си намери съперник. На четвърт час от Видин е Албутинския (или Алботински) скален манастир. Мистично място, едновременно в равнината, и обградено от зелени хълмове, там са се отдавали на бога монаси-исихасти в последните векове на средновековна България. До манастира има асфалтов път и указателни табели, след като излезете от село Градец.
Полъх от Виена
Силното влияние на виенска култура, с която Видин е свързан в продължение на векове, се усеща в целия град. Журналистът Димо Казасов описва града от началото на XX като доста откъснат от останалата част на България, особено през зимата, с богати търговци, чиито семейства редовно се качвали на корабите и отплавали на почивка във Виена. Оттам си „изписвали“ мебели, а дамите си шиели модните рокли, с които ходели на баловете във Видин. Градът е бил важен център през цялата си история, но днешния му облик е създаден в края на XIX и началото на XX век.
След Освобождението властите решават да променят плана му и от малките ориенталски улички създават булеварди по австрийски модел, насърчавайки строителство по модерните за онова време архитектурни течения. Плод на западното влияние е театър „Вида“ – първата сграда в България, строена специално за театър. Действащ и до днес, намира се в Дунавския парк, на минута от централния площад. Всеки сезон постоянната трупа изнася нови постановки, а за малките има и куклен театър. Недоказани все още са спомените за първото театрално представление по българските земи, което е изнесено във Видин – правят го унгарски революционери начело с Лайош Кошут, приютени в града след революцията от 1848 г.
До театъра е Художествената галерия „Никола Петров“, бивш военен клуб. Видин има богата собствена колекция от живописни платна, графики и скулптури – повече от 1300, някои от тях са останали от пленерите, на които галерията е била домакин. Сред тях са платна на Владимир Димитров-Майстора, Стоян Венев, Златю Бояджиев, Иван Мърквичка, както и на патрона ѝ Никола Петров. Роденият и израсъл във Видин художник е един от новаторите на българската живопис в началото на XX век. Още приживе Никола Петров е високо оценен, предимно от галериите в Западна Европа.
За всеки, видял Видин, не е загадка защо градът е дал толкова големи художници. Красотата е дълбоко вплетена в изящните сгради, в извивките на реката, наситена е в цветовете на Златния рог, обграждащ града от равнината. Златорожието е географската област на завоя на Дунав, в най-северозападния край на България. За пълен поглед върху брега и реката може да наемете балон – предлага се от Бизнес център Видин, в офисите му във Видин, Монтана и Крайова. Периодично се организират и привързани полети в различни райони на дунавските области, които може да следите на balloonadventure.eu.
Покрай Дунав мост 2 има леко оживление, макар че градът е много далеч от потенциала, който може да разгърне. По моста се стига до Калафат – приятно място за кратка разходка. В Калафат също имат крайбрежен парк, както и плаж на реката, в града има много запазени стари сгради от първата половина на XX век, когато е румънския „бел епок“. Събота и неделя във Видин идват румънци, а в топлия сезон на брега често спират круизни кораби с туристи.
Как да стигнем: През Видин преминава международния път Е79. От София са 200 км (през прохода „Петрохан“), 240 км през магистрала „Хемус“. Има редовни автобусни линии и влакове до столицата. Гарата е в центъра на града.
Къде да отседнем: В града има много хотели, а в района има и селски къщи за гости (до Рабишкото езеро и около Белоградчик).
Кога да отидем: Видин е красив през цялата година, най-доброто време за посещение е пролетта и началото на есента. През лятото е доста топло, зимата е студена, често с много сняг.
Не пропускайте: Разходка в Дунавския парк и старите търговски улици, Театър „Вида“, Храм „Св. Димитър Солунски“, Кръстата казарма.