Много са българите, родени в Северозападна България, които са прославили страната ни и са се наредили до световни имена във всички области на науката, културата и изкуството.
На 14 декември 1919 г. в с. Стакевци, Белоградчишка околия се ражда най-голямото от трите деца на заможен търговец Виден Илиев Табаков. Светът го запомня като ерудиран български авиоинженер, учен и специалист по космическа техника и ракетни двигатели, участник в екипите, осигуряващи безопасността на полетите на ракетите „Сатурн“ и космическите кораби „Аполо“.
Ето впечатляващата история на българския гений Виден Табаков…
Завършва Народна мъжка гимназия „Цар Симеон” във Видин през 1939 г. и веднага след това заминава за Прага, където се записва да следва машинно инженерство в Карловия университет. Избухва Втората световна война и окупацията налага чуждестранните студенти да бъдат прехвърлени в Германския университет в Прага. По заповед на властите, чуждестранните студенти били подлагани на изключително труден изпит, целящ отпадането им, но Виден Табаков се справя отлично и на 28 ян. 1942 г. е вече дипломиран инженер.
През 1944 г. се жени за германката Гунхилд Ромбуш, с която имат две дъщери – Ирина и Фелицита.
Записва и завършва предсрочно специалност „Аеронавтика” в Берлинския политехнически университет, а през 1945 г. защитава докторска дисертация в същия университет. Тогава за пръв път се среща с проф. Вернер фон Браун, германски ракетен специалист, един от членовете на журито. Именно тази среща се оказва ключова за кариерата на българския учен. През 1946 г. става доцент по аероинженерство във висшето училище. Докато работи по дисертацията си и преподава в университета, сътрудничи и на Ханс фон Охайн – изобретател на първия турбореактивен двигател.
През 1948 г. Виден заминава за Аржентина, където заедно с италиански и немски инженери участва в разработването на първия аржентински реактивен самолет. Паралелно с това участва и в други проекти, не само в областта на космонавтиката, но и в изследвания за подобряването качеството на подводници и др. техника. В Аржентина защитава и патент за подобряване на охлаждането при хладилниците.
През 1956 г. семейството се завръща в Германия. Голямата космическа надпревара вече е започнала. По това време Вернер фон Браун работи в САЩ по космическата им програма. Като утвърден експерт, той има право сам да избира специалистите, с които да работи и предлага в екипа да бъде включен българският инжeнер – Виден Табаков.
Табаков получава покана да се присъедини към екипа и през 1958 г. заминава за САЩ, където започва работа като професор по космическо инженерство в университета в Синсинати, щата Охайо. Така двамата учени се срещат отново и започват съвместна работа по космическата програмата „Аполо”, която се сблъсква с непреодолими трудности. Изстреляните ракети буквално се стопяват във въздуха. Задачата на Табаков е да създаде сплав, която да издържа на изключително висока температура. В лабораторията на университета в Синсинати, Табаков успява да създаде специални металургични покрития и сплави, които да осигурят на ракетните двигатели устойчивост до 1800° С.
Реално той е един от пионерите в разработването на космическата програма „Аполо”, свързана със стъпването на първия човек на Луната – Нийл Армстронг. След успешната мисия, Армстронг става студент на Табаков, а по-късно и професор в университета. Приятелството между двамата остава за цял живот.
Интересът на Табаков към образованието в областта на космическите изследвания, среща разбиране от ръководството на университета и през 1959 г. към висшето учебно заведение се открива Институт за космически науки с магистърски и докторантски инженерни програми. До 2000 година, когато все още работи активно, повече от 55 докторанти и над 1000 магистри завършват програмите по космонавтика.
Българинът е дипломен ръководител на над 150 магистри и научен ръководител на над 49 докторанти. Заедно с това провежда редица научни изследвания и изпитания като технически ръководител, съветник и изпълнител за НАСА, американските въздушни, военноморски и наземни сили. Проф. Табаков осигурява за университета повече от 100 млн. долара, чрез ръководените от него научни проекти. С решение на Борда на настоятелите на университета от 17 ноември 2009 г. лабораторията, която той създава, носи неговото име. Като част от екипа на НАСА участва в опитите около изстрелването на космическите ракети „Сатурн“ и създаването на космически кораб по програмата „Аполо“.
Над 45 години той е един от изявените и активни изследователи на НАСА.
Научните интереси на проф. Виден Табаков са свързани с разкриване на причините за корозия и увреждания на турбодвигатели, топлопренасяне, аерокосмически транспортни средства и подемнозадвижващи системи за тях. Той е световно признат експерт в областта на високотемпературната корозия и защитата от нея, чрез износоустойчиви материали и покрития. Значим е неговият принос за повишаване живота на съоръжения, в които са въплътени оригинални идеи и най-съвременни научно-технически постижения. Създава тунел за симулация на аеродинамични условия, в който се установява корозията на перките на турбодвигателите. Неговите изследвания удължават експлоатацията на самолетните двигатели от 140 на 800 часа. Автор е на над 400 научни публикации. Член е на Американския институт по аеронавтика и астронавтика и на Американската асоциация на машинните инженери.
През 2014 г. е обявен за почетен инженер на НАСА. Името му е записано в книгата „Лица на паметта”, на видно място, при най-знаменитите постижения на научната и техническата мисъл.
На 6 юни 2015 г., в дома си в Синсинати, на 95 годишна възраст, Табаков напуска този свят.
През 2017 и 2018 г. Фондация „Визия за научен и технологичен растеж“ дари документи от личния архив на проф. Виден Табаков на Централен държавен архив – София. С тях през 2018 г. Държавна агенция „Архиви“ и фондацията подготвиха изложба „Безпределният космос на човешкия ум“, която се откри на 14 септември в Агенцията, а през м. декември същато година, изложбата гостува във Видин. Освен експонираната изложба, посетителите видяха документи и вещи, свързани с Виден Табаков, които се съхраняват в Държавен архив – Видин, СУ „Цар Симеон Велики“ и от негови родственици. За посетителите на изложбата се излъчи и филмът на БНТ „Българинът, който докосна Луната“.
Източник: Габриела Стойчева – Държавен архив – Видин /Снимки: Изложба „Безпределният космос на човешкия ум“