Начало История Великден в Северозападна България в миналото

Великден в Северозападна България в миналото

от Mariana Gomileva
390 преглеждания

Христовото Възкресение – „Празник на празниците” и „Тържество на тържествата”. Още първите християни са го смятали за „Цар на всички празници”, „Велик ден на Господа” и когато се срещали, в знак на голяма радост се поздравявали с думите: „Христос воскресе!” – „Наистина воскресе!”. Оттогава е останал обичаят до Възнесение да се поздравяваме по този начин.

В Мизия бабата още в зори нарежда на прага чимове със зелена трева, а на тревата поставя паничката с червената боя, с която в четвъртък са боядисвани яйцата. Децата трябва да стъпят на тревата и да се огледат в паничката с боята „за здраве, да са бели и червени” през цялата година.

Общоселските трапези са на открито – в черковния двор или на зелена поляна на свещени места – на Църквището или Градището.

В Зверино само женените ходят на църква. След службата, в двора на църквата, те правят трапеза по родове. Редят се колаци, шарени яйца, сирене, вино. След като свещеникът прекади, започва „менуването” (размяната) на яйцата. Всеки от присъстващите обикаля трапезата и разменя своите яйца с останалите, поздравявайки: „Христос воскресе!”, а другият му отвръща: “Воистина воскресе!”. Това се прави по всички села в Дефилето и навсякъде се вярва, че така близки и познати  “ще се срещнат на оня свят”. Младите булки задължително обличат връхни дрехи за този обяд. По-възрастните жени вземат тези дрехи и ги подхвърлят нагоре три пъти, „та булките да раждат по-лесно”. След това булките целуват ръка на всички около трапезата.

Великденската трапеза е празнична: освен обредните хлябове (в по-ново време и козунаци), писаните яйца, баницата, домакинята се е погрижила след дългите пости всички „да се облажат” с вкусни месни ястия. Приготвя се охранен петел или пуйка с ориз или картофи. Птиците могат да бъдат и цели – варени или печени, като предварително се пълнят с „дроболина, дробенье” (дреболийките, с лук, ориз, мерудия, червен пипер).

 Обредният хляб се разчупва на толкова парчета, колкото са хората в дома – на всеки се полага по парченце.             

Първото яйце, изядено на този ден, се разделя с друг – според вярванията в Зверино „не се яде цяло, за да не се вдигат “бучки по тялото”, а в Ракево и Фурен уточняват: “чирки (циреи) ше ти се дигнат, ако го не поделиш”. В много села първото яйце се разделя между всички в къщата, а някъде от него се дава и на домашните животни. На тържествения обяд не се вкусва нищо, преди да се разчупи “Великденската боговица” или колака, да се счупят яйцата и всички „да се комкат”. След туй всеки се „клъца” с шарено яйце, за да се види чие яйце е най-силно – то е наричано „клъцуняк, кълчък, бияч, борец”. На улицата децата излизат с няколко шарени яйца “да се клъцат” – първо с комшийските деца, после с децата от махалата.

На празничната трапеза не липсват и песните – те са както с религиозно-християнска тематика, така и митични: за вдигнати момци от юди, моми от змейове, за чудни самовилски градежи, за надсвирване между овчар и самодива…

По традиция, младите булки, облечени в най-хубавата си празнична премяна, придружени от своите стопани или свекървата, гостуват за обяд първия ден на кръстниците, втория ден – на родителите си, третия – на девера. Задължително ще отнесат шарени яйца и великденски колак, някъде и печена кокошка, и бъклица с вино.

В този ден, още преди обяд, момите, които са се кумичили ще отидат на гости у кумицата. Всяка ще й занесе кумичин колак и писано яйце. При това гостуване те за първи път ще се облекат в истинска моминска премяна и накичат с нанизи, гривни и други украшения, с венци на главата или закичени. Кумицата ще ги покани у дома си на празничен обяд, за да „отговеят”, защото от Връбница до тази гощавка момите в знак на почит „говеят” пред нея.

Във Фурен девойките отиват у кумицата направо от великденското хоро. Великденското хоро, украсено с моминските китки и венци и невестинските гиздави премени, огласяно от кръшен смях, песен и ергенски закачки, е едно от най-впечатляващите, най-запомнящите се елементи от цялата пролетна празнична обредност. И до днес по-старите, стане ли въпрос за „некогишния” Великден, веднага ще възкликнат: „На Великден три дни хора се играят!” На тях се хващат всички – и стари, и млади. Интересни и самобитни са хората, които се играят във всяко отделно село – в по-стари времена придружени с песен – пеят момите, а в по-ново време – под звуците на селските музиканти. Интересна е и тяхната хореография: в Софрониево първия ден не се играе “„сключено хоро” – танцьорите са наредени в права редица, а пък на следващия ден момите ще се “„откупуват” с писано яйце, за да играят хоро.

Друг важен момент във великденския празник е люлката. След обяда у кумицата момите отиват на предварително избрано място, с високо и клонесто дърво. Момците вече са дошли и са вързали люлката. Най-напред люлеят кумицата, след туй и всяка мома е люляна от своя годеник или избраник. Люлките са придружени и с припевки – докато някоя мома се люлее, останалите я припяват с нейния любим.

Люлките и обредните хора, според митологичните представи на българите, имат преди всичко предпазен характер – те се устройват в чест на самодивите, змейовете и змеиците. В по-ново време с момите и ергените се люлеят и децата.

 Каракачаните празнуват Паска – Ламбрия с курбан за здраве на семейството: „На Паска обезателно ягне са коле. И най-бедният коле. Великден е празник на семейството – така го каракачаните считат. Не е празник на стоката. Като дойде Великден коле са ягне – за здраве на семейството, за здраве, за благополучие”. (Иван Георгиев Василев, р. 1936 г. в Годеч, местността Етрополе, Царибродско. Живее във Враца)  

Наследство

Великденските празници в Хърлец

Великден е един от най-тачените празници за нас. Празнуваме го много тържествено. Преди празника, цялата седмица в нашето село се извършват интересни обичаи. В сряда се меси хляб и се правят колаци. И сега има много жени, и аз съм една от тях, които спазват този обичай. От тестото се правят колаци първо за Господ, за света дева Мария и за всички мъртви близки от рода. Първият хляб е посветен на Господ. Питка, обточена с двоен шнур от тесто. На питката се слагат от тестото пет кръстчета. Прави се и колак за БогородицаЗа починалите мъже от рода се правят колаци, като тези за Господ, но не обточени с двоен шнур от тесто, а с едно усукано тестено въженце. Поставя се кръстче в средата. За неженените се правят по-малки питки, а за момченцата също по-малки, с едно кръстче и усукан шнур. За починалите жени от рода се правят колаци като на Богородица, а за момичетата – с неусукан шнур. Прави се “„колак за забравените”. Накрая се приготвя питката с яйцето, което се слага в средата на хляба и така се пече с другите колаци. Тази питка се кади на Великден и се чупи между всички в къщата, слага се в храната на домашните птици и животните за здраве и плод. Вари се жито.

Вечерта срещу Велики четвъртък момченца обикалят из селото с клопатарки (овчарски звънчета). При влизането си във всеки двор казват (на влашки): ”Цъка, цъка, две яйца има в полога до стената, дай ми едното!” Стопанката ги дарява с по едно яйце.

Сутринта рано на Велики четвъртък жените вземат колаците, слагат по една лъжица жито на тях, отиват на гробищата и там разнасят. На Великден не се ходи на гробища, защото този ден е за радост, за здраве – нали е Възкресение Христово. Хората казват, че тогава умрелите отиват за червено яйце. И на Петровден не се ходи на гробището, защото умрелите отиват за червена ябълка.

В четвъртък или събота се боядисват яйцата. В старо време са се боядисвали само червени яйца. Не са правели козунаци, а са месели “парен хляб”. Първото боядисано червено яйце се слага пред иконата и се пази до другия Великден, когато се заравя до корените на някое плодно дърво. Някои го заравят на нивата, за да има берекет.

В съботата най-старият мъж от къщата отива в лозята, където има крушови и други плодни дръвчета, да отсече клонче с три разклонения за така наречения „брад”. Клончето не се обелва. „Брад” правят в семействата, в които имат ерген за женене. Клончето се украсява с цветя, а на всяко връхче се забожда по едно червено яйце. На втория ден на Великден излизат с този „брад” насред село и се играело „Момината”. Това хоро се играело само от моми и ергени за здраве. В по-късни години то се играе от всички на втория ден на Великден. Сестрата на майка ми, която е родена към 1882 година ми е разказвала как са се готвели момите по нейно време за Великден. Тогава те са тъчели кенарлия платно за ризи, вълнениците си, бошчите (вълнени престилки), плели са вълнени чорапи, с чудни шарки, ткали са пояси. Всичко това започвали да готвят още от късна есен. От тогава не допускали никой да влиза в стаята, където е стана. Всяка мома сама си редяла шарките, сама си изпридала вълната, боядисвала я, сама си шиела ризата, изплитала дантелите за полите и ръкавите, пошивала я. На втория ден на Великден на хорото всяка мома излизала с приготвената от нея великденска празнична премяна. Излизали ергените с „брада”, ловели се до пременените моми и захващали „Момината”. Около хорото се тълпяло цяло село, радвали се децата, а по-възрастните жени оглеждали гиздавите моми и си избирали снаха. След хорото отиват на реката и хвърлят във водата „брада”. Така някога се е празнувал Великден в нашето село Хърлец. (Празникът е описала Виолета Гергова от село Хърлец, родена 1926г. Дългогодишна учителка и ръководителка на кръжок по етнография и фолклор. От най-ранна детска възраст е нейният интерес към народното творчество, който успява да предаде на поколения свои възпитаници. Притежава изключително богата сбирка от етнографски и фолклорни материали от  родното си село Хърлец.)

Стара Враца

Врачани празнуват шест дни Великден

Едва след постенето, което трябвало да пречисти хората и почистването на целия град за празника, чак на третия ден на Великден, заедно със “Светлата седмица”, се отприщвали и веселбите на врачани.  Дори и след построяването на казармите, местността “Бутов дол” си останала любимо място за шумните празнични хора и веселби. Там се разпъвали сергиите на амбулантните търговци и сцените за прииждащите свирачи, певци, латернаджии, пътуващите панорами, цирковите и театрални групи. Център на веселието ставали детските забавления – люлките и въртележките с кончета. Те, обаче, се построявали, само след като градският инженер изпитвал здравината им. Цялото това великденско празненство се провеждало под строгия контрол и надзор на общината, която издавала разрешителните и събирала немалки такси от желаещите да участват търговци, свирачи и собственици на въртележки и люлки. Всички градски сладкарници предлагали отбрани великденски лакомства и сладкиши от цяла Европа.

За да е пълен празникът, обаче, значително място заемали и великденските благотворителни  инициативи. Ежегодно са отпускани средства от общинския бюджет за бедни ученици и бедни граждани, за да могат да посрещнат Светлите Христови празници. Ученичките от врачанските училища лазарували, за да събират дарения и помощи. Ученици продавали цветя и значки, за да събират средства.

Студентската корпорация „Околчица” създава традиция да изнася агитационна седмица след Великден за врачани. Изнася сказки, утра, вечеринки с благотворителна цел; дава градинско увеселение в градината на Военния клуб –Пролетен бал, с томбола и изненади за гостите на увеселението.

Източник: „Карта на времето“, РБ „Христо Ботев“ – Враца (Празничен народен календар от Врачанския край, 2010)

Подобни статии