Начало История Великденските приготовления в Северозапада и “Седмицата на чистотата”

Великденските приготовления в Северозапада и “Седмицата на чистотата”

от Mariana Gomileva
480 преглеждания

Съгласно предписанията на религиозните канони, врачани честват цялата Светла седмица. В тях не се набляга толкова на яденето на козунаци и шарени яйца, колкото на постенето. То е било толкова строго, че официално са определяни 10 безмесни дни преди самата неделя на Възкресението и се забранявало да работят касапските дюкяни. Тези траурни дни по религиозния си смисъл, трябвало да преминат без шум и веселби. Само хлебарниците, млекарниците и бръснарниците, можели да отворят след църковната служба, но само до 19.30 часа; а общодостъпните или “публичните заведения” – кафенета, сладкарници и дюкяни, не бивало да отварят през Велики Петък, Велика Събота и Великата Неделя на Възкресение. Освен тези мерки, обявявани с кметски заповеди, се постановявало и офлагването с националните знамена на всички учреждения, дюкяни и обществени заведения.

Обичаят за почистване и варосване на домовете два пъти в годината – в чест на най-големите празници – Коледа и Великден, датира от незапомнени времена. Врачанската община не само насърчавала спазването на този обичай, но и задължавала чрез своите предписания населението да почиства домовете, дворовете, улиците и учрежденията. Постепенно този обичай станал важен инструмент на градското управление за  почистването на града. Здравните и административни власти също подкрепяли общината, като издавали предписания и указания за почистването, сметосъбирането, дезинфекцирането на домакинствата, подобряване градския вид на улиците и кварталите на града. Пролетното или Великденско почистване се използвало от санитарните служби за хигиенизиране на Враца и за повишаване здравната култура на врачани.

Великденските приготовления във Врачанско

За Великден се избират най-хубавите яйца

На Велика сряда се замесват и пекат обредните хлябове за Велики четвъртък. В Хърлец те се украсяват като за помана. За мъж и момче имат кръгла форма, мъжкият хляб е с кръст по средата, а на момчешкия кръстът се поставя в горната част. За жена и момиче хлябовете имат продълговата форма (подобно на “куклите”) и кръстчето е поставено в горната част. Меси се и „пита за забравените”.

В Софрониево рано сутринта моми и ергени отиват в гората за цветя. След обяд момите се събират по махали в избрана предварително къща, за да китят така наречения „брад” – обреден атрибут, с богатата символика на дървото на живота, което свързва световете и дърво-човешки двойник. За целта момата ще донесе  клонка с три разклонения – това ще е „брадът” и цветята, които е набрала. Докато всяка кити своя “брад” – привързва и на трите връхчета по една свещ, а клонките обвива в цветя и зеленина, ергените отиват край реката и копаят дупки, в които ще бъдат поставени те. Това става още същата привечер – заедно моми и ергени отново ще отидат край реката и ще „засадят” в дупките „брадята”. След като се върнат, момите се събират на седянка в дома на една от тях, която също е поставила “брад”. На седянката по-късно идват и момците, като отдалече със звънци предупреждават за своето пристигане. Те носят и кошници, в които по-сетне ще съберат яйца от девойките. Предвидливо всяка е взела със себе си по няколко яйца. След разтуряне на седянката, момците се прибират по домовете, а момите остават  да нощуват в същата къща. Този влашки обичай продължава на другия ден с „поливане” на “засадените” обредни дръвчета.

В Хърлец „брад” правят в съботата за здраве ергените, които скоро ще се задомят и играят с него на втория ден на Великден обредно хоро – „моминото”, на което се хващат и момите.

Три дни преди Великден е Велики четвъртък – голям празник. Този ден се почита от всички и строго се спазват редица забрани: жените не работят женска работа, мъжете не впрягат воловете и никаква полска работа не се върши, за да не бие град. Има поверие, че който работи в този ден, неговата нива през годината ще бъде ударена от градушка.

За децата в Голямо Бабино това е чакан и обичан празник. В този ден те ходят за здравец в балкана под Мътнишкия манастир. Тръгват рано, преди слънце, та изгревът да ги завари по балканските сипеи, обрасли с росен здравец. Връщат се с пълни торби и минават през селата Краводер и Пудрия, за да дарят всеки срещнат с по китка здравец.

Боядисването на яйцата

Боядисване на яйца с лукови люспи

На Велики четвъртък се „вапцат” (боядисват) великденските перашки и се месят великденските обредни хлябове.

Боядисването и писането на яйцата е обред, обграден с тържественост, който се е запазил от стари времена, обред, който домакинята и днес изпълнява с най-светли мисли и желания – показва своето майсторство и умение, своята вещина и търпение, усет към  хармония и красота.

Преди да започне боядисването, яйцата се преброяват, измиват се едно по едно – много внимателно, с парцалче, потопено в разтвор от вода и пепел, за да се отстранят от тях всички петна. Изплакнати с чиста вода, те се редят в съда, в който ще се варят и се заливат с вода, към която може да се прибави зелев сок – „за да хваща по добре боята”.

След като се сварят яйцата, започва „шарането” им. Основната боя, в която се боядисват великденските яйца, е червената. Нея  нашите баби си я купували, а в по-стари времена тя се е получавала от отвара от риган. Но освен червено, боядисват се яйца и в зелено и жълто. Зелена боя се получава от коприва. Жълтата е няколко вида: „бледа” в Ботево и Галиче, в Ракево и Баурене получават от кукуряк, по-тъмна – към бежова и кафеникава във Фурен, Баурене и много други села от “луковиня” (обелките от червен лук), използват се и ябълкови кори, и млечката, и смрадликата и редица други растения.

Първото яйце стопанката ще потопи в червената боя и ще се прекръсти. След като се боядиса, тя „ще пребае” с него на децата и момите като потърка челото и бузите им и нарече: „Да си бела и червена като тая перашка!” Тъй “пребаени” те ще бъдат цяла година здрави: бели и червени на лице, недосегаеми за лоши очи и уроки, за всякакви магии. След туй това яйце се поставя пред иконата и там се пази до другия Великден. Великденското червено яйце притежава, според народното вярване, магическа сила: то е често срещан атрибут при лекуване, баене и разваляне на магии, “само за добро” се използва от баячките. В някои села това първо боядисано яйце се разделя на Великден между всички членове на семейството. След като е боядисано първото червено яйце, вече могат да се “шарат” яйцата и в останалите бои тъй, че като се боядисат всичките и се наредят в украсените кошници „да са за едната (х)убос”, да радват окото с цветовете на дъгата.

Друг начин за шарене на яйца е като момите и булките залепят или омотаят с конец  върху бялото сварено яйце листенце от някое цвете или билка. В зависимост от това за кого е предназначено яйцето, слагат се най-различни листенца: от невен и детелинка, от божур, от трендафил. Като постои известно време в боята, яйцето се изважда и листчетата се отстраняват. Там, дето са били прикрепени те, остава бял отпечатък. В Ботунския край и Белослатинско и от двата вида писани яйца правят и ги наричат „перашки”.

В Галиче и Ботево без прекъсване се практикува и друга техника на боядисване –  с  помощта на туткал. Техника, която на мното места днес започва да се прилага и традицията да се възражда. Стопанката с пръсти нанася върху бялото сварено яйце безразборно цветни петна от различните бои: „бръкна с пръсти ту у таа боя, ту у онаа”. След туй пак с бърка в разтопения туткал и пипа яйцето и то става „шарено, (х)убаво”. Оставя се да изсъхне, като се внимава още топлият туткал да не се допира до нищо. Именно такова шарено яйце наричат тук „перашка”.

Великденски хлябове

Великденски обреден хляб

След боядисването на яйцата идва ред на замесването и шарането на великденските хлябове. За великденската обредна трапеза се меси “Великденска боговица”, а също и “Великденски колак”, който младите булки носят у кръстниците и у родителите си на Великден. И двата хляба имат кръгла форма и са украсени с по пет червени яйца.

Специален хляб за кумицата “кумичин кравай” приготвят момите, които са лазарували и са се кумичили.  С него и с писано яйце на Великден ще отидат на гости у кумицата, “за да „отговеят”. Този специално приготвен колак се пече от майката или бабата на момата. “Кумичиният кравай” е с кръгла форма и в шарките му са вплетени пет червени яйца – едно по средата, останалите  симетрично разположени на кръст.

Сутринта на Велики четвъртък, още в зори, момите в Софрониево отиват на реката с менчета в ръка. След като нагазят в реката, започват да гребат и “хвъргат” вода върху тревата и “„брата” (брада), като споменават своите близки покойници, вярвайки, че тази вода “ще се намери” на “„оня свет”. Момченцата минават по къщите да събират яйца и като дрънкат със звънчета, изричат: “Цъка, цъка доу оу шен колак!” (“Цъка, цъка, две яйца и колак!”)

Сутрин, преди изгрев слънце, в Хърлец отиват на гробищата. Като се върнат у дома, обредните колаци се подреждат на масата и се кадят, като на всеки колак се слага лъжица с варено жито. На най-стария в къщата се дава „питата на забравените”.

В Мизия също се извършва обичай, подобен на този в Софрониево, който е посветен на мъртвите. През нощта срещу Велики четвъртък близките на покойник, който „не е годинясал” излизат от селото и тръгват край реката и като изберат хубава, равна полянка, се спират. С тях са дошли и повикани от махалата “чисто момиче”, което е облечено в “чисти” т. е. нови, необличани преди това дрехи и младеж, наречен “тартор”. На тревата забиват клонче от цъфнало плодно дърво. Най-напред закачват на клончето дар за девойката и тартора: кърпа, торбичка, престилка, ръкави…  Подир това девойката взема кобилицата и започва да носи вода и да “полива” цъфналата клонка, а тарторът брои, като чупи клечици. Тъй се изливат четиридесет и три или четиридесет и седем „кобилици вода – да не жадува вода мъртвият”. В първите два котела се слага по една червена ябълка – за тях се вярва, че водата ще ги отнесе на Оня свет. След последната кобилица, по реката пускат кратунки. Още в къщи близките на починалия са изрязали пет малки кратунки и в тях са поставили кравайче, на него – жито, в което е забодена свещ. Край реката запалват свещичките и една по една пускат кратунките по водата, вярвайки, че по този начин “пращат” светлина на мъртвия. Щом кратунките се скрият от погледа, всички се прибират в селото. Това трябва да стане преди изгрев слънце.

В Хърлец също „една от водите се носи през пролетта, често на Велики четвъртък: носи се вода за мъртвия, за да има вода на Оня свят”. Водите са голяма и малка: голямата е четиредесет кобилици, а малката – двадесет кобилици. На този ден се носят  т.нар. „малки” води. И тук водата се носи от младо момиче, преди изгрев слънце.       

На Велики петък – Разпети петък в църквата се четат така наречените „Царски часове” и се извършва вечерня, с изнасяне на плащаницата сред храма. Народът ни почита този петък като голям празник и спазва редица забрани, най-важната от които е да не се работи никаква работа – нито женска, нито пък мъжете излизат на полето. Забраните също са свързани със страха от градушка през лятото или пък “зло да не сполети домо”.

Месят се козунаците.

В съботата преди Великден също се боядисват яйца. В много села ходят на гробища. В Паволче ходят на гробища към обяд. Носят се постни ястия, които се раздават там, хляб (в по-ново време козунак) и няколко боядисани яйца – те не се чупят и не се подават на гробищата. В неделя рано сутринта, преди изгрев слънце, „за да се намери на мъртвите”, кадените козунак и яйца се разнасят в три къщи.

 

Източник: „Карта на времето“ – РБ „Христо Ботев“ гр. Враца (Празничен народен календар от Врачанския край, 2010)

Подобни статии