Начало Кулинария Великденските перашки – символи и обичаи в Северозападна България

Великденските перашки – символи и обичаи в Северозападна България

от Mariana Gomileva
10787 преглеждания

Във Видинско, Кулско и Белоградчишко за Великден от години върху яйцата се рисуват древни знаци. Интересна е както традицията да се „шарят” великденските яйца, наречени перашки, така и значението на много от изобразяваните върху тях фигури – соларни и астрални, растителни, човешки, животински, геометрични, християнски, букви и числа. Знанието на тези знаци е многовековна утвърдена традиция, повтаряна всяка година. Те не са лични импровизации на възрастните жени, а колективно свещено знание. Тяхното значение отдавна е забравено. Но в Северозападна България те са оцелели през вековете по силата на своята религиозна сакралност.

Как се правят перашки?

Перашките са боядисвани в утрото на Велики четвъртък от най-възрастната жена в семейството. Най-напред са боядисвани жълти всички яйца, предимно с цвят и стъбла на кукуряк, по-рядко коприва или кори от ябълка киселка. Част от жълтите перашки остават, а другите ги боядисват отново и най-напред и най-много в червена боя, а след това с други цветове. Червената боя са купували, а когато нямало, правели отвара от сухи люспи на кромид лук, от липов цвят или от корени на брош, в която яйцата стават тъмночервени. Освен едноцветни, правели са и двуцветни – с различно оцветени половинки и рисувани с помощта на свещ от домашен пчелен восък или кезап (азотна киселина).

Когато перашките са готови, бабата или майката показва най-напред на децата и останалите домашни червените перашки. Тя бае с червена перашка, като обикаля лицата на децата и им пожелава да са бели и червени като нея, да са здрави. До Великден е забранено да се ядат перашки.

Какво означават символите върху яйцата?

Особен интерес представляват рисуваните перашки. Изображенията върху тях са много архаични. Това са знаци и символи, зад които се крият много древни митологични идеи и представи. Изображенията и ритуалните действия с перашките разкриват фрагменти от древния мит за Космическото или Световното яйце, от чийто взрив се ражда Вселената – един мит, откриван в митологиите на много народи.

Соларни (слънчеви) и астрални или най-общо казано – космически кръг: кръг с точка в центъра; кръг с вписан кръст; концентрични кръгове; кръгове с различен брой прави лъчи; кръг със завити наляво или надясно два, три, четири, пет лъча; спирали; есовидни вертикални фигури, свастики със завити наляво или надясно рамена; кръст. Тези изображения обозначават небето – небесните светила – слънце, звезди, небесен огън, мълния. Те са отражения на мита за взрива на Космическото яйце, от който се ражда Вселената, слънцето, звездите, небето и земята.

Растителните изображения са сред често срещаните в най-различни варианти. В тях можем да видим съхранен образа на Световното или Космическото дърво и неговия вариант Дървото на живота – една също много древна представа за устройството на света в образа на дърво. Корените символизират подземния свят, стволът – средния свят, светът на хората и животните, короната – небесния свят. Освен тази космическа идея, растителните фигури изразяват идеята за живота и плодородието, свързана с яйцето, като зародиш или с образа на житното растение, древен земеделски символ на живота и плодородието.

Зооморфните изображения са представени от змийски фигури, използвани доста често като декоративен елемент, в различни варианти: вертикални лъкатушни линии; хоризонтална лъкатушна линия с точки между гънките по средата на яйцето; змия, обхванала хоризонтално яйцето по средата, захапала опашката си; спирално навита околовръст линия, обхващаща цялата повърхност на яйцето от единия до другия му връх и др. Тези змийски изображения са персонификация на Хаоса, в който плува златното Космическо яйце, златният зародиш на Вселената. Змията е обхванала здраво Космическото яйце и не позволява да се развият потенциално съществуващите като зародиш в яйцето елементи на Космоса.

Човешките изображения са доста схематични. Често срещана е човешка фигура, представена от отвесна черта, с излизащи от горния и край вдигнати нагоре „ръце” и в долния – с разтворени „крака”, с подчертан мъжки пол. Може би това е бог-творец, като родения от златното яйце индийски бог Праджапати, творец на всичко съществуващо.

Геометрични фигури – квадрат, ромб, кръг, триъгълник, два съединени при върховете си триъгълника и др. Ромбът – един от най-архаичните знаци, идващ от епохите на неолита и енеолита (VI-V хил. пр. н. е.), е символ на плодородието – човешко и земно. Съединените триъгълници – двойната брадва е емблема на небесните божества-гръмотевици, на плодовитостта на Богинята-майка в Мала Азия и Крит.

Християнските символи са преди всичко правилните кръстове, осмислени от жените именно като християнски, рядко срещащо се изображение на Христос; специални червени яйца с кръст на върха, наричани „Господ” и „Света Майка Богородица”.

Буквени и числени изображения, представящи изображения на хора. Най-често срещаните изображения върху боядисаните яйца са „числата“ 8 и 3, а значението на буквата Ж и есовидния знак се изясни по-късно в нова светлина, разказа етнографът. Оказа се, че това не са числа, а инициали и монограм на името на Исус Христос, изписани със знаци от прабългарската руническа писменост. Знакът, наподобяващ буквата Ж, е известен като „Христов монограм“, разпространен в ранното средновековие в Рим и Византия. Знакът 8 или два съединени с върховете триъгълника има звукова стойност И, и представя инициали – началната буква от името Исус. Знакът, наподобяващ числото 3 или буквата З, е също знак от древнобългарската писменост със звукова стойност Е, преминал и в глаголицата.

Някои от „растителните“ фигури, които са сред най-често използваните за украса на яйцата, наподобяват знак М, който също би могъл да бъде инициал на името на Божията майка Мариам. И сега жените посвещават червени яйца на Богородица.

Защо се борим с яйца?

Основното обредно действие с перашките е удрянето, биенето, чукането с тях сутринта, преди да бъде изядена колективно първата перашка. То възпроизвежда взрива на златното Космическо яйце и началото на сътворението на света. Жълтият цвят, с който се боядисват в началото всички яйца, пресъздава златната му окраска. Жълтата перашка е образът на Космическото яйце, тя е златния зародиш , плуващ във водите на първозданния океан. „Разбиването” му е отразено в названието „перашка”, което се извежда от индоевропейския корен „пер” – „бия”, „удрям”, „поразявам”, с който са свързани и имената на боговете-гръмовержци – славянският Перун, тракийският Перкун, литовският Перкунас, латвийският Перконс и др. Остава въпросът как хората са могли да знаят за космическия взрив преди толкова хилядолетия и да го запишат със знаци върху земния зародиш – яйцето?

 

Как се наричат най-здравите великденски яйца в Северозападна България?

бияч – Липница, Ракево, Девене, Крушовица, Етрополе, Дългоделци (Ломско)

джоган – Белослатинско

доклъчник – Рогозен

закълчък – Алтимир

клъцок – Церовене (Монтанско)

клъцоняк – Криводол

клъчак – Койнаре

клъчоняк – Три кладенци

клъчък – Манастирище

кълцок – Три кладенци

кълчок – Краводер

кълчък – Девене

чукан – Габаре, Бутан, Сираково, Сухаче, Попица

чуканец – Камено поле

чуканче – Койнаре

чукач – Койнаре, Чомаковци, Краводер, Добролево, Тишевица, Бешовиците, Бяла Слатина, Глава, Мездра

як чукач – Кремените

Безценни са обичаите и традициите в Северозападна България, свързани с великденските яйца. За да се съхранят за поколенията, дори и да не ги спазваме, не бива да ги забравяме.

Източници: Маргарита Николова РИМ – Видин, РБ „Михалаки Георгиев“ – Видин, Ивайло Никодимов, РБ „Христо Ботев“ – Враца

 

Подобни статии