„Белоградчик е оживен туристически център… Край града са известните Белоградчишки скали – изключителна природна забележителност, единственият в света „скален град“.
Това е краткото описание на Белоградчик в автомобилен пътеводител за България от средата на 70-те години. Белоградчишките скали са най-известната природна забележителност на Северозападна България и често са препоръчвани за уикенд туризъм. Но ще ви разочароваме – един уикенд няма да ви стигне за нищо, когато дойдете в Белоградчик. Само за скалите и крепостта два дни дори са малко – за това време може да обиколите само крепостта и част от скалите, но колкото и пъти да се връщате, колкото и дни да обикаляте, винаги ще откривате невидени досега места. Крепостта, изградена в скалите, е оригинал, запазена от Османската империя. Строена е основно през XIX век на няколко етапа, когато Белоградчик е станал важна гранична точка на стопяващата се империя, изходен пункт към Австро-Унгария и към размирните сръбски земи.
Военна и природна крепост
Има предположения, че дори името“Белоградчик“ произхожда от „малък Белград“, което показва значението на крепостта за османската военна отбрана и общите неща между гарнизонното градче и градът на р. Сава. Днешният градеж е направен върху основите на стари римски укрепления. До крепостта се стига, като минете през центъра на Белоградчик и следвате указателните табели. В зависимост от сезона, попитайте предварително за работното време – лятното е удължено. На централния площад на града се намира Туристическият информационен център, откъдето могат да ви дадат идеи за другите забележителности и маршрути около града.
Наред с крепостта може да обиколите и скалите – ако не сте ги виждали, със сигурност ще се изненадате от мащаба и красотата им – няма снимки, които да ги обхващат изцяло и няма как предварително да си съставите очакване как точно изглеждат. Рид „Венеца“, в подножието на който се намира Белоградчик, е с дължина от почти километър и това е само малка част от целият природен феномен – общата дължина на Белоградчишките скали е около 30 км, които се вият в 3 км ширина край Западна Стара планина. Край скалите земеделие почти липсва, ако не броим малките дворове и градини, и понеже няма каквато и да е промишленост, спокойно можем да определим градът и близките населени места като напълно екологично място. В района има велосипедни маршрути, по които се стига до живописни и почти пусти места в гори, край скалите, до реки и пещери. Наблизо е резерват Чупрене, в който може да се разходите сред иглолистни гори, а ако имате късмет – да видите някой защитен животински вид, като рис, вълк, много птици и змии. Официално в България рисът е обявен за изчезнал преди десетилетия, но има сведения, че в последните години се завръща в Западна Стара планина. Районът е планински, така че е едно от най-прохладните и приятни места за лятна почивка. Ако все пак ви стане горещо, винаги може да се спасите в някоя от пещерите.
Пещерен туризъм
Най-известната пещера в района е „Магурата“, отворена за посетители. От няколко месеца със свободен достъп е и пещера „Венеца“, открита преди десетилетия, сега вече е с изграден подстъп до нея и осветление. Заради плътно затворената кухина вътрешността на „Венеца“ се е оформила в красиви цветни скални образувания. Пещерата е с лятно работно време до 18 часа, зимното е до 16 часа. Почивният ден е понеделник, билетите за възрастни са по 3 лв., за ученици са 1 лв., а за пенсионери са 2 лв.
Още за „Венеца“ може да прочетете тук: http://bit.ly/1T4tfM6
Близо е пещера „Козарника“ със следите от древни жители. Когато обикаляте района, идете и до праисторическата къща – тя се намира извън града и е проект на няколко местни ентусиасти. Къщата е пълна възстановка, възможно най-близо до оригинала, на праисторическо жилище, направено само от естествени материали, използвани преди хилядолетия.
По пътя към крепостта се намира Историческият музей на Белоградчик с постоянна експозиция. Ще го познаете отдалеч – представлява възрожденска постройка, или „Пановата къща“, която няма как да сбъркате. За нея може да прочетете тук: https://housepanovi.wordpress.com/2009/03/11/пановата-къща/
Под ясно небе
В града има и Астрономическа обсерватория на БАН – тя е по-стара от тази на Рожен и преди построяването й е имала едни от най-големите и модерни телескопи в Югоизточна Европа. Обсерваторията в Белоградчик е отворена за посетители, но е добре да се обадите предварително. Над града има идеална видимост, дори без телескоп при ясно време може да разглеждате Млечния път.
Белоградчик е с надморска височина 500 м, малко повече от Чипровци и Берковица. Климатът е по-скоро планински, със силно влияние от Западна Стара планина. Може да видите сняг до март-април, дори когато в близките по-ниско разположени населени места вече се е стопил. Нощите дори през лятото са хладни, а особеностите на по-студения климат и трудното отглеждане на зеленчуци се е пренесло в местната торлашка (турлашка) кухня. Млечни продукти, зелени домати, сухи чушки и през лятото – за жалост местата, на които да опитате местни специалитети не са много. Едно от тях е хотел с къмпинг „Мадона“, който се намира по пътя от Монтана към Белоградчик, преди града, съвсем близо до с. Боровица.
Винени обиколки
Вероятно сте чували за селото покрай едноименната винарска изба – „Боровица“ е бутиков производител на вино, разположена е точно под скалите. Това е една от дестинациите за винен туризъм, но преди да идете се обадете предварително, за да подготвят посрещането. „Боровица“ се намира на входа на едноименното село, ако идвате от Монтана. Следете вдясно за табели „Винарска изба“ и гледайте за червена къща, която се вижда извън селото.
Другата винена дестинация е „Магура“ в близкото с. Рабиша, която също предлага винени дегустации. Тук се произвежда и пенливо вино по технология на френско шампанско, което отлежава в едноименната пещера. До избата се стига като следвате табелите за пещерата – ако идвате от Монтана се минава през Белоградчик, а ако идвате от Видин – селото и избата са преди града.
За нощувки в града е добре да си резервирате място предварително – особено през почивните дни. Има много къщи за гости в града и наоколо, но все още няма голям избор на хотели. Има няколко много малки, в центъра на града е обновеният преди няколко години „Скалите“, който е от висока категория. До с. Боровица е „Мадона“, който препоръчваме заради кухнята и тишината. Освен хотелска част има и място за къмпинг, може да се организират и корпоративни събития – разполага с конферентна зала.
Пътят до Белоградчик е хубав и поддържан – от София се стига за максимум три часа при нормална скорост, по магистрала „Хемус“, отбивката за Враца. Скоро ще бъде готов обходният път на Монтана, който ще скъси пътуването. Следвате табелите за Видин. Като цяло трасето е натоварено, но е добре поддържано. Стеснени участъци има само преди Враца. Ако идвате от Централна или Източна България, се минава край Плевен, отбивката за Враца, откъдето следвате пътя за Монтана и Видин. От Румъния и Видин се стига лесно по указания на табелите. Железопътният транспорт не е много удобен – спира на близката Гара Орешец, откъдето са няколко километра. Има автобусни линии от близките областни градове и от София. Когато се отклоните за Белоградчик след разклона в Ружинци, и ако пътувате към Магурата, бъдете внимателни – по пътя често излизат диви горски и полски жители – костенурки, таралежи, дребни бозайници.
[Not a valid template]