Вагнер и Магура | снимка: Софийска опера и балет
Текстът е публикуван през юли 2017 г. в изданието Online Merker – Die internationale Kulturplattform. Препечатваме със съгласието на Софийска опера и балет. Напомняме, че и тази година ще има фестивал „Опера на върховете“ в Белоградчик, а част от него са представленията в пещера „Магура“ по музика на Рихард Вагнер.
Белоградчик/България:
ВАГНЕР В ПЕЩЕРАТА – 22 юли 2017 г.
Клаус Биланд
Както изглежда, никое място за изпълнение на опера, респективно за устройване на оперен фестивал, не е достатъчно
екзотично за директора на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов, за да не се опита да стори това, и при това да има постоянно успех!
След представления на открито в сянката на катедралния храм-паметник „Св. Александър Невски“ с позлатени куполи и летен фестивал „Опера в парка“ в София, както и представяне на неговия „Пръстен на нибелунга“ през 2015 г. във Фестивалния театър във Фюсен, изпълненият с фантазия и неуморен мъж на операта открива през последната година мистичната област около малкия град Белоградчик на около 180 км северозападно от София. Недалеч от тук широкият и бавно течащ Дунав образува границата с Румъния. Това е в истинския смисъл на думата една уединена местност, този северозападен край на България.
Белоградчик е обграден от т.нар. Белоградчишки скали, подобни на кули скални образувания, които са се образували тук от пермския период преди около 230 милиона години. В близост се намират няколко големи пещерни системи, сред които огромната пещера Магура с протежение от 133.5 ха и досега усвоена обща дължина от 2600 м на десет различно големи зали с ширина до 50 м и 20 м височина. Пещерата се е образувала от подземно речно течение в следствие на тектонско разместване на пластове и поради големия брой на нейните изразителни скални рисунки от около 8000 – 600 пр. Хр., тя представлява значителна туристическа атракция.
Да я превърне в атракция за любителите на Вагнеровите произведения със сигурност е можело да хрумне само на Пламен
Карталов. Вагнеров open air, комбиниран с underground – кога и къде е имало такова нещо?! Той нарича събитието „Вагнер Магура – Богове, Великани, Джуджета и Валкюри – Пещерна фестивална импресия в три части“. При 35°C на сянка посред храсталака се приемат билетите на само 60 посетители, които се настаняват на обикновени пластмасови столове пред входа на пещерата. По причина на съхранението повече нямат право да влизат, следователно и никакъв оркестър – музиката идва от високоговорителите.
Маестро Карталов представя поставеното от него „произведение“ и тогава се започва: „Рейнско злато“, Втора картина. Вотан излиза от нищото с Фрика и Фрая в костюмите (Николай Панайотов) от софийския „Пръстен“ и поздравява планинското възвишение над пещерата като своята възжелана Валхала. Великаните вече се появяват на сцената и изискват своята награда. Когато нищо не последва, изниква Логе и както е известно препоръчва рейнското злато на Алберих като алтернатива на Фрая. Дотук, красиво и добре.
При „Да се шмугнем ли през сярната цепнатина? Шмугни се вътре с мен!“ („So schwingen wir uns durch die Schwefelkluft? Dort schlüpfe mit mir hinein!“) Вотан и Логе започват да слизат надолу към пещерата и всички зрители влизат след тях. Под тоновете на музиката на преобразяването между Втора и Трета картина, т.е. акустичното слизане към Нибелхайм, оптически и тонално всичко ни се струва невероятно автентично надолу към големите зали на пещерата. Призрачно осветление. В едно странично крило няколко нибелунги непрестанно чукат с чук златните залежи. На човек действително му се струва, че се намира в Нибелхайм.
Разбира се, Вотан и Логе са изчезнали. Това има причина: зрителите първо биват въведени в една специална зала, за да се възхитят тук на особено многобройните и намиращи се близо една до друга скални рисунки. Трябва да има и малко туризъм, въпреки че по време на разглеждането на тези митични, привличащи погледа стенописи звучи все пак мистичната увертюра на „Парсифал“. Значи и тук заглавието подхожда.
След това обаче нещата стават действително Вагнерови. В една много голяма пещерна зала под осветена в червеникаво скална издатина преживяваме почти цялата Трета картина на „Рейнско злато“, т.е. как Миме кове вълшебния шлем, той му бива отнет от Алберих, Вотан и Логе слизат отгоре и се заемат с Алберих, който след двата си опита за преобразяване бива заловен в образа на жаба. Интензивни сцени към музиката, които явно запленяват всички посетители. „Рейнско злато“ с най-голяма автентичност и интензивност!
Продължаваме нататък през много стъпала и тесни проходи, покрай сталагмити и сталактити, към бавно звучащата увертюра на „Танхойзер“, докато съзираме в една стърчаща особено надалеч и висока зала един парапет, на който сега Венера с голям патос пее за изоставянето ѝ от нейния любим Танхойзер в Първо действие.
Малко след това се появява самият той и пее строфите на своето отричане до „Моето спасение е в Дева Мария!“ („Mein Heil liegt in Maria!“). Тази сцена също е голяма опера – а именно във вътрешността на планината на Венера, както сигурно трябва да го е бил замислил Вагнер… Най-късно тук се забелязва, че пещерата предлага много добра
акустика за гласовете. Дори на голямо разстояние публиката долу може да разбере много от пеенето от противоположната страна.
А какво би бил „Танхойзер“ без Хора на поклонниците? С крепки гласове той поема сред редиците на зрителите на път за Рим – подиректно едва ли може да се изживее гласовата и драматургичната интензивност на този хор. Зрителите тръгват след него и вече дочуват по пътя музиката от Второ действие към „Тържествено влизане на гостите“. Пред тях
се разкрива голяма зала и високо горе върху един изкачващ се път е застанал дамският и мъжкият хор, пламенно възпяващ тържественото влизане на гостите, така че цялата зала се трансформира във фантастично акустично пространство!
Това е завършекът на „подземния“ Вагнер. Сега всички бавно се придвижват нагоре към ярката слънчева светлина при задния изход на пещерата. Той предоставя великолепна гледка към Рабишкото езеро, най-голямото тектонско езеро на България. Това обаче не е краят на фантазията на Пламен Карталов! Сега преживяваме заедно с боговете финала на „Рейнско злато“ като трета част на представлението, разбира се, без риданията на Рейнските дъщери от дълбините на водата. Вместо това Логе сервира от голям съд от боговете по една бутилка шампанско от продукцията на най-голямата винарска изба на региона. Присъства сам винарят. За да не доскучае на публиката дегустацията на вината, осемте
валкюри от софийския „Пръстен“ се возят наоколо на захранвани с батерия ролери и пресъздават цялата „Езда на валкюрите“.
Това е въодушевяващият край на едно необичайно Вагнерово преживяване, което със сигурност трябва да търси равно на себе си – и вероятно няма да го намери. Във вече влязлата в контакт с изкуството под формата на скални рисунки на повече от 10 000 години пещера Магура сега си намира път „едва“ около 400-годишната опера като израз на изящните изкуства с актьорска игра, пеене и музика. Това я превръща в сцена на едно цялостно произведение на изкуството в смисъла на Рихард Вагнер, ако и с малко по-различно шлифоване. Нека кажем, че всички певци и певици произхождат от
междувременно станалия значителен вагнеров ансамбъл на Софийската опера и балет и бяха заети също и в „Пръстена на
нибелунга“.
Всички пяха както в пещерата, така и на открито без усилване и все пак постигнаха значителен резонанс! Един очарователен и почти авантюристичен проект, който при сегашния успех през втората година със сигурност ще бъде продължен през идващите години. Дългото пътуване до „Wagner in the cave“ („Вагнер в пещерата“) си заслужава.